Преди около един месец, повлияна от горещото време и двегодишната възраст на сина си, реших да се впусна в „приключението" приучване към гърне. Дотогава вършенето на „работата" в гърнето ставаше инцидентно и случайно. Рядко успявах да хвана момента. А освен това и детето нито ми казваше, нито ми показваше по някакъв начин, че е свършило нещо в памперса. Реших да проуча въпроса.

Какво казва практиката

Две са мненията от каква възраст да започнем да учим детето да ходи на гърне. Остарялото, на нашите баби и майки, гласи, че колкото по-рано, толкова по-добре. Според съвременното становище на педиатри и психолози подходящата възраст е след 2, та даже и 3 годинки. Странно е наистина, как едно време, когато е имало само платнени пелени, нашите майки са успявали да ни научат да ходим на гърне без излишни притеснения и суетни дали не е много рано, дали детето е готово и т.н. Тогава е било нормално около първата годинка бебето да бъде запознато с гърнето и да започва да се учи да го използва. Да се види дете на 2 години с пелени било голяма рядкост. Всички се досещаме защо - непрестанното пране и гладене трябва да е побърквало горките ни родители! Затова и нашите майки, с наближаването на годинката на детето или прохождането, започват непрестанно да настояват и мърморят - „Хайде, закъсняваш, няма ли да го учиш това дете на гърне!" и т.н.

Щастието за майките настъпва от момента на уникалното творение - памперсът. От този момент идва свободата за родителите... и изместване възрастовата граница на приучването към гърне. Родителите не бързат. Вече не е толкова спешно отрано да се въвежда гърнето. А и започват да излизат нови изследвания, нови мнения на педиатри по света, че не трябва да затормозяваме децата от ранна възраст, за да не повлияем зле на психиката им.

Памперсите са добро дело (дори висок хуманен акт към изстрадалото родителско племе), но то в никакъв случай не бива да измества естествената хигиенна култура на децата. Добре е да сме разумни и да наблюдаваме кога децата са готови за стъпката към гърнето, без да чакаме оня ден, когато сами ще се научат.

Аз лично нямах нищо против да науча отрано детето си, но съществуваше проблем - то по никакъв начин не отбелязваше, че е свършило нещо в памперса. Сигурно отговорът би бил „Ами слагай го често на гърнето и ще хванеш момента". Да, но като го сложа, то поседи известно време, след което му обуя памперса и то свършва работата на секундата. Вярвам, че повечето майки поклащате глави с разбиране, когато четете това. Явно просто детето не е готово! След като не му прави впечатление, че е мокро или мръсно, значи не прави връзката.

Как да разберем, кога детето е готово за гърнето?

То ще си покаже само:   

• спира играта, замисля се за момент - значи усеща, че "прави" нещо


• подръпва нервно панталончето или памперса - усеща, че е мокро или мръсно


• забелязвате, че често памперсът е сух за по-дълго, а също и след спането (следобедно или нощно) - това е добър знак


• започва да употребява думичките „пиш" и „ако"


• проявява интерес, когато възрастните отиват до тоалетната и иска то да пуска водата в нея.

Когато признаците са налице, можете да пристъпите към мисия „Гърне".

Какво се иска от нас

Първо, ако досега въобще не сте показвали на детето гърне, е необходимо да го запознаете с тази ценна вещ. Желателно е човечето да е спокойно и в добро настроение. Обяснете му за какво служи. Можете да го заведете до тоалетната и да му кажете, че там ходят мама и тати, а на гърнето ще ходи то. Ако не иска да седне веднага или нещо се притесни, можете да сложите някоя играчка - мече или кукла на гърнето, за да му покажете как става.

След няколко дена започнете да го приканвате да сяда по-честичко (преди и след ставане от сън, хранене или пиене, излизане навън - това са ключовите моменти, когато е вероятно детето да има нещо за вършене.) Приканвайте го, не го насилвайте и в никакъв случай не го задължавайте да остава, ако то иска да стане. Ако не е свършило нищо, не показвайте разочарование, а просто констатирайте, че в момента то няма нужда от гърнето. Ако пък се е „проявило", непременно го похвалете: поощрението е важен момент за детето. Естествено, не е нужно и да прекалявате с хвалбите, защото все пак то трябва да осъзнае, че това е естествен навик, а не нещо достойно за гордост.

Д-р Спок казва: „Повечето деца са очаровани от онова, което излиза от тях, и са доволни от растящите си умения да контролират кога излиза и къде отива." Така често детето иска да изследва съдържанието на гърнето или просто да му се полюбува. Възможно е да се изплаши от момента, когато изхвърляте гърнето в тоалетната и особено от пускането на водата. Страхът от разделяне с изпражненията може да накара детето да се запече сериозно (като опит да ги „задържи" за себе си). Ако се сблъскате с този проблем, по-добре изхвърлете гърнето скришом от него в тоалетната.

Започнете да обувате на детето гащички, първо само вкъщи, после и навън, за да усети, че вече не е сухо, когато се изходи в тях. Трябва да осъзнае разликата с памперса, за да разбере защо е важно да казва, че му се прави нещо. Можете да помогнете, като му обясните (ако е след 2-годишна възраст), че само бебетата носят памперси, а той/тя вече е голямо дете, достойно за гащи.

Повечето дейности на детето са обвързани с режим - хранене, сън, бодърстване. Добре би било, ако успеете да вкарате и гърнето в този режим. Децата се чувстват по-сигурни, когато нещата имат определен ред. И все пак - в началото не заставяйте детето да седи под час на гърнето, за да не го приеме като неприятно и досадно задължение, което му прекъсва игрите например. Щом видите, че то все по-уверено започва да желае да седи на гърнето или все по-често си казва, че му се ходи, тогава можете да въведете режим.

Мисия възможна

За да има успех мисия „Гърне" е наложително да имате много свободно време и да сте ужасно търпеливи. Не бива да се разочаровате, ако няма напредък още първата седмица. Необходими са по-скоро три, дори четири седмици. Ако се ядосвате или пък му се карате, единствено ще забавите процеса. В никакъв случай не се отказвайте! Спомнете си, че хубавите неща стават бавно. Няма ненаучило се дете, всичко е въпрос на време. Изцапаните и мокри гащички в началото са абсолютно в реда на нещата. Бъдете тактични! Когато детето се изпусне, кажете му: „Такива неща се случват, но нали затова сега се учим за какво служи гърнето", Реплики от типа „Колко пъти ти казах да не пишкаш в гащите" нямат смисъл и само карат детето да се чувства виновно и безпомощно. На него просто му трябва още време...

Инциденти

Дори и след като детето вече се е научило, бъдете готови за инциденти. Понякога то се залисва в играта и просто забравя да каже. Не се сърдете и не го укорявайте много, защото то и без друго е притеснено от факта, че се е изпуснало. Просто го преобуйте и го предупредете да внимава повече.

Сдържането през деня няма нищо общо със сдържането през нощта. Дори и да сте научили детето през деня да ходи на гърне, вечер непременно слагайте памперс, докато не установите, че е спряло да пишка нощем. А и да забележите, че все по-често детето е сухо сутрин, имайте предвид, че децата се научават съзнателно да се сдържат през нощта едва след третата година. Затова, ако решите да оставите детето по гащички за през нощта, сложете непромокаем чаршаф, за всеки случай.

Когато пътувате с кола, по-добре не слагайте на детето памперс, а взимайте гърнето с вас в купето. Така ще ви е подръка, ако се наложи, дори и да не можете да спрете.

Мисия невъзможна

Има няколко ситуации, в които не е подходящо да започвате приучването към гърне:

• моментът, когато отучвате бебето от гърдата или от шишето с биберон


• семейството ви е в процес на преместване от едно място на друго


• предразводна ситуация или развод


• детето току-що е тръгнало на ясла или детска градина


• болно е или скоро е преболедувало


• скоро сте родили или очаквате скорошно раждане на второ дете.

Статистика

- Като цяло момиченцата по-бързо се научават да използват гърнето.

- От двете физиологични нужди по-бързо се усвоява задържането на дефекацията, по-бавно - на уринирането.

- Често деца, които са свикнали да използват гърнето, изведнъж обръщат процеса и отново започват да се изпускат или направо да си искат обратно памперса. Уверете се дали нещо не тревожи детето или е просто каприз, израз на съпротива.

Избор на гърне

Обикновени кръгли, анатомични, музикални, на колелца, тип столчета, с вид на животно и още много други... Когато ги избирате, помнете, че взимате вещ, която да служи на детето за тоалетна, а не за играчка. Ако вземете гърне с формички, копченца, мелодия и какво ли още не, рискувате детето да не схване предназначението му. Сигурно е, че малчуганът ще седи на него дълго, но за да си играе.

...Колкото до моето дете - мисията засега е успешна. В рамките на последния месец той свикна да ходи с гащи, да казва кога и какво му се прави, без да се изпуска, гордо връща пълното гърнето към тоалетната и сам пуска водата. Успех на всички майчета, изправени пред този така важен етап от живота на децата!

Автор: Цвета Лазаркова