Ааа, не така! Бабата си е баба, Детегледачката... звероукротител. Двете не може да се смесват, нито противопоставят една на друга. Напротив: да се обединят! Така, с двойна мощ, врагът ще бъде победен. Врагът, разбира се, е лошият нрав на детето и лошият холестерол на Гледачката и Бабата. Вижте как!

Бабата може

- Да пере, чисти, готви, вика по внучето на воля, мърмори за прането, гладенето, чистенето, Инджи, готвенето, прането, чистенето, Сватята, прането, готвенето, чистенето, Пенсиите, прането, готвенето, чистенето, Наводнението от горния етаж и т.н. и т.н. - знаем, че си запознат, читателю!

Бабата не може

- Да каже „не" на внучето, когато: то греши, когато то греши много, когато то е ужасно сгрешило, когато то плаче - за бой.

- Да каже „да" на внучето, когато: то иска разходка на чист въздух, но комшийката е дошла на гости; когато детето не иска да се тъпче с изстиналия обяд повече; когато е решило да си играе на лодки в легена и пр.

Но къде тогава е силата на Гледачката? Вероятно притегателната й сила се крие в чистите сметки с родителите на зверчето. Тук действа кръчмарският крилат израз „Пито - платено" и неговият семеен вариант - „Гледано - платено".

Не е така с бабата. Тук вземането-даването е сложна схема на психологически връзки и взаимоотношения, основаващи се на кръвно и некръвно роднинство.

Когато дойде време да си ходи, Гледачката си отива. Бабата - не. Когато дойде време да й се плаща, Гледачката с готовност и тайнствена усмивка прибира заделената за нея сума.

Когато Бабата реши да направи равносметка и тегли чертата на вземане-даването, тя ще ви накара да се почувствате виновни. Че сте й длъжници до живот, това е ясно още от детските ви години. Но сега се чувствате истински престъпници.

Да не пропускаме някакъв важен психологически или... финансов детайл?

При всички случаи, вземането на баба или детегледачка, които да се грижат за малкото зверче, си има перфектна икономическа обосновка - работното ви място не може да е цял живот около печката. Освен ако не ви плащат като на Главен готвач.

Но как да изберем - баба или детегледачка? Представете си лицето на Бабата, когато й съобщавате за Гледачката. Можехте просто да й ударите шамар!

Тогава? Мислили ли сте някога за комбинация, от която детето и вашата Баба да бъдат най-щастливи? Несъмнено това е Тройната коалиция Баба - Детегледачка - Майка. С естествено и разумно разпределение на местата в семейния парламент. (Сами се досещайте кой тук е Ахмед Доган).

Сутрин фронта може да поема Гледачката. Майката и зверчето вече са закусили заедно и сега тя се подготвя за работа. За Гледачката следва лека домакинска работа (ако е включено в уговорките) и приготвяне на детето за разходка.

Неусетно идва време за обяд, спане - или кротки следобедни занимания. И ето как бързо настъпва Часът на бабата. В крайна сметка никой не е длъжен да й гледа внучето! Особено пък майката и Гледачката. Време е псевдобабата да си ходи и да отстъпи ред на Старата гвардия.

Бабата е малко предозирана и още замаяна от обедните сериали, но бързо си стъпва на краката. От активните физически занимания (лек до тръс до галоп след внучето, събиране на кубчета от пода, обличане на тясното поло от миналата година и пр.), Бабата раздвижва кръвта във вените си, смъква холестерола и забравя за чуждите мъки от екрана. Сега тя си има достатъчно свои кахъри.

А Часът на мама? Разбира се, никой не може - и не трябва - да й го отнема. Тя може да дойде направо в градинката, където Бабата пасе „малкото чеденце". Там мама може да си почине от работния ден. Дори той да не е бил напрегнат, винаги е нужно малко време, за да „превключи" на родителска тематика.

На детската площадка това е лесно. До мама винаги сяда още една. Диалогът е безсмъртен, жанрът - безмилостно жесток: „Смени ли вече зъбчето? А? Зъбчето, викам, сменихте ли?" и „Тя ваш'та баба много го глези малкия. Ще го разглези, ти викам" и пр. и пр.

Часът на мама ще продължи. Всъщност това е най-дългият час на Земята. Този час има стотици хиляди секунди. Някои от тях минават покрай майката като вихрушка, повличайки всичко наоколо - часовника, покривката, телефонното обаждане, рецептата на масата, кучето, заключено в банята, съпруга, стиснал хапчетата за главоболие в шепа, чекмеджето с ключовете, което заяжда и... малкото, което е отворило ееей такава голяма уста - Я, зъбчето е паднало! Бързо, да се обадим на онази Баба, дето го глези. Да не забравим да съобщим и на Гледачката сутринта. Да не се чуди защо Малчо не може да я захапе за ръката.

Ето така - както се пееше - в радости и грижи, трескаво се ниже - твоят свят, всеки ден.

А къде е в цялата схема Таткото? И защо детегледачката е само в женски род? Не може ли самият татко да бъде един добър... Детегледач? Някои ще кажат - защото, както има Коминочистач и няма Коминочистачка, така и няма Детегледач, а има... знаете какво). Но ето ви едно домашно, върху което да поразсъждавате довечера вкъщи: Уикендът на тате.

Автор: Надя Йончева