Ще ви срещна с Деси Тенекеджиева. Тя е родена във Варна и е зодия Овен. Тя е актриса, певица и продуцент. Играе  във филма на режисьора Ермано Олми "Занаятът на оръжията", който е представен на фестивала в Кан. Тя е много естествена, лъчезарна, енергична, усмихната, интелигентна, артистична и неподправена и с нея се общува изключително лесно и приятно. За да се убедите в това, прочетете как увлекателно и нестандартно разказва за сина си Йосиф.

Опишете сина си?

Нетрадиционен, интересен, странен, с развито чувство за хумор и въображение, а напоследък и непредвидим. Освен това приятелите ми казват,че е станал много хубав и чаровен. Аз все още го смятам за дете и ми е трудно да проумея,че вече е пораснал. Иска да е по-самостоятелен и независим. Често имам чувството, че в него живеят две различни същества, но за себе си бих казала същото, така че явно е наследствено.

Какви са родителските ви правомощия?

Йосиф вече е тинейджър и в тази възраст, бих казала, че по негово желание, родителските ми правомощия драстично намаляха. Най-важното е да има какво да яде, защото непрекъснато е гладен. Често, когато съм заета, ме заместват доставчиците на храна от ресторантите - той се справя прекрасно с това. Опитвам се да контролирам всичко, което прави, но той, разбира се, не позволява. Като цяло нямам сериозни проблеми с него, освен твърдата му убеденост, че знае и може абсолютно всичко, което, повярвайте ми, е меко казано - влудяващо.

Каква е тайната на щастливото детство?

Слънце, море, планина, игри, пътешествия и много шоколад и сладолед. Със сигурност едно дете би било много "щастливо", ако ходи на уроци по френски, английски и немски, свири на цигулка и пиано, и по възможност на тромбон, тренира баскетбол, карате и тенис, посещава както театралната, така и математическата школа, редовно разхожда кучето в 6 часа сутринта, храни морското свинче и рибките, задължително изхвърля боклука и се грижи за малкото си ревящо братче. Не би било зле, ако му остава време, до го уплътни с приготвяне на кафето на майка си и грижовното изпиране на чорапите на баща си, след като е намерил част от тях в аквариума на морското свинче.

Кое е най-трудното и приятното в това да сте майка?

Родих много млада, на 20 години - самата аз бях все още дете. Няма нищо по-трудно от това да осъзнаеш отговорността си. За едно дете, най-важното е да чувства топлина, любов и подкрепа от семейството си. За съжаление, таткото на Йосиф почина много млад, когато детето беше само на 4 години. Точно затова нито един миг от живота си не съм могла да изживея, без да се съобразявам със сина си. Много ми е било трудно да съм майка и баща... А в чисто битов план, особено сложно ми беше, когато пътувах с театъра или на концерт, или във връзка с кино ангажиментите ми в чужбина. Налагало ми се е да отсъствам с месеци... Често съм го вземала с мен, но особено са ми помагали родителите ми, които живеят във Варна.

Най-хубавото нещо за мен е, че Йосиф вече ми е приятел и мога да разчитам на него. Никога не мога да забравя и прекрасните моменти, когато се роди, когато му поникна първото зъбче или когато, прохождайки, ме държеше за ръчичка, и ме гушкаше, смеейки се.

Как протича един ваш ден, когато го прекарвате заедно?

Щастлива съм, че Йоско кара ски и играе тенис, защото това са и моите любими спортове. Това ни дава възможност да прекарваме заедно свободното си време, забавлявайки се. Като всяко дете и той обича да ходи на плаж и обожава киното. Редовно гледаме филми заедно и после ги обсъждаме. Вечеряме или вкъщи, или в някой ресторант. Това е частта от деня, в която можем да си поговорим и обсъдим много неща.

Понякога се борим - това ни остана навик от времето, когато беше по-малък. За съжаление, вече е по-силен от мен и ме побеждава, а и много често играчката става плачка.

Какви са мечтите и страховете ви за сина ви?

Искам единствено да е жив и здрав. Йосиф се интересува от бизнес, политика, история и кино. Обича да си говори с мен и с приятелите ми на всички интересни теми. Рисува изключително добре, но, за съжаление, не обръща нужното внимание на тази дарба. Аз бих искала да се насочи към архитектурата, но изобщо не съм сигурна кой път ще поеме. Искам само да е щастлив. Това е.

Вдъхновението е...  магия.

Любовта е...  единственото нещо, което ни прави колкото и щастливи, толкова и нещастни.

Семейството е... хубаво нещо.

Връзката майка - син е... божествена.

Интервюто взе: Боряна Петрова