Бронхиалната астма е много разпространено, особено в последните години, хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, при което в резултат на взаимодействието между факторите на средата и генетичния терен на индивида настъпват промени, водещи до спазъм на бронхите, оточност и повишена секреция на бронхиалната лигавица.  Това затруднява достъпа на въздух до белите дробове.

ОСНОВНИ СИМПТОМИ СА

пристъпите на задух (с особено мъчително издишване), свиркащи хрипове, кашлица и стягане в гърдите. Пристъпите са различни по сила - от умерен задух до опасна дихателна недостатъчност, и честата им поява пречи на нормалния начин на живот.

За съжаление все по-често се случва малки деца да се разболяват, затова е много важно своевременно да се приложи лечение, за да се преустановят пристъпите. Ако детето започне да боледува често, и всеки път хремата и кашлицата водят да спазъм в белите дробове и свиркащо дишане, това е знак, че проблемът може да се задълбочи и трябва да се вземат по-сериозни мерки.

 ПРИЧИНАТА

да се появи бронхиална астма често е наследствено предразположение, т. е. ако някой от родителите страда от алергично заболяване, било то бронхиална астма, сенна хрема, кожна алергия, е твърде вероятно и детето да се разболее. Други се разболяват без видима причина. Въпросът е, че причинителите на алергични реакции или т. нар. алергени са много и разновидни. Като цяло се делят на два вида - външни и вътрешни.

Външните могат да бъдат от всякакъв произход: битов, растителен, животински и промишлен (напр. прах, цветен прашец, косми, пърхот, пера, перушина, ягоди, яйца, зеленчуци, месо, риба, мляко, бои и други). Пристъпите на бронхиална астма могат да се провокират и от инфекции, като водещо значение имат вирусните инфекции. Дори и промените в атмосферните условия - студ, влага, мъгла и пр., също могат да предизвикат алергични реакции. Някои болни са чувствителни само към един алерген, а други - към няколко алергена (полиалергия). Съществува алергия и към медикаменти. Често за възникването на пристъп от бронхиална астма роля играе и психическото състояние на страдащия от това заболяване. Установено е, че такъв пристъп може да бъде провокиран от страх, гняв или други силни емоции.

Страдащите от бронхиална астма имат доста различна чувствителност към физическите натоварвания - от пълна непоносимост дори към минимални натоварвания, до добра поносимост към умерени и дори големи натоварвания. Към спазъма на дихателните пътища по време на и след физическо натоварване предразполага и замърсяването на въздуха с различни газове и прахови частици, както и комбинацията с вдишване на студен въздух.

Според водещата причина, бронхиалната астма се дели на няколко типа:

• Атопична бронхиална астма - причинители са външни алергени. Най-честите са домашен прах, полени, пух и перушина и др. Тази форма на бронхиална астма се среща предимно при лица под 35 годишна възраст, най-често при деца и юноши.


• Инфекциозно-алергична бронхиална астма - водеща роля играят инфекциозни процеси в дихателните пътища.


• Смесена бронхиална астма - установяват се данни както за атопична, така и за инфекциозно-алергична бронхиална астма.


• Друга форма е „аспириновата" астма, астма, провокирана от физически усилия и др.

По време на астматичния пристъп болният изпитва чувство на тежест в гърдите и липса на достатъчно въздух. Обхваща го неспокойство и се чувства изплашен. Дишането е учестено, вдишването е кратко и повърхностно, а издишването е много по-продължително (2-4 пъти по-дълго) и се съпровожда от свиркащи и свистящи хрипове, които често се чуват и от разстояние. Опитвайки се да облекчи дишането, болният сяда с наклонено напред тяло и с лакти, опрени в коленете или се хваща за някаква опора - облегалка на стол, край на маса, перваз, опитвайки се да облекчи дишането. При различните хора астматичният пристъп протича с различна тежест и продължителност. В най-тежките случаи може да настъпи астматичен статус с развитие на дихателна недостатъчност, нарушение в сърдечно-съдовата дейност, което налага лечение в интензивно отделение. След преминаване на пристъпа следва период на пълно или частично нормализиране на дишането, задухът и кашлицата изчезват и повечето болни отделят по няколко жилави белезникави храчки. Продължителното протичане на бронхиалната астма с чести пристъпи води до развитие на усложнения (хронична обструктивна бронхо-белодробна болест с хроничен бронхит и белодробен емфизем, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност).

 ДИАГНОЗАТА

бронхиална астма се поставя от лекар по белодробни болести - пулмолог. Последващото лечение, степента на повлияване и подобряване зависят изцяло от пациента. Конвенционалният метод за лечение е с различни медикаменти - спазмолитици, инхалации, отхрачващи препарати, противоалергични средства, кортикостероиди. Някои болни прибягват до нетрадиционни начини (например хомеопатия), което е изцяло за тяхна отговорност. Болните от бронхиална астма подлежат на диспансерно амбулаторно наблюдение и контрол.

ЛЕЧЕНИЕТО

на бронхиалната астма включва две групи медикаменти - контролиращи (например инхалаторни кортикостероиди) и лекарства за повлияване на пристъпите (бронходилататори, системни кортикостероиди). Необходимо е идентифициране на провокиращите алергени, което може да стане с помощта на различни тестове, в зависимост от възрастта на пациента. Абсолютно противопоказно е стоенето в задимени помещения или в близост до пушещ човек.

Особено благоприятно на астмата действа климатолечението. Подходящ е климатът в Югозападна България - района на Кюстендил, Сандански и Петрич. Някои болни се повлияват добре от престой в морски курорти. Разходките в планински местности с чист въздух също оказват благоприятно влияние. Много подходящ спорт за хора с бронхиална астма е плуването. Има случаи, в които симптомите и пристъпите на болния изчезват след продължителни занимания.

Диагнозата бронхиална астма е сериозна. Навременното й поставяне, откриването на алергените причинители и пристъпването към профилактично лечение, оказват голям ефект и в много случаи предотвратяват появата на пристъпи и възпрепятстват задълбочаването на болестта.

Автор: Цвета Лазаркова
Консултант: д-р Кремена Димитрова, педиатър, МБАЛ „Токуда Болница София"