Анкета

Новини

Вербалната диспраксия – що е то?
Брой 80 - Юли - 2013


  • Детето ми говори сякаш на свой език - не спира да бърбори, но никой, освен мен, не разбира какво казва - това временно явление ли е?

  • Дъщеря ми е много будно и умно дете, наблюдава ме много внимателно как говоря и какво казвам, разбира всичко, но не успява да повтори след мен, вече не се и опитва - защо се отказва да го прави?

  • Малкият ми син иска много да говори като батко си, но се чува само част от думите, обикновено втората, използва само определени звуци - до кога това е допустимо?

  • Детето ми е много артистично - няма много думи в активния си речник, но когато иска да ми каже нещо, използва езика на тялото си - жестове, мимика, интонация и може да пресъздаде театър. Това проблем ли е, понеже все пак не всички разбират жестовете му?

  • Докога е нормално да липсва фразовата реч? Дъщеря ми все още е в етапа на изговаряне на отделни думи, без да ги свързва в изречения.


Въпросите са много, когато касаят притесненията около децата ни. От една страна, не ни се ще да признаем, че интуицията ни говори, че нещо не е наред... от друга, не искаме да губим ценно време... тогава какво да предприемем?


Ето кратка характеристика на едно много специфично, динамично и сравнително често срещано нарушение, а именно - вербалната диспраксия.


Темата е много обширна, затова ще се спра на няколко основни неща, които да ориентират и за които можем да бъдем по- наблюдателни.


Важните уточнения:


Праксис - това е възможността на хората да извършват последователност от планирани, волеви двигателни актове, които имат конкретна цел.


Диспраксия - нарушената възможност за праксисни актове - с ръцете (мануална); с устните, долната челюст, езика (орална); свързана с невъзможност за плавно и свързано изказване (вербална); свързана с ориентацията в пространството (пространствена); такава, свързана с възможностите за конструиране (конструктивна); идеомоторна - на база на трудности реализация на двигателните актове, както и идеаторна - трудностите са основно в пораждането на идеята, не на изпълнението.


Кога може да бъде диагностицирана диспраксията, в това число и вербалната?


Праксисът завършва своето развитие като част от присъщите само на човека висши корови функции след четири и половина годишна възраст от развитието. Едва тогава може категорично да бъде потвърдено или отхвърлено съмнението за диспраксия. Важно е да отбележа, че въпреки това маркери за вербална диспраксия могат да бъдат наблюдавани и отчетени в по- ранна възраст - още от 18- 24 месеца. В тези случаи, в които специалистите откриват маркери за трудности при моторното планиране за изговаряне на звуци, срички и думи, е резонно да бъде започната терапия с цел превенция. Това е, защото, докато се изгражда една функция, не можем да твърдим, че тя е нарушена, можем да работим върху наличните проблеми и симптоми с цел преодоляване и достигане до така желаната от всички комуникация. Много важно,  да се знае за вербалната  диспраксия е фактът, че тя не се причинява от интелектуален дефицит,  проблеми със слуха или нарушения на двигателните умения за говор.


Кои са специалистите, които изследват праксисните умения в детска възраст?


От лекарска гледна точка това са невролозите и невропсихолозите, от парамедицинска - това са психолозите и логопедите. Вербалната диспраксия е обект на изследване и терапевтична намеса от логопед.


Колко време е необходимо за поставяне на диагнозата вербална диспраксия:


Когато става въпрос за консултиране в ранна възраст, обикновено се извършват няколко срещи със семейството и детето, където се събират данни от историята на бременността, раждането, периода на ранното детство; извършва се наблюдение на общуването с родителите, играта и поведението на детето в различни ситуации. Обичайно, ако бъдат открити маркери за вербална диспраксия, се поставя т.нар. „работна диагноза" или предположение на специалиста, след което се дават насоки на семейството за стимулиране у дома или се стартира такава програма за игра и превенция с логопед. Колкото по-рано са констатирани проблемите, толкова по- ефективна ще е намесата, независимо кой от двата варианта се задейства. В по-голямата възраст, тогава, когато праксисът е вече сформиран (след 4,6 години), това се извършва с официални тестове и няма място за теории и предположения - с тях се потвърждава или отхвърля предположението за наличие на диспраксия.


Ранни маркери за вербална диспраксия:


ü  Може да бъдат установени особености в приема и преработката на храни и течности;


ü  Детето използва ограничен набор от звукове, шумове и бърборене по време на игра;


ü  Проговарянето като цяло изостава, особено появата на фрази, често се използват комбинации от дума и жестове;


ü  Късно се появяват цели думи, често се изговарят с бърз темп части от тях, обичайно се губи първата им част;


ü  Често с една дума се означават няколко обекта, като това се разграничава от ситуацията;


ü  Думите звучат изопачено, грешките не са едни и същи и поради това често се казва, че „си говори на свой език";


ü  Трудно постижимо е повтарянето на думи, повечето опити провокират повече грешки в изказването;


ü  Детето разбира повече, отколкото има възможност да изговори;


ü  Има сериозна самокритичност за начина, по който говори, детето осъзнава, че не приказва като другите;


ü  Спонтанната реч звучи по-добре, отколкото провокираната и/или повторната, т.е. колкото по-малко се старае детето да подобри собствената си говорна продукция, толкова по-успешна е тя, и обратното;


ü  Затруднено е волевото повторение на звуци, срички и думи;


ü  Много характерна е сериозната употреба на жестове с цел подобряване на разбираемостта на посланието, тъй като детето е с ясна идея какво и на кого иска да каже, има желание за комуникация, затруднена е само реализацията;


Терапията под шапката на превенцията, т.е. във възрастта до 4,6-5 години, е свързана с различни игри, целящи по- доброто движение на органите и мускулите, отговарящи за изговарянето -  комбинации от различни пози и движения без звукова продукция, впоследствие включване и на такава с тенденция към усложняване с цел подобряване на говорната продукция. Постепенно с напредването на детето усилията се насочват към изграждане  и усложняване на фразова реч. Като цяло динамиката е добра, още повече, ако началото е поставено рано. При една част от случаите се отхвърля предположението за вербална диспраксия, тъй като напредъкът е бърз и тези деца с малко стимулиране достигат нивото на експресивни говорни и езикови умения на връстниците си. При останалата част от децата, при които въпреки постиженията продължават да съществуват и да се изявяват симптоми на вербална диспраксия и след проговарянето  и разгръщането на фразите терапията е насочена към преодоляване на актуалните трудности и към авансово подготвяне за придобиване на академични умения с акцент върху съответни компенсаторни възможности. Във всички случаи вербалната диспраксия не е присъда, тя е нарушение в развитието на моторните програми за речева продукция и е състояние, което при подходяща и навременна терапия от логопед има много добра прогноза и динамика. Децата с този проблем са изключително артистични, използват много богата палитра от невербална комуникация  и е хубаво да бъдат насочвани към развитие на силните им страни.


Изброените характеристики се наблюдават и оценяват внимателно и на фона на различни ситуации; ако виждате част от тях в поведението на детето си, недейте да бързате да се притеснявате...най-добре се консултирайте със специалист логопед.


Милена Макавеева - логопед,


Терапевтичен център „Пумпелина",


www.pumpelina.eu


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук