Анкета

Новини

Висш пилотаж – Да възпитаме емоциите
Брой 73 - Декември - 2012

Пред мен се произнася термин - „емоционална интелигентност". Първите асоциации, които буди в мен, са: душевен мир, управление, еволюция, индивидуалност, манипулация, хармония... Доста объркващо. В този термин намирам две крайности: спокойствието на духовното израстване и страха от тъмните сили на превръщането на хората в овце. Никой не спори, че е трудно за разбиране, особено когато националната ни култура налага правилото „Око да види, ръка да пипне". Затова го наричам висш пилотаж. Трябва да си интелигентен, уравновесен, търсещ, духовноизвисен, голям, в пълно разбирателство със самия себе си, за да обърнеш специално внимание върху онзи върхов аспект от възпитанието на детето, стоящ на толкова далечно ниво от пелените и пюретата, наречен разбиране и управление на емоциите. Само как звучи!


Във времето на технологиите


Живеем във време, когато основните притеснения за родителите са, че децата им се развиват сред свръхтехнологии. Последствията от телевизията и компютъра са заседнал начин на живот, затлъстяване, увреждане на очите, изкривяване на стойката. Съществува и друг проблем - децата се превръщат в асоциални личности. Ето защо психолозите отново заговориха за една малко старомодна ценност,  което обаче има място и в нашето съвремие - така наречената емоционална интелигентност.


Емоционална интелигентност (EQ) - умението да общуваш с хората, да се поставяш на тяхно място и да управляваш собствените си емоции така, че да живееш в хармония със себе си и околните.


Въпрос към психолога:


Има ли място емоционалната интелигентност във време, когато, от една страна, бедните се борят за физическо оцеляване, а богатите се стремят към висша форма на материализъм? 


Емоционалната интелигентност е част от нашето Аз, така че, щом има място за всички останали човешки характеристики, значи има и за нея. Опознаването й и умението да я използваш добре позволяват на личността да върви по-уверено към целите си, да преодолява ежедневния стрес, породен от трудности, конфликти или други сложни житейски ситуации. Не са от значение нито социалният произход, нито икономическият статус на човека. Тя е свързана с разбирането на чувствата и емоциите - своите и на останалите. Въпрос на морал и етични компоненти е как да прилагаш това знание и разбиране.


Емпатия за най-малките


Емпатия - умението да се поставяш на мястото на другите.


Всички искаме да отгледаме интелигентни деца. Успехът в живота обаче не зависи само от количеството натрупани знания. Обикновено преуспяват онези, които са способни да приложат на практика своя интелект независимо от неговото количество. Психолозите твърдят, че всеки има шанс - EQ не се предава по наследство като формата на носа и цвета на косата. То се възпитава.


Най-важна за развитието на EQ е семейната среда. Ако детето расте в дом, където душевните колебания не са на почит и постоянно чува от родителите си: „Ти си мъж, мъжете не плачат", „Стегни се" или „Виж как ти се смеят другарчетата", то не може да добие усещане за себе си и отношенията с околните. Много често тези мъници се превръщат в интелигентни хора, които не умеят обаче да приложат знанията си на практика. Понякога дори стават асоциални и аутсайдери. А никой не иска това за детето си.


Въпрос към психолога:


Защо емпатията се развива точно през първите 6 години от живота и защо е толкова важна за този период?


Емпатията предизвика много дискусии в сферите на психосоциалните науки. Противоречиво е мнението, доколко е вродена, докога точно се развива и как хората да я използват конструктивно. Реално същестуват хора, които имат по-силно развити емпатийни способности от други. Това едва ли се е формирало изцяло до шестата им година, но дотогава явно е имало добра среда за развитието й. Емпатията се фомира в детството, но ако не се работи върху нея като част от емоционланата и социалната интелигентност, то тя остава просто термин за личностните теории. Ранното детство е важно, защото възрастните показват на децата състояния като съчувствие, принадлежност, споделяне, доверие. Подражавайки на близките си и насърчавано от тях, детето постепенно развива емпатийно отношение към околните, като по-късно се научава как да съпреживява, без обаче да „изгаря" личността си в мъките на другите хора.


Най-добрият подарък


Психологът от Харвардския университет Х. Гарднър е човекът, който връща изучаването на емоционалната интелигентност в наши дни. Негово е и посланието: „Един от най-добрите подаръци, които можете да направите на детето си, е да му дадете добър начален старт в света на емоциите". Според него има няколко основни направления, в които трябва да работят родителите, ако искат да отгледат спокойно и освободено от негативни чувства дете:


- Личен пример; не количеството, а качеството е важно в общуването; емоционалната интелигентност не е низ от правила за изпълнение, а разбиране на чувствата; сприятеляване с връстниците; успешна работа в група; умение да се доказват в обществото; умение да разрешават проблеми; умение да използват смеха в изграждането на своята личност.


Въпрос към психолога:


По какъв начин чрез физически действия може да се развива емоционалната интелигентност при децата?


Чрез играта!!! Тя е естествена дейност за всяко дете, в която то изразява себе си, овладява различни комуникативни и поведенчески стратегии, забавлява се, изразява емоциите и чувствата си, наблюдава как те въздействат върху другите хора и осъзнава въздействието на чуждия емоционален свят върху себе си. Всички забавни игри, артистични занимания, физическите дейности в отбор и други допринясат за развитието на емоционалната интелигентост на децата.


 


Автор: Десислава Христозова
Консултант: Хенриета Илиева, клиничен и консултативен психолог, Терапевтичен център „Пумпелина"


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук