Има ли по-мила гледка от тази на майка, която кърми бебето си? Но могат ли всички майки да кърмят децата си? И какво да направят онези, които не могат? Към кого да се обърнат? Има ли начин бебетата да получават кърма от друго място?

Преди няколко броя ви представихме Банка за майчина кърма в София. Днес ще отправим поглед към БМК по света.

Поводът е Международната конференция на тема: „Значението на Млечните банки за събиране, изследване и разпределение на донорската майчина кърма" в Честър, Великобритания.

На събитието като представител на Банка за майчина кърма, София е присъствала д-р Мария Русинова, директор на Банката. Участие са взели още 170 делегати от Великобритания, Италия, Франция, Германия, Испания, Полша, Словакия, Швеция, Норвегия, Исландия, Белгия, Бразилия, Австралия, Индия, Африка, САЩ, Канада.

На срещата са били представени методите за пастьоризация и лиофилизация, биохимични и микробиологични изследвания в нашата БМК, сравнени с тези на останалите участници. В резултат се оказва, че нашата Банка за майчина кърма е много добре организирана и всички методи, които използва, са на съвременно европейско и световно ниво.

 Предимствата и особеностите на другите държави

Едно от основните предимства в другите страни е наличието на повече на брой Млечни банки. Много от тях са към неонатологичните отделения на големи болници, някои от които университетски, например във Великобритания - 19, Франция - 20, Италия - 25.

Това значително улеснява възможността майките да се стимулират да кърмят и да даряват кърма, а неонатолозите, педиатрите и акушерките са много по-съпричастни към проблема. У нас Банката е само 1 и обслужва единствено територията на София и околността.

Разликата е, че в другите страни Банките за майчина кърма обслужват предимно недоносени, деца с ниско тегло и други проблемни бебета за кратко време, докато се реши проблема и се поемат от собствените си майки. Практикува се и даването на кърма със сонда. У нас БМК предоставя кърма най-вече на бебета с алергии към белтъка на кравето мляко.

Друга съществена особеност е, че в Норвегия, например се използва дори непастьоризирана кърма - нещо, което е немислимо да се случи в България, т. е. при нас контролът е значително по-голям. Там, обаче има донорки, които даряват кърма за собствените си бебета (докато са в интензивно отделение).

В изнесените доклади много по-рядко се споменава за алергиите към белтъка на кравето мляко в сравнение с положението у нас.

По света Млечните банки използват пастьоризатори с автоматична настройка на температурата, докато у нас това става с термометър, с който се мери ръчно през определено време. Това създава опасност за субективна грешка при отчитането на температурата и засичането на градусите.

Голямо предимство е и компютъризираната система на работа в другите страни, където с помощта на специален софтуер за донорки с баркод се вкарват данните за съответната донорка и оттам всичко се проследява до баркода, залепен на банката под определен номер. Тази схема на работа съществува и в България, но не е компютъризирана.

Впечатление правят и портативните анализатори за майчина кърма, които са значително по-евтини, използват по-малко количество кърма за пробите и биха намерили приложение в бъдещи млечни банки или филиали поне в по-големите градове у нас.

БМК - София

Противно на очакванията, обаче се оказва, че независимо от остарялата техника, която се използва у нас, Банката за майчина кърма в София е на много високо ниво по отношение на изследванията на донорската кърма и с това се нарежда сред най-напредналите страни. България се оказва доста прецизна в тази насока. Това се дължи на наличието на лаборатории по микробиология, биохимия и лиофилизация, и особено на наличието на автоматичния анализатор на майчина кърма „MILKOSKAN", с който се изследва съдържанието на белтък, мазнини, лактоза, сухо вещество.

У нас се провежда и системен ежедневен вътрешнолабораторен качествен контрол, което е от основно значение за качеството на резултатите. Това се прави на много малко места в другите Млечни банки.

Въведена НАССР система за управление и контрол на безопасността на храната, освен в нашата Банка, има също в Австралия и Франция.

По отношение на пастьоризацията на майчината кърма се оказва, че използваме същите температурни режими, както в другите Млечни банки. Същото важи и за съхранението на кърмата при минусови температури.

Предимство е и лиофилизирането на майчина кърма, което се прави единствено още и във Франция.

Препоръките

На много места вече се използват еднократни или многократни пластмасови опаковки за събиране, пастьоризация и съхранение на майчината кърма, което би било добре да се въведе и у нас в най-скоро време. В момента в България се използват стъклени шишета, които са скъпи и усложняват нещата допълнително.

Може да се помисли и за подновяване на пастьоризаторите с такива с автоматична настройка на температурния режим, което е много важно, за да се запази качеството на белтъците и имуноглобулините в кърмата и след пастьоризация.

Не на последно място е препоръката да се създадат още Банки за майчина кърма на територията на по-големите градове в страната, за да могат повече бебета да получат достъп до най-доброто - майчината кърма!

Автор: Наталия Градинарова
Консултант: д-р Мария Русинова, директор на Банка за майчина кърма, София