Анкета

Новини

Възпаление на пикочните пътища
Брой 41 - Април - 2010

Инфекциите на пикочните пътища са вторите по честота в детската възраст, затова трябва да се познават и целенасочено да се лекуват. По темата разговарях с доц. д-р Маруся Лилова, началник на „Детска клиника"при „Токуда болница София".


Кои органи и системи засяга това възпаление?


Възпалението на пикочните пътища засяга отделителната система и в зависимост от това дали се засягат високите отдели, а именно бъбреците, или по-ниските отдели - пикочния мехур, се говори за пиелонефрит и за долноуринална инфекция - цистит.


Какви са причините за възпалението на пикочните пътища?


Причините за възпалението на пикочните пътища са бактерии. Това са бактерии, които нормално обитават областта на външната уретра, червата и много лесно, по съседство, могат да бъдат предадени и да се  изкачат към по-високите отдели на пикочните пътища. Това е пътят на възпалението, нарича се асцендентен път на инфекцията. Този път обаче не е характерен за малката възраст - периодът на новороденото, и първите три месеца от живота, когато възпалителният процес може да се разпространява и по кръвен път, което е особено опасно. Причината за това протичане е незрелостта на имунния отговор и от там и склонността към генерализиране на възпалителните реакции. Децата не могат да ги локализират в определен орган, както обичайно става в по-зрялата възраст, и по тази причина се развива картина, която наподобява сепсис - отравяне на кръвта.


Има ли определени групи деца, които са по-предразположени към възпаления?


Да, има. Подчертана е възрастовата и половата предразположеност към инфекции. В някои възрастови групи, като например първата една година от живота, по-често боледуват момчетата, а по-късно склонността е по-честа при момичетата. Това до голяма степен е свързано с анатомичните особености на пикочо-половата система в двата пола.


Какви са симптомите?


Симптомите силно се влияят от възрастта на детето. Тогава, когато децата са малки - в периода на новороденото, в ранния кърмачески период, симптомите са по-често нехарактерни. Те са като на всяка една инфекция - различни бодежи, неясна температурна реакция, неизвестно точно от къде произтичаща, безапетитие, отпадналост, склонност към повръщане, някои деца могат да се проявят с гърчова симптоматика. В периода на новороденото може да имат малко по-продължителна жълтеница, отколкото е физиологичната. Най-общо казано това са общотоксикационни симптоми, които, ако човек не мисли за този вид инфекция, може да пропусне, защото те по нищо не насочват към конкретен орган, в който е локализирано възпалението. Може да има някои насочващи симптоми, но това предполага добро наблюдение от страна на майката и насочени въпроси от страна на педиатъра. Лекарят трябва да обърне внимание върху това дали става по-неспокойно кърмачето преди уриниране например, което би могло да направи впечатление в някои случаи - децата имат еквивалент на болката, това е плачът. Задължително трябва да ви питат каква е уринната струя, особено при момченцата - дали е хубава и енергична, или изтича на капки. Също така на някои родители им прави впечатление, че урината започва да мирише по-силно. Важно е да се обръща внимание дали детето мокри достатъчно често пелените, защото е необичайно едно кърмаче да се събужда и памперсът му да е сух, това е категорично нередно и трябва да се търси причината. При по-големите деца вече симптоматиката е насочваща, защото те могат да опишат състоянието си - болка в кръста, болка при уриниране, трудности при уриниране, парене, често уриниране. Самите деца, когато са по-големи могат да забележат, че има промени в характеристиката на урината им - тя може да става мътна или кървава.


Как протича възпалението на пикочните пътища?


Може да протича остро или рецидивиращо.


Остро - симптоматиката до голяма степен се определя от това кой отдел на пикочните пътища е засегнат, дали пикочният мехур, долните пикочни пътища, или високите отдели - бъбреците. И в тези случаи обикновено и симптомите са насочващи. Долноуринарното възпаление на пикочния мехур се характеризира предимно с болка, парене при уриниране, често уриниране, някои деца плачат при уриниране. Температура може да има или да няма, но обикновено тя е по-ниска. Докато при пиелонефрита или възпалението на високите отдели на пикочните пътища състоянието е значително по-увредено. Температурата обикновено е по-висока, в някои случаи се придружава от разтрисане, някои деца не могат да приемат достатъчно течности през устата, което предполага и тяхното приемане за болнично лечение и приложение на венозни инфузии за тяхното по-добро оводняване.


Ако са повтарящи се инфекции, рецидивиращи, трябва да се търсят предпоставките за тях. Това най-често са вродените аномалии на отделителната система, везикоуретрален рефлукс, който е причина при 50% от децата с инфекция на пикочните пътища, първи пиелонефрит дори. Друга сериозна предпоставка са функционалните нарушения на долните пикочни пътища, така наречените мехурни дисфункции, които са една много честа предпоставка и които в наши дни никак не са редки по редица причини. Отчасти те са придобити във връзка с навиците, които имат децата ни да не ходят редовно в тоалетната. Това би трябвало да бъде част от възпитанието на детето в семейството, така както се учи на всичко друго, трябва да изгражда навици и за редовно уриниране. А нашите деца в училище се въздържат да ходят до тоалетната, защото са много заети с игри в междучасието от една страна, от друга тоалетните често са в много лошо хигиенно състояние и това ги смущава и те отлагат. Има деца, които не ходят по10 часа в тоалетната - те са по-предразположени и рискови за такива инфекции. Това са чисто социални фактори или поведенчески реакции на децата, поради които може да се стига до подобни състояния.


Към кого трябва да се обърнат родителите при съмнение за инфекция и как се диагностицира?


Разбира се, към личните лекари на децата. Те са достатъчно подготвени, за да имат правилно отношение по този въпрос. Да потвърдят това съмнение или да го изключат. Най-важното е да се изследва и урина, освен клиничния преглед, и да се насочи към изследване на урокултура. Но понякога, когато детето е много зле, нямаме време да чакаме резултатите от изследванията и е важно да започнем лечение. Когато инфекцията е по-невинна може да се изчакат резултатите за по-точно насочване. Усилията да се предотвратяват тези възпаления са породени от това, че след всяка прекарана остра инфекция може да останат далечни последици в бъбреците на детето, да му създават проблеми в по-далечно бъдеще. Те могат да бъдат предпоставка за по-нататъшно развитие на високо кръвно налягане, усложнения по време на бременност, а в някои случаи да се стигне във времето дори до бъбречна недостатъчност. Що се отнася до ехографското изследване, не трябва да се спекулира с него, защото това не е методът за доказване на тези инфекции. Ехографията не може с точност да докаже или отхвърли една инфекция на пикочните пътища, но тя е много ценна за изключване на подлежаща анатомична аномалия.


Къде се провежда лечението и в какво се състои?


Лечението е антибиотично при доказана инфекция или дори при съмнение. Най-добре е то да става заедно с урокултурата, но много често сме принудени да изпреварим резултатите и да започнем така нареченото емпирично лечение, което се базира на ограмния клиничен опит, събран за тези инфекции, с предполагаемия най-подходящ антибиотик в този случай. Те са няколко основни групи, с които се работи и на които можем да разчитаме за ефекта. Продължителността на лечението зависи от това дали става въпрос за долноуринална инфекция - цистит, или става дума за високостояща, като пиелонефрит в самите бъбреци. В малката възраст лечението е задължително венозно, защото не можем да бъдем сигурни в добрия прием през устата и се провежда в болнична обстановка. Децата, които са в по-добро състояние и може да се разчита на пероралния внос на медикаменти може да останат и с амбулаторното лечение, при добро проследяване. Що се отнася до продължителността на това лечение, зависи. Смята, че в първите 48 до 72 часа трябва да настъпи ефект от приложеното лечение, ако то е правилно подбрано и съответно да попада в спектъра на конкретния причинител. Ако това не се случи, тогава трябва да се преустанови лечението. Обикновено болничното лечение трае най-малко 3 дни и поне 2 дни без температурна реакция, което вече значи благоприятно повлияване от него и това ни дава право да изпишем това дете и то да продължи лечението вкъщи. Ако става дума за пиелонефрит трябва да бъде не по-малко от 7 и не повече от 14 дни. При цистит се справяме в амбулаторни  условия, това не е индикация за болнично лечение и се провежда с лекарства през устата и лечението може да бъде по-кратко - 3-5 до 7 дни.


Каква е профилактиката?


Важни фактори за предотвратяване на тези инфекции са: изграждането на навици за редовно уриниране; за приемане на достатъчно количество течности и вода, преди всичко, защото това е другият начин да се поддържа една добра диореза и да не се развиват микроорганизмите;


добрият контрол върху дефекацията също е съществена част от профилактиката на тези инфекции; важна предпоставка е и добрата хигиена на външните гениталии.


 


Интервюто взе: Силвия Чалъкова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук