Анкета

Новини

ГЬОКЧЕАДА – лазурният остров
Брой 30 - Май - 2009

Има едно местенце насред Егейско море, точно срещу Дарданелите, където ветровитото време е нещо нормално, да не кажем постоянно. То се нарича остров Гьокчеада и е любимото място на почитателите на уиндсърфа и кайтсърфа.


До Лазурния (в превод) остров се стига с ферибот по две дестинации - намира се на 33 мили от пристанището на Чанаккале и на 14 мили от това на Кабатепе. Разполага се на площ от 289 кв.км и има население около 8-9000 души, като повече от 80% от тях живеят в централното селище, което носи името на острова. На Гьокчеада има още девет села, гръцки и турски: Калекьой, Ески Бадемли, Йени Бадемли, Зейтинликьой, Тепекьой, Дерекьой, Угурлу, Ешелек и Ширинкьой.


Старото име на острова е Имброс и е било използвано до 1970г. Бил е гръцка територия, преди завладяването му от Истанбул през 1453 година. През Балканските войни (1912-1913г.) Гърция си връща острова. Той е бил предоставен на Англия по време на Първата Световна война и е бил използван за военна база в рамките на 5 години. След Турската война за независимост, Гьокчеада отново става турска територия. Заедно с другия турски егейски остров Бозджаада получават статута на автономни области.


На Гьокчеада съжителстват в разбирателство турци и гърци. От техния бит и култура са се съхранили до днес уникални паметници, манастири, църкви, перални помещения и исторически села, много от които с национално значение. Тук можете да опитате домашно приготвено вино; да се насладите на местния мед, произведен от мащерка, борови връхчета и цветя; да усетите вкуса на истински зехтин от маслиновите дръвчета, виреещи на острова.


Допреди десетина години на Гьокчеада бяха разположени военни бази на НАТО и той беше забранен за посещение от туристи и цивилни хора. Днес вече не е така. Островът е най-притегателното място за хора, които искат да избягат от шума и суетата на големите курорти, да се отдадат на съзерцание и правене на нищо. Е, освен ако не са от любителите на „ветровитите" спортове, тогава няма да имат време за мързелуване, защото този остров предлага перфектните условия за сърф.


Гьокчеада е четвърти в света по брой извори на прясна вода. Като изключим това обаче, пейзажът е доста пустинен. Освен маслинови дръвчета и зокум, други растения едва ли ще видите, но затова пък из целия остров скитат на малки и големи групички овце. Никой не ги пази, но и те не се страхуват от никого. Гледките към морето са невероятни, особено залезите. Няма високи сгради, които да скриват красотите от погледа ви. Почти отвсякъде имате възможност да плакнете очи в необятната морска шир.


В селата лесно можете да си намерите място за спане. Има множество частни квартири, пансиони, хотелчета. Хората са много гостоприемни и лесно ще се разберете с тях. Интересното е, че по-добре разбират и говорят български, отколкото английски. Цените не са високи, магазинчетата са добре заредени, а хлябът им е уникален - много вкусен и винаги топъл и мек.


Градът Гьокчеада е административният център на острова. В него са обществените сгради, училищата, банките, основните магазини и хотели. Калекьой е едно от най-старите села, но е и най-живописното. В него са запазени множество старинни сгради и останки от крепост. На разположение на туристите са множество ресторанти, кафенета, барове, дискотеки, както и магазини с най-различни примамливи стоки. Може би най-очарователното място в Калекьой е чайната, разположена до останките от крепост в най-високата част на селото. Уютна шатра, застлана с арабски килими и дебели възглавници, където полягваш доволно настрана, отпиваш от силния чай и подръпваш от време на време от ароматно наргиле, под звуците на ориенталска музика. От този връх се вижда цялото пристанище на селото, пристигащите вечер рибарски лодки и величествения образ на гръцкия остров Самотраки в далечината. Тепекьой е най-високо разположеното село на острова и по-голямата част от населението му са гърци. Едно от интересните места за посещение тук е Пинарбаси - най-хубавата местност за пикник, където ще се насладите на естествено течащ извор и на вековни чинари, които са официално защитени обекти. Село Угурлу притежава един от най-дългите естествени плажове - километър, километър и половина - погледът просто се загубва в безкрая. Няма никакви постройки, плажът е абсолютно девствен. Въпреки че е едно от най-новите села, Угурлу е доста предпочитано място за ваканционни почивки, а има и възможност за риболов. Зейтинликьой носи името си от маслиновата горичка, която го обгражда. Тук посетителите идват да опитат току-що смляното вкусно кафе, от специалния сорт Дибек, известeн в цяла Турция и произвеждан именно в това село. Ески Бадемли е известно със старите бадемови дървета и историческата си чешма. Оттук има най-добър изглед към Калекьой и морето. Можете да посетите старата училищна сграда, от чийто балкон да се насладите на залязващото слънце. На това място то залязва най-късно в цяла Турция. Дерекьой е признато преди десетилетия за най-голямото село в Турция, с повече от две хиляди души население. Днес много от къщите са изоставени, но това, което си заслужава да се види е историческата постройка на обществена пералня, където тече много и хубава вода.


Ако не ви се спи в къща и в легло, островът предлага и къмпингарски условия. На около половин час път от пристанището в югозападна посока е заливът и плажовете, на които може да се карат сърф и кайт. Айдинчик е доста пустинна местност, с два пансиона и един, наскоро построен, голям хотел. Пансионите предлагат както стаи, така и места за къмпингуване. Условията са доста елементарни, но затова пък там ходят хора, които искат да избягат от градските удобства. Интересното тук е, че има цели три сърф училища, с доста богат инвентар откъм платна и дъски, а още по-интересното е, че и трите са български. И за да е всичко идеално, независимо откъде духа вятърът, едната страна на залива е подходяща за начинаещи, а другата - за напреднали.


Страхотна забележителност в този район е соленото езеро Туз гьол. Заради горещините към края на лятото то пресъхва, но в него има нещо уникално. Специална лечебна кал покрива дъното му, дори и когато няма вода. Екскурзоводи водят туристите, които посещават близкия хотел на естествени кални бани на Туз гьол, където всеки се намазва от глава до пети с лепкавата кал и после на бегом до морето (което е отсреща през плажа) за измиване. Кожата става много мека и приятна, и като изключим доста неприятната миризма на сяра, изживяването си е доста забавно.   


Ако сте от хората, които обичат да експериментират, посетете острова. Там всичко е първично и непринудено - от плажовете до хората. Почивайки си по заливите му, един от друг по-прекрасни, ще останете очаровани от романтичния свят на преливащо синьо и зелено, среща между суша, море и небе. Не очаквайте лукс и блясък на Гьокчеада. Очаквайте среща с природата!


Автор: Цвета Лазаркова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук