Анкета

Новини

Гризане на ноктите в детска възраст
Брой 54 - Май - 2011

Ясно е, че гризането на ноктите може да доведе до сериозни възпаления и инфекции, застрашаващи здравето на детето ви. Ясно е, че това е вреден неврогенен навик, който обаче от безобидно появил се може да се превърне във вид психично състояние - т. нар. онихофагия. Това са ориентирани към тялото повторяеми движения, други подобни патологии са дърпането на кичури коса, захапването на вътрешната страна на бузата или чопленето на кожички, пъпки. Според статистиките около 50% от децата и подрастващите си гризат ноктите, започват внезапно, обикновено в период на нервно напрежение или стрес от дадено обстоятелство. В последствие това се възобновява и превръща в безпричинен навик, но само при половината отшумява. Затова, опитайте се да помогнете на детето си навреме, то не може да се справи само.


Психиката на децата е крехка, те нямат достатъчно опит и се нуждаят от подкрепата на възрастен, за да направят реална преценка на случилото им се и да постъпят правилно. Установете в каква фаза е детето ви, за да изберете подходящите методи, потърсете причините. Основните причини при децата да си гризат ноктите са - привличане на вниманието, копиране на някой от обкръжението им, вътрешно напрежение и скука. Вие преценете какво се случва с детето ви. Обикновено навикът е стрес индуциран и премахването на симптома редуцира стрес причините.


НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЧИНИ


Най-често сочени причини са проблем в семейството - развод, преместване в друг град, дом, поява на нов член в семейството, по този начин детето се опитва да привлече внимание към себе си. Отхвърлете възможността някои от възрастните около детето да има този неприятен навик - баби, дядовци, бавачка, всички, които имат по-продължителен контакт с него. Децата обичат да имитират и другарчетата си. Често се случва причината да се окаже външен фактор, така че търсете я извън семейната среда. В такива случаи обикновено детето го прави само извън къщи - детската градина, училище. От психологична гледна точка, когато детето си гризе ноктите е в състояние на криза, но не в негативен аспект, обикновено след такива състояния се бележи нов етап в развитието на личността. А етапите, съпътстващи порастването зависят от външни събития - например детето е първокласник, трябва да се справя с повече задължения, има повече преживявания, опитва се да анализира всичко ново около себе си, вълнува се. При прехода от един етап в друг, съвсем естествено е да има период на криза. Възможно е и причината да е простичка - детето ви го прави просто от скука, това се наблюдава особено при по-малките деца, които все още не са си самодостатъчни.


Съществуват твърдения, че гризането на нокти се дължи на липса на силиций. Може да предлагате на детето си повече храни, в които се съдържа силиций - цвекло, чушки, соя, зелени листни зеленчуци, пълнозърнести продукти и билката хвощ.


МЕТОДИ ЗА СПРАВЯНЕ


Методите за справяне с проблема трябва да се търсят и опитват според възрастта на детето и индивидуалните му особености. При всяко дете работи различен метод, понякога само един, друг път комбинация от няколко.


            Най-популярен е намазването на ноктите със специален горчив лак, много родители споделят светкавичен и траен ефект, но често се срещат и мнения, че детето просто свиква с вкуса и продължава.


            Класически метод е и поставянето на ръкавици и би могъл да доведе до положителни резултати. Също слагането на лепенки по пръстчетата на ръцете, най-добре цветни, шарени.


            Друго, което може да опитате е да изрязвате ноктите на детето плътно, така че да не може да ги гризе. Но това невинаги помага, защото обикновено си гризат и кожичките.


            Когато се налага вземането на по-драстични мерки, вече има нов метод, при който се слагат за около месец специални шини на зъбите, които не позволяват отхапване.


            Друг съвременен метод е да се помогне с хомеопатия, но тук нещата са строго специфични, подхожда се индивидуално и затова не може да се даде универсално лекарство.


            Това, което работи е да се изcледва заедно с детето - кога и в какви ситуации му се иска да си ги гризе - да си записва (ако е по-голямо) кога му се е приискало. Да се анализира с него, за да се засили автономността му и да му се помогне да открива само причините и да ги контролира.


Друг метод е да се седне с детето и заедно да се измислят стъпки как ТО иска да се справи с този проблем (проблем ли е за него) и кой иска да му помогне, как да го подсеща, как да го санкционира - но детето да участва активно в измислянето на този план. Така то е основният мотор на промяната и е по-мотивирано, както и успехът е негова заслуга и това повишава самочувствието на детето.


Ако се посочват негативите на гризането - всеки пушач знае, че пушенето убива, но не спира нали? Защото не знае какво го кара да пуши и се бори само с повърхностната причина.


            Американският психотерапевт Милтън Ериксон препоръчал на родители, които се опитвали да отучат детето си да гризе ноктите си, да въведат в дневния му график специално време за - гризане на нокти! Родителите трябвало да засичат по часовник тези занимания. Методът се оказал успешен, тъй като гризането се превърнало в задължение за детето и то започнало подсъзнателно да му се противи.


            Опитайте и като превърнете в ирония вредния им навик - изиграйте по-изразително това действие и ги питайте дали има харесва. Може да помолите, ако вече не са го направили, и техни приятели да правят същото. Така може сами да се откажат, за да избегнат подигравките.


            Но преди всичко е добре да покажете на детето си, че вярвате силно в него, че може да се справи с това. Да усети пълното ви доверие, за да е готово да обещае и изпълни обещанието си, за него точно това може да се окаже предизвикателството, заради което ще е способно да удържи на думата си.          Дайте алтернатива на детето си, която да замести лошия навик. Обявете някакъв предмет за „вълшебен" и му кажете когато му се прииска, да го вземе в ръцете си, нещо като талисман, който да го предпазва, децата обичат да вярват, че подобни неща им помагат. Или ги накарайте всеки път като посегнат към пръстите да запеят някаква песничка, може да е с подходящ текст или да я измислите заедно. Вие съобразете каква алтернатива би се харесала най-много на вашето дете.


            Редица специалисти смятат, че навикът е просто от скука или липса на занимания. Това се случва обикновено, когато ние самите сме заети с домакинска работа, пазаруване и пр. Опитайте да държите ръцете на детето постоянно заети, дали ще е под формата на помощ при вас в кухнята, или в игри, упражняващи фината моторика, преценете според индивидуалностите и възрастта на детето, но не го оставяйте да скучае.


            Сигурно се питате колко време ще е нужно да се преборите? Периодът за отказване от вредния навик за гризане на нокти е различен и зависи кой метод ще изберете, но трябва да знаете, че колкото по-бързо се справите, намалява и вероятността това да остане на по-късен етап, а и е по-безопасно за здравето. За съжаление, навикът може да се върне. Затова не спирайте да показвате пълното си доверие и убеденост, че детето ви може да се справи, това е водещо.


            Ако сте опитали почти всичко, но без ефект не се примирявайте с идеята, че проблемът ще отшуми от само себе си, че ще се израсне. Най-добре се обърнете към специалист, защото може да се окаже нещо доста по-сериозно. От значение са и редица поведенчески особености на детето - страх от тъмното, поза на спане, активност през деня, любов към животните, късно заспиване, импулсивност, лесна раздразнителност и мн. др. Специалистът ще види и тълкува правилно неща, които на вас ви убягват.


Като цяло идеята за гризане на ноктите от скука не е издържана, защото зад всяко поведение на човек има причина и ако някое поведение стане повтарящо се и човек не може да го спре лесно - никога не е просто скука. Има вътрешни мотиватори, които са непознати за самия човек и той не знае защо ги прави, за да може да спре. От тази гледна точка, не може да се използва метод, който се основава на идеята, че човек може да го спре, но не иска или да се наказва и санкционира. Това още повече подтиска човек, че му идва отвътре нещо, което е лошо и той няма сили да го спре, което действа демотивиращо. Важно е да има постижение - малки крачки, в които да успява, за да се мотивира напред. И е важно инициативата да дойде от самия гризещ, а не от друг човек - родител и т.н. Родителят трябва да подкрепя и да помага в анализирането, а не да изисква промяна.


 


Автор: Силвена Чорбаджийска
Консултанти: Цветелина Тодорова и Елена Дражева, психолози в център „Как да...", тел. 0898223318


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук