Анкета

Новини

ДА ОТГЛЕДАМЕ МОМЧЕ
Брой 82 - Септември - 2013

Момче или момиче? Какво значение има?! В наши дни много родители споделят мнението, че не е от значение дали отглеждаш момче или момиче - детето си е дете.  Вниманието е насочено към неговите личностни характеристики - своенравно, срамежливо, музикално, любопитно и пр.  Така или иначе обаче не можем да отречем, че момчето има потребност да развие своята мъжественост, както и момичето - женствеността си. Това става възможно именно чрез начина, по който децата се възпитават, и от отношението ни към техния пол.


Момче ще е!


Съвсем скоро, след като стане ясно, че чаканото бебе е момче, започват да ни вълнуват специфични теми, касаещи отглеждането му. През първата година от живота на нашето бебе потребностите му са като тези на всички останали мъници - любов, грижа, топлина, храна, сън, игра. Това е период от живота му, в който не е от голямо значение дали ще прояви интерес към парцалената кукла, камиончето в синьо или шумящата торбичка в ръцете ни.  Детето ни току-що е започнало да опознава света и ние имаме готовност да го съпровождаме. По този начин градим отношения, базирани на безусловна обич и приемане - условия необходими за нормалното психично развитие при всяко дете.


Какво е специфичното за майките на момчета?  


Съществуват множество психични направления, разкриващи в дълбочина интересната връзка между майка и син - психоаналитичната парадигма  (Едиповия комплекс)на З. Фройд и Мелани Клайн, както и личностните теории на Е. Ериксон, К. Роджърс и пр. Някои от тези схващания изглеждат твърде неприемливи за голяма част от родителите, но не можем да отречем, че много от момчетата проявяват необикновена привързаност към майките си. За ключов период се приема преминаването на детето през първата възрастова криза - между 2 и 4 год. До този момент майката е захранвала всички първични потребности - обич, топлина, грижа, доверие и пр. Сега настъпва времето, в което тя трябва да се оттегли под сянката на своя съпруг, защото той като баща има за задача да се превърне в герой за своето момче. Добре би било родителите да съгласуват общите и индивидуалните си занимания с детето. Нека мама потисне съвсем нормалното си желание да бъде винаги до своето мъниче и да организират дейностите си така, че таткото да е водещата фигура в тях. Възможно е да отидете на риболов или на поход, където мама да бъде в пасивна роля, а татко да демонстрира умения като сръчност, ориентация, смелост, дисциплина, правила за оцеляване в трудна ситуация и каквото още ви хрумне. Това е от изключително значение за половата идентификация на вашето момче. То трябва да бъде възхитено от своя баща, да иска да прилича на него и да проявява любопитство в мъжкарските му истории. От своя страна мама трябва да гласува пълно доверие на своя партньор и да покаже  пред детето си, че в определени ситуации не тя е водещата фигура, а напротив - с удоволствие се оставя в „ръцете" на своя „водач". Общувайки с баща си, малкото момче развива своите вторични качества - спазване на правила, отговорност, справедливост, точност, ред  и пр.  


В много от случаите обаче мама остава доминираща по отношение на детето. Вероятността малкото момче да порасне като „мамино синче" е много голяма, ако остане силно свързано със своята майка,.


Актуални ситуации и мамините реакции (винаги има и изключения ).


Ситуация: Синът ви е проявил желание да кара тротинетка. Вие като негова майка преценявате, че това е твърде опасно и може сериозно да се нарани. Не след дълго малкият немирник се появява с кърваво коляно.


Реакция на мама: „Ето! Аз ти казах, но ти не ме слушаш. Повече никаква тротинетка! Идвай да почистим раната и да сложим крем! До края на деня - само пред очите ми!" 


Реакцията на татко: „Е, айде сега, какво толкова е станало?! Така порастват истинските мъже! Ще ти мине, даже няма да помниш, че си паднал. Донеси тротинетката и давай да пробваме отново. Дръж се по-стабилно и гледай напред - ще се научиш."


Ситуация: Случило се е някакво спречкване между децата и вашият син е бил ударен от друго дете.


Реакцията на мама: „Кой те удари така?! Я ми го покажи това дете. Ей сега ще отида да си поговоря с майка му. Ще го науча аз. Невъзпитани хлапета! Ще ми осакатят детето!


Реакцията на татко: „Какво се случи? Ама ти не знаеш ли как да се защитаваш?! Защо се оставяш така да те удрят! Я ела да изтрием сълзите и да ти разкажа една подобна случка когато бях на твоите години."


С други думи - мама възпитава посредством емоциите и влиянието й върху детските страхове, а татко посредством рационалните концепции и правила за „оцеляване".


Как да бъдем „достатъчната" майка на своето момче?


-          На първо място е добре да бъдете подготвени за момента, в който вашето момче ще поиска да се отдели от майчината стряха, за да отиде да си поиграе на съседната улица. За момчетата е присъщо: по-голяма подвижност, честа смяна на дейността и проява на любознателност от типа „бързи обороти". Те носят у себе си приключенски дух и обичат да си намират опасни предизвикателства.


-          Давайте нужното пространство на мъжа до вас, за да участва активно във възпитанието и отглеждането на детето. Вашето малко момче трябва да има добрия мъжки пример в лицето на своя баща, дядо, чичо, вуйчо и пр. Дори и да отглеждате сама сина си, намерете онази мъжка фигура до вас, на която бихте искали детето ви да подражава. Насърчавайте контактите с него и демонстрирайте уважение един към друг.


-          Нека вашето дете знае, че у дома винаги ще намери топлината на мама. Не е нужно да ходите постоянно след момчето си, мислейки си, че по този начин то ще е по-спокойно в игрите си. Истината е, че по този начин работите за вашето спокойствие. Оставете го да рита топка с баща си или да покара колело с приятелче, докато вие му приготвяте любимия сладкиш у дома.


-          Бъдете негов верен приятел. В много от случаите момчетата споделят по-интимни неща с майките си. Жените притежават способността да изслушват другите, да проявяват емпатия и разбиране. Ето защо е добре да покажете на своето момче, че може да ви има пълно доверие. Това би станало, ако вие първа му се доверите и го научите да контактува.


Споделено специално за темата:


С благодарност към всички майки, който се включиха в допитването.


Радостина Стоилова, Пловдив (майка на момче и момиче): „...зависи от отношението на бащата . Ако е сметнал, че възпитанието на детето не е негов ресор, не е отделял време да са заедно, не са си говорили, как това дете да се привърже към него и да го търси за съвет и близост по-нататък? Как да получи и мъжкия пример в живота си? Това е, което зависи от бащата .От майката пък зависи да не обсебва ежедневието на детето си (независимо от това дали е момиче или момче). Да се погрижи то да има занимания извън нейния свят, както и тя самата да има интереси извън гледането на деца. Друга грешка , която отчитам е, поведение от типа : " Почакай баща ти да се върне! " В смисъл той да е лошият и наказващият, а тя да е утешителката. Когато има причина да сме строги с детето, трябва да сме единни в позицията си, а не да го играем доброто и лошото ченге."


Маргарита Доганджийска, София (майка на близнаци): „ Съжалявам, че ще го кажа, но една майка, колкото и да се старае и да иска, никога, ама никога не би могла да замени бащата. Може да сменя крушки, да изхранва сама цялото семейство, но няма как едно дете да си каже: "Сега съм с тати на разходка!". Все си е с мама."


Миглена Стефанова, Варна (майка на четири деца):   „Не съм съгласна, че бащата е този, който възпитава момчето и го прави мъж. Това е обща роля и на двамата родители. Но! Бащата е този, който със своето поведение и отношение е пример за синовете. Децата "попиват" всичко, което се случва в семейството и в по-късен етап показват какво са научили. В семейства, където таткото липсва, тази роля се отрежда на майката. И имам наблюдения, че в подобни ситуации много често момчетата порастват страхотни мъжкари. Но може би това е така, защото момчето рано става "мъжа в къщата".."


Галина Радойчева, София (майка на две момчета): „Относно "мамините синчета" - смятам, че ако отглеждаш детето си така че в един момент да бъде самостоятелно, няма как да сбъркаш. Даряваш му цялата си любов и го учиш как да поема отговорности, да взима решения, да знае, че всяко негово действие може да доведе до определени последствия. Да му покажем първо как и после да го оставим сам да продължи, сам да натрупа своя опит. Момчетата по-трудно стават самостоятелни, по-трудно се приучават сами да правят разни неща и т.н. Но намирам за погрешен похват винаги да сме до тях и правим нещата вместо тях."


Автор: Нина Василева


Психолог-психотерапевт


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук