Чули-недочули, чели-недочели, родителите тичаме с децата към педиатричния кабинет за поредната ваксинация ДТК. За какво се прави тя и какво знаем за болестите, срещу които се бори. Да видим!

СУХИТЕ ФАКТИ

- заразно заболяване

- при близък контакт с болен или здрав носител на дифтерийни бактерии;

- засягат се предимно сливиците, фаринксът, ларинкса, носа;

- боледуват най-често деца от 1 до 5 години;

- може да причини сериозни усложнения.

КАПКИ НАУКА

Бактериите проникват най-често през гърлото, носа и устата, в по-редки случаи през очите, ушите или рани. Симптомите на дифтерията се появяват от 2 до 5 дни от момента на заразяване. Най-често се засягат гърлото и ларингсът. Бактериите атакуват също и надбъбречните жлези, сърцето, периферните нерви. На мястото на проникването се развива възпалителна реакция и се образуват налепи. Сред най-честите усложнения са перикардит (възпаление на външната обвивка на сърцето), възпаления на ушите и затруднено дишане. Дифтерията може да предизвика също парализа на дихателната и лицевата мускулатура и на крайниците.

Лекарите различават 3 форми на дифтерия - мембранозна, разпространена и токсична.
Мембранозната форма е с остро начало - с повишена телесната температура, отпадналост и главоболие. Гърлото е слабо зачервено, сливиците - увеличени, покрити с белезникави налепи. Те се отделят трудно, а под тях остават кървящи ранички.
Разпространената форма протича по-тежко. Температурата достига 39 и повече градуса, усещат се силна отпадналост и главоболие.
Токсичната форма е най-опасна. Тя започва бурно, с покачване на температурата около и над 39,5 градуса. Силно изразени са симптомите главоболие, отпадналост, гадене и повръщане. Налепите са разположени по небцето, сливиците и гърлото са отекли. Появява се цианоза (посиняване в резултат на кислородна недостатъчност), сърдечната дейност е ускорена.

Болните се лекуват в инфекциозно отделение. Прилагат се противодифтериен серум и антибиотици от пеницилиновата група по предписание. Допълнително се използват кортикостероиди при токсичната форма, а също и коктейли с глюкоза и витамини и кислород. По спешност се извършва интубация или трахеостомия (въвеждане на специална тръбичка в трахеята за осигуряване на дишането). Ранното лечение с противодифтериен серум подобрява прогнозата на болестта.

ВАКСИНАТА

Преди въвеждането на ваксината дифтерията е една от основните причини за детската заболеваемост и смъртност. Според влезлите в сила от 1.01.2010г. промени в Наредба №15 за имунизациите в Република България, Министерство на здравеопазването закупува и осигурява ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип В със следната схема на имунизации:

Приеми на 2, 3, 4-месечна възраст и реимунизации: 

- 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след последната имунизация)

- на 6г.

- на 12 г. (ваксина тетанус и дифтерия)

- на 17 г. (ваксина тетанус и дифтерия)

- между 25 и 35 г. (ваксина тетанус и дифтерия).

 Дифтерията е позната в далечното минало и описана още през I в. пр.Хр. от сирийски лекар. Ето защо, през вековете е известна като „сирийската болест" („сирийската язва"). В началото на 19 в. френски лекар подробно описва заболяването. Въвежда се терминът дифтерит, на гр. „кожен", с което се означава една от характерните признаци на болестта - налепите в гърлото.

 Автор: Надя Йончева

Консултант: д-р Нина Яръкова, завеждащ отделение неонатология, АГ „Майчин дом"