БЕЛОДРОБНОТО ДИШАНЕ е залог за оцеляване на новороденото и свидетелства за приспособяването му към условията на външната среда. Наред с него се променя кръвообращението, започват да действат храносмилателната и отделителната системи, възниква необходимост от регулация на телесната температура. Често по пътя на адаптация се срещат сериозни затруднения в дишането. Да видим какво представлява то, кога има повод за тревога, какви са причините за хроничното шумно дишане у някои бебета, щяха ли да дишат по-добре нашите мъници, ако ги нямаше бибероните, и накрая - как да постъпим в случай на нарушено дишане при задушаване и тежко задавяне.

Запазете спокойствие: ДИШАЙТЕ!

Дишането (поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис) е основна жизнена функция, присъща за повечето живи организми. Посредством него в организма постъпва кислород, необходим за осъществяването на голямата част от биохимичните процеси. В резултат от организма се отделя образуваният въглероден двуокис. Този изключително сложен процес се обобщава с понятието газообмен.

Дихателната система включва органи, които образуват въздухоносните и дихателните пътища: носна кухина, носоглътка, ларинкс, трахея, бели дробове. В тях се осъществява газообменът между външната среда и кръвта (поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис).

Защо се тревожим

Дишането у новороденото често е така неравномерно и понякога толкова повърхностно, че нито го чуваме, нито го виждаме. Тревожим се и когато за първи път чуем бебето си леко да хърка. Но, оказва се, и двете състояния са нормални.

При шумното дишане кърмачето издава хъркащ шум. Той се образува в задната част на нослето му. Подобно е на хъркането на възрастен човек, но бебчето го прави, когато е будно. Причина по всяка вероятност е неумението на бебето да контролира мекото си небце. И добрата новина: с възрастта то изчезва.
По-често се среща хронично шумно дишане, причинено от ларинкса.

Епиглотисът (месестото образувание над гласните връзки) е така мек и отпуснат у някои бебета, че се всмуква надолу и вибрира. Именно така  се предизвиква шумният, хъркащ звук при вдишване, наричан стридор. Звучи, като че ли бебчето се задушава, но то може да диша така неограничено дълго време. В повечето случаи стридорът изчезва, когато бебето е спокойно или спи. Лечение не е необходимо, защото проблемът изчезва с растежа.

Съвсем различно от хроничното шумно дишане е онова, което се появява внезапно и с голяма сила у по-голямото бебе или малкото дете. То може да се дължи на круп, астма или на друга инфекция и изисква незабавна медицинска помощ.

!Всяко бебе с шумно дишане, от който и да е вид, трябва да бъде прегледано от лекар.

Родителите се плашим и когато бебетата ни „се захласнат", посинеят от рев. Такова задържане на дишането ни ужасява, но то е показателно повече за темперамента, отколкото за здравето на мъника. При следващия преглед педиатърът ще провери физическото състояние на детето, за да се установи дали наистина има повод за тревога.

Понякога е възможно бебето напълно да спре да диша за няколко секунди, но и това е нормално, както и неравномерното дишане. Причината е във все още слабите бели дробове, които с времето постепенно увеличават капацитета си.

Учестеното дишане на бебето, като че предизвиква повече смущения в дишането на неговите родители, които в страха си преминават от лек смут, през сериозна и непреодолима тревога до истинска и неподправена паника - защото бебето наистина диша така, все едно е тичало до входната врата и обратно около двеста пъти! В действителност, нормално е новороденото да диша много по-учестено от нас. Честотата на дихателните му движения е около 40-60 в минута, докато за същото време ние правим 12-15. Оказва се, учестеното дишане е нужно на бебето и за да осигури висока степен на белодробна вентилация.

Отново трябва да се спомене несъвършенството на дихателната система на новороденото, поради която и честотата, и дълбочината, и ритъмът на дишане може да се изменят. Така за един дихателен цикъл бебето вдишва средно 30 мл въздух, а възрастният - около 500 мл.

!През първия месец състоянието на сърцето и белите дробове на бебето трябва да бъде внимателно наблюдавано от педиатъра. Той е и длъжен да ви посети в първите 24 часа след връщането ви от родилния дом.

Диафрагмално дишане

Навярно сте забелязали как дишат бебетата и малките деца - издувайки коремчетата си. Това означава, че при вдишване диафрагмата слиза надолу, а белите дробове пълноценно се изпълват с въздух. Същевременно възрастните използваме едва 30-40 % от капацитета им. Защо всички деца дишат дълбоко и коремно, а повечето възрастни сме изгубили тази естествена способност? До какво води това?

Когато дишаме повърхностно (гръдно) и само частично използваме белите дробове, голяма част от алвеолите остава празна, неизпълнена с въздух. Когато кръвта минава през капилярите на празни алвеоли, не може да се освободи от въглеродния диоксид и да се обогати с кислород. Така в тялото ни се връща непречистена кръв. Организмът компенсира недостига на кислород с учестено дишане - ние трябва да направим 3 вдишвания, за да вкараме в дробовете си същото количество въздух, което му осигурява само едно диафрагмено вдишване. А сърцето трябва да изпомпва кръв през дробовете много по-бързо, отколкото при дълбоко дишане, увеличавайки и без това голямото си натоварване.

Остри инфекции на дихателните пътища

Ринит, ларингит, бронхит, бронхопневмония - освен с общите прояви - повишена температура, отпадналост, неразположение и безапетитие, заболяванията се проявяват с хрема, кашлица, а понякога и със затруднено и учестено дишане.

Доловите ли прояви на дихателна недостатъчност - учестено и затруднено дишане, не губете време и потърсете незабавно лекарска помощ.

Дишането се затруднява и от секрети и засъхнали корички - тогава бебчето плаче, защото не може да диша. Тук е мястото да се отбележи, че бебетата не умеят да дишат през устата. Създайте си важния навик да се грижите своевременно за нослето.

АПНЕЯ - дишането спира

Сънната апнея  е прекъсване на дишането по време на сън, което превишава условно приетата продължителност от 10 сек. Пет апнеи за час по време на съня, са достатъчни за диагностициране на синдрома. Централната сънна апнея често е преходна в ранните срокове след раждането или при недоносени. Обструктивната сънна апнея при децата може да доведе до забавяне на израстването, което да наподобява симптомите на "задръжка в развитието", вероятно в резултат на недостиг от секрецията на растежен хормон по време на прекъсването на съня. При прохождащи и малки деца тя често е резултат от уголемени тонзили, по-рядко на затлъстяване. Вродени малформации на устата, небцето и орофаринкса също предразполагат към заболяването. Преди десетина години научен екип от Станфорд установява, че индивиди с високо небце, тясна зъбна дъга и прекалено голямо разстояние между задната стена на горните зъби и предната стена на долните (долната челюст изтеглена назад) и широки вратове, които са с наднормено тегло, са с риск от апнея. Същевременно доказателствен материал от черепи показва, че преди изобретяването на шишетата с биберон и биберона-залъгалка, високото небце, тясната зъбна дъга и прекалено голямо разстояние между задната стена на горните зъби и предната стена на долните са били редки.

Астматичният бронхит
Случва се бебетата или малките деца да получават пристъпи от затруднено дишане и свиркане на гърдичките - не по всяко време, както типичната хронична астма, а само когато са настинали. Това най-често се случва през първите три години. Налага се едновременно да се лекуват както инфекцията и кашлицата, така и затрудненото дишане. Ако къщата се отоплява, помага и допълнителното овлажняване на въздуха. Характерно е, че инжекциите и лекарствата, които разширяват бронхите и действат добре при обикновената астма, почти не действат при астматичния бронхит. Според специалистите, след 2 години склонността към астматичен бронхит постепенно изчезва.

Темата за дишането при бебетата и малките деца неизбежно ни подтикна да потърсим и основните правила за оказване на първа помощ при задушаване, тежко задавяне и попадане на чуждо тяло в дихателните пътища:

Първа помощ

!ГЛАВНО ПРАВИЛО: АКО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ, НЕ ПРАВЕТЕ НИЩО
Не отлагайте търсенето на спешна медицинска помощ. Докато тя пристигне, следвайте следните основни правила:
Дишане:
Ако пострадалият престане да диша поради каквато и да е причина, той трябва да получи кислород в белите дробове в рамките на 4 минути, за да се избегне увреждане на мозъка. Ако пострадалият не е претърпял травма (например след падане или автомобилна катастрофа), започнете с освобождаване на дихателните пътища, като повдигнете брадичката и наклоните главата назад. Ако е дете на възраст между 1 и 8 г., направете две по-малки вдишвания. Ако пострадалият е бебе, направете едно кратко вдишване. Ако пострадалият е с травма, не наклонявайте брадичката; преместете долната челюст напред и направете изкуствено дишане. Не се опитвайте да разтваряте челюстите с каквито и да са механични предмети!
За деца под 8 г. и за бебета правете 1 вдишване на всеки 3 секунди. Нормалният ритъм на дишане е 20 пъти на минута за деца и новородени.

Задушаване, тежко задавяне и попадане на чуждо тяло в дихателните пътища:
Ако пострадалият не може да кашля, говори или диша, но е все още в съзнание:
1. Увийте ръцете си около кръста му откъм гърба.
2. Поставете едната си ръка над пъпа и под ребрата му, като палецът ви е свит и е насочен навътре под неговата гръдна кост.
3. Поставете другата си ръка над първата и притиснете коремната област силно навътре и нагоре, докато пострадалият започне да диша.
Ако пострадалият не поеме въздух, наклонете пак назад и опитайте отново. Ако не започне да диша, започнете изкуствено дишане със сърдечен масаж. Скоростта за деца на възраст от 1 до 8 години е 5 сърдечни компресии на 1 вдишване.

Автор: Надя Йончева