Родителите се сблъскват с редица педагогически задачи и проблеми буквално след първата годинка на детето, когато то започва да ходи, говори, активно контактува със заобикалящия свят. За всяко действие и дума има причина, изясняването на която може да реши проблема.

А какво е това?

Детето ви е много пъргаво и палаво. Ако го оставите само без надзор в стаята за десет минути, то ще се покатери на скрина, ще отвори чекмеджетата, ще изхвърли съдържанието им на пода и ще си организира пикник върху купчинката. И колкото и да му обяснявате всеки път, че шкафовете не са място за игра, то винаги прави едно и също.

Какво означава това

Специалистите, педагози и психолози, отговарят така: децата са любопитни по природа, те с ентусиазъм изследват окръжаващото пространство и по този начин се развиват. При това мъниците още не познават множеството опасности, които ги грозят, а се учат да установяват причинно-следствените връзки. Затова задачата на родителите е да обезпечат тяхната безопасност, но в развиваща среда. Ако се боите, че детето ще намери в шкафа малки предмети, приберете ги нависоко, докъдето да не може да се добере, поставете и специални защити на шкафовете и чекмеджетата. Лекарствата, миещите препарати, игли, накити и други недетски вещи скрийте на някое надеждно място. Постарайте се да обезопасите максимално домашната среда. Но не затваряйте всички шкафове, оставете няколко за малкия изследовател, тъй като за развитието на детето е важно да разбере механизма на действието „отваряне-затваряне". Постарайте се така да адаптирате средата вкъщи, че да не преследвате постоянно детето с възгласи: „Не пипай!", „Внимавай!", „Стой на място!".

Криеница

Ежедневното приготвяне за разходка се превръща в мъка за вас? Само като наближи времето за излизане навън, двегодишното ви детенце започва да бяга от вас из цялата къща, а после отказва да се облече. А най-парадоксалното е, че то обича да се разхожда! Но ако му кажете, че тогава няма да отидете никъде, детето изпада в истерия.

Какво означава това

Децата са много „консервативни". Може само веднъж мъникът да е играл на криеница преди разходка, за да се превърне това в традиция. Да се разруши стереотип на поведение, възникнал в съзнанието на малкия човек, е много трудно, а да го вините за това е несправедливо. При това в петминутната игра на криеница няма нищо лошо и сложно, просто вие трябва да разпределяте умело времето си. Да го обличате бързо също е неразумно, детето може да се задъха, изпоти и, излизайки на улицата, да се простуди. Не трябва да му се карате, ако изказва своето несъгласие, вашата задача е да се научите да постигате желаното поведение чрез убеждение и деликатност. Например вместо да го уговаряте да се облече, го поставете пред конкретен избор: „Какво искаш да си облечеш: виолетовите панталони или дънките?". В дадената ситуация въпросът, дали е нужно да се облича, не се обсъжда! В тази възраст децата не могат да си представят алтернативни варианти, затова е хубаво вие да им ги предлагате. Така, от една страна, мъникът ще бъде удовлетворен, че се съветвате с него, от друга - процесът на обличане ще преминава спокойно.

Вместо да уговаряте детето да направи нещо, предложете му избор. То ще почувства своята значимост и навярно ще престане да капризничи.

По-малките приятели

Чували сме различни теории за психологическия ефект от съжителството на малко дете с домашен любимец. Като например, че ако котето, е от самото раждане на бебето в дома, то малкият човек ще го приема не по-различно от всеки друг член на семейството. Но всъщност всяко такова „многодетно" семейство се сблъсква със следната ситуация - до около годинка наследникът живее в пълен мир с по-малкия си приятел, даже не го забелязва, но само няколко месеца по-късно вече не го оставя на мира. Дърпа го за ушите, опашката, лапичките, докато беззащитното коте търпеливо понася детските „изтезания". Какво означава това поведение? Проява на агресия ли е всъщност?

Какво означава това

В тази възраст мъниците още не разбират, че техните действия могат да причинят някаква болка или неудобство. Децата се опитват да общуват, ориентирайки се по възрастните. Когато виждат, че родителите нежно галят котето, се опитват да правят същото. Но по-трудно контролират своите движения. Неумишлено вместо да го помилват или дружески да го потупнат, може силно да го ударят или дръпнат за опашката. Важно е да показвате на мъника как правилно да се отнася с домашните любимци и да му обяснявате, че животните също изпитват болка. С възрастта той ще започне да проявява и съчувствие, и милосърдие. Но тук, безусловно, първостепенна е ролята на родителите, доколко те са милосърдни и внимателни към окръжаващите, в това число към животните.

Хвани ме, ако можеш

Има деца, които винаги стоят „залепени" за своите майки, но други само дебнат мама да погледне встрани и се затичват без страх към булеварда с летящите автомобили. И последното се повтаря, дори и да наказвате детето.

Какво означава това

Това, което вие смятате за непослушание, детето може да приема за игра. То бяга от възрастния с усмивка, неосъзнавайки че с поведението си предизвиква единствено гняв. Мъничето желае да развесели мама и негативната реакция от нейна страна е жестока несправедливост. Разбира се, трябва да му обясните, че е опасно да бяга без да се оглежда, но не очаквайте веднага да усвои всичко. Не се безпокойте, с времето у него ще се появи страх от изгубване, и ще започне да се държи по-близо до вас. В тази ситуация е безсмислено и непедагогично да го наказвате за непослушание, по-добре насочете вниманието му към друга игра.

Яде се - не се яде

Колко лесно и хармонично е преминавало храненено на малкото ви детенце! Но към двегодишна възраст този момент се превръща за вас в една безкрайна игра на нерви - по пода се хвърлят със замах остатъците от обяда, а по масата вдъхновено се размазва с ръце разлятия плодов сок.

 Какво означава това

Детето опознава света около себе си чрез игра. И съвсем естествено е всеки предмет, независимо дали е от бита, дреха или храна, да стане за него обект за изучаване и игра. Хвърлянето на храната по пода също е игра, при това доста познавателна, така мъникът се запознава със „закона за земното притегляне". Разбира се, че трябва да го учите, че с храната не бива да се играе, но тогава задължително му предложете алтернатива, например играчка или топка. Винаги демонстрирайте как се използват различните предмети и пояснявайте, че с дадени вещи може да се играе, а с други не трябва. Постепенно детето ще се научи и ще започне да използва предметите според тяхното предназначение.

Време е за тишина

Отрочето ви е спокойно и уравновесено по природа. Но понякога се случва да изпада в истерични пристъпи. Например на детската площадка, ако някой го обиди, или след дълга разходка по магазините заедно с вас. И никакви увещания и наказания не действат.

Какво означава това

Детската психика е много крехка и уязвима, а постоянното напрежение може да доведе до сериозни последствия. По тази причина режимът е много важен за децата. Те се чувстват зле в моментите на хаос, затова е хубаво да имате ясна програма за деня - по едно и също време да се храни, разхожда и играе. Задължително го слагайте навреме да спи, защото детските истерии нерядко са свързани с обикновена умора. Хлапето иска да каже „Изморих се, искам да си почина!", но тъй като още не може да разбира и вербализира своите потребности, възразява по такъв начин. Важно е да не го претоварвате със занимания и нови впечатления, които силно уморяват детето. Ако сутринта сте ходили на гости или в зоопарка, вечерта е по-добре да се въздържите от дългата разходка или обиколка по магазините. Но ако истериите продължават регулярно, по-добре се консултирайте с детски невролог и психолог.

Автор: Силвия Чалъкова