Изправили сте се на лакти в леглото си и цъкате с език. Тцък - тцък - тцък... Силно и дразнещо, докато не настава тишина. Облекчено се отпускате на възглавницата, обръщате се на другата страна и се унасяте. За десети път тази нощ. След малко в тишината отново проехтява Хъррррр-Хъррррр-Хърррррр... Отваряте очи и решавате да не цъкате повече. Грабвате възглавницата си и завивката и се настанявате на дивана. Ако този сценарий не ви е познат, значи сте късметлийка. Не казвам късметлия, защото според разни изследвания проблемът „хъркане" засяга мъжете три пъти повече от жените.  Факт. Не че бременните не хъркат. Не че, когато са хремави, жените също не похъркват. Но досега не съм чула някой мъж да се оплаче, че не е спал цяла нощ, защото жена му е хъркала като дъскорезница. 

Защо хъркаме?

Физиологичното обяснение е простичко - когато заспиваме, мускулите на небцето, езика и гърлото се отпускат. Ако някой от тях се отпусне прекалено много, преминавайки, въздухът кара този мускул да вибрира, което предизвиква силните дразнещи звуци.

Кога хъркаме?

След дълга гуляйджийска нощ, стабилно пийнали. Когато страдаме от наднормено тегло. Когато вземаме хапчета за сън и успокоителни и т. н., и т. н. Причините може да са много и докато нощните ни арии, които изправят на нокти партньора ни, а не дай си боже и съседите, са в сферата на междуличностните проблеми и дружeските закачки, всичко е поносимо. Помня как един приятел беше излязъл от хотелската си стая посред нощ и бос на рецепцията беше поискал друга стая, тъй като неговият събрат по стая се е опитвал да събори сградата цяла нощ. Представете си: мъж на средна възраст в 3. 00 ч. през нощта шляпа бос по хотелските коридори и се озовава на рецепцията по пижама, молейки спешно за стая. Дълго разказваше как на моменти „съквартирантът му" спирал дори да диша.

А на вас случвало ли ви се е да слушате как някой хърка и да се страхувате за живота му? Да сте съвсем сигурни, че ей сега, всеки момент ще се задуши и, въртейки се в леглото, трескаво да се опитвате да си припомните как се правеше изкуствено дишане. Да си представяте как ще ви се наложи да му скачате по гърдите с 3 натиска и 2 вдишвания или беше обратното... Така и не се научихте как се прави в училище. Ако и това не ви се е случвало, значи отново имате късмет - вашият партньор не страда от сериозно разстройство на съня. Ако, обаче, все пак системно ви се налага да броите овце и звезди, докато вашият любим тресе прозорците по цяла нощ, то има варианти.

Решението

Първият и най-неосъществим при мъжете начин е консултация с алерголог. Помните ли миналия път, когато той не спа цяла нощ преди зъболекар? Ако помните, значи посещението при алерголог може да си остане само в сферата на пожеланията. От друга страна можете да си купите фармацевтични препарати, които овлажняват лигавицата. Хората са измислили и специални пластинки, които може да залепите на носа си. Има дори и програми с упражнения за подобряване на мускулния тонус. Какво ли не е направил човекът, за да може да спи спокойно, без да се буди от звуците на потеглящ локомотив.

Въпросът е обаче какво можем да направим ние, бедните жертви на безсънието с притиснати до ушите възглавници. Възглавници, които не помагат, защото са тежки, изпотяват ни и ни задушават. Представете си да прекарате нощта така  - аз не мога или поне не искам. Можете да си лягате първи и да разчитате да се унесете дълбоко преди банцигът да е помирисал завивките. Това също е решение, но не винаги. Ако спите като заек, този метод е неприложим. Диванът в хола също не става - няма да си разваляме семейството заради едното хъркане, я! А може и да свикнете - така, както се свиква с трамваите под прозореца. Но за това се изисква много време и биволски нерви. Ако успеете, браво! За останалите, лично аз предлагам едно универсално решение. Лесно, бързо, евтино и дискретно. Това, което някои мъже безсрамно си купуват за първите месеци от съжителството с малкия член на вашето семейство - ТАПИ ЗА УШИ! Винаги до вас на нощното шкафче, на една ръка разстояние от блажения сън! Останалото е само тишина.

Желаем ви лека и спокойна нощ, драги читатели!


Автор: Анна Свиларова