Съвременната жена все по-често се стреми първо да се изгради като личност, да завърши интелектуалния си път, да направи кариера, да изгради материална база, която да осигурява достоен живот и чак след това си "позволява" да има дете.

През последното десетилетие количеството жени, раждащи в късна репродуктивна възраст, се е увеличило почти два пъти. Можем ли да гледаме на тази тенденция с оптимизъм?

Всичко върви по план?

Може да се каже, че едно от предимствата на късното майчинство е това, че то е осъзнато, а не случайно. По правило двойката планира предстоящата бременност и се готви за нея. И в действителност не е важно това първа бременност ли е или в семейството вече има дете и родителите искат то да има братче или сестриче, или хората сключват повторно брак и искат общи деца. Главното е, че появата на бебчето е добре обмислена и желана.

Когато жената реши да става майка в зряла възраст, тя води здравословен начин на живот, обръща внимание на храненето си и на състоянието на организма си. Затова  износва детето много по-осъзнато от случайно забременяло младо момиче, което смята, че бременността с нищо не я задължава.

Несъмнено, голямо значение има и психологическият фактор. Уверената в себе си жена, която е постигнала професионална реализация, е настроена много по-позитивно към очакването на детето. Тя има по-силно развито чувство за отговорност към себе си и към бебчето. По-възрастните бременни са много информирани, обикновено по-рано се обръщат към акушер-гинеколог, което помага за предотвратяване на възможни усложнения, по-точно спазват лекарските предписания и съвети.

Колкото по-късно, толкова по-трудно

Въпреки горепосочените плюсове, не трябва да се забравя, че възрастта влияе на способността за зачеване - след 35 години тя рязко пада. Репродуктивната функция на яйчниците намалява, увеличава се количеството менструални цикли без образуване на яйцеклетки и заради това не става забременяването. Изследванията сочат, че вероятността за забременяване е около 20 %,  т. е. на 10 месечни цикъла има 2 месеца шанс за зачеване. Може в продължение на 8 месеца да се правят безрезултатни опити за забременяване и чак на 9-ия да бъде постигнат успех. С възрастта се усилва и хормоналният дисбаланс в организма, което може да възпрепятства имплантирането на ембриона.

Желаната бременност може да не настъпва и вследствие на проблеми при мъжа, особено в случаите, когато партньорът е чувствително по-възрастен. По мнение на много специалисти, при една година редовен полов живот (2 пъти в седмицата) с полови контакти по време на овулация и полови контакти без забременяване, трябва да се потърси лекарска помощ. Налага се да се направят съответните изследвания, да се установи причината за неуспехите и да се започне лечение без да се губи време.

Има ли риск?

Един от най-сериозните проблеми за бъдещата майка след 35 години е рискът от спонтанен аборт. Това се случва, защото в резултат на стареенето на яйцеклетките, зачатието на плода протича с хромозомни нарушения. Дефектът може да е несъвместим с живота и обикновено още в първия триместър става спонтанен аборт, т. е. расте мехурче, но няма ембрион - „кухо яйце".

Оказва се, че над 35 - годишна възраст статистически генетичният риск расте. Това означава, че вероятността жената да износи и роди дете със Синдром на Даун се увеличава с 2-3 %. Повишава се и рискът за дефект на неврална тръба, на гръбначния стълб, сърдечна и друга аномалия.

Съвременната медицина разполага с различни методи на диагностика на тези аномалии. Преди всичко това са ултразвуковите изследвания, които трябва да се правят още от първия триместър. Следи се сърчицето. Ако в първия триместър на бременността сърдечната честота е над 180 - 200 пъти в минута, тази тахикардия е един от относителните признаци за тризомия. Продължава се с проследяване на стомахчето. Бебето гълта околоплодна течност, минава през хранопровода, стомахчето обикновено е с течност и много точно се разграничава. Пикочният мехур, ако не е празен, също се разграничава и по релативното количество околоплодна течност се съди дали пикочо-половата система и гълтателният рефлекс действат.  Ако всички те са в норма, значи няма дефекти. В по-голям срок могат да се видят бъбреците. Проследява се краченцето. Възможно е спрямо средната статистика детето да е по-късокрако, но винаги се следи внимателно за симетрично или асиметрично изоставане в развитието. Когато има генетичен дефект, обикновено се наблюдава асиметрично изоставане в развитието и се появяват разлики, което кара лекарите да търсят причина и да следят за други фактори. Само един симптом не е достатъчен за да се констатира наличието на аномалия и преди да даде заключение, лекарят трябва да е сигурен, че действително има сериозен дефект.

Освен това се препоръчва да се направи кръвен биохимичен тест, който дава процента на генетичен риск. Ако този процент е завишен в 16 г. с. непременно трябва да се направи амниоцентеза. Около 16 - 17 г. с. от епидермиса на бебето се излющват най-много клетки, които се разливат в околоплодната течност. При амниоцентезата под ултразвуков контрол с тънка игла без упойка се изважда околоплодна течност, съдържаща излющени живи клетки. Те се посяват от генетиците и се прави кардиограма. Ако резултатът покаже тризомия 21 (т. е. дефект на 21 - ва хромозома), то плодът има Синдром на Даун. В такъв случай на жената се предлага да прекъсне бременността. Други често срещани генетични дефекти са тризомия 18 или 13.

Ако биохимичният скрининг покаже нисък риск от генетични заболявания, то тогава за достатъчно се приема само подробно ултразвуково изследване, което включва: оглед на мозъчни структури, симетричност, нормален растеж на череп, дебелина на нухална гънка.

Има възможност и да се измери интерорбиталното разстояние между очите. Препоръчва се бременните в по-напреднала възраст да се следят на ултразвук ежемесечно.

При жените над 35 - годишна възраст има по-чести проблеми, тъй като има имунна причина - чужд генетичен материал. Чуждият генетичен материал присъства при всяка бременност, но ако при една млада жена организмът е по-толерантен и бременността преминава без оплаквания, то при жените над 35 години рискът тя да има ранни токсикози на бременността (гадене, повръщане, загуба на тегло) е по-голям.

Още една неприятност, която често дебне "възрастните" бъдещи майки, са състоянията еклампсия и прееклампсия. Характерни за тях са отоци, загуба на белтък с урината, високо кръвно налягане. При еклампсия намалява проходимостта на кръвоносните съдове, плодът получава по-малко кислород и хранителни вещества, и това може до доведе до забавяне на развитието му. Обикновено лекарят първоначално препоръчва на жената постелен режим и диета, но ако състоянието не се подобри, жената се приема в болница под наблюдение, където се следи за нейното здраве и за износването на бременността.

Независимо от възрастта й, бременната жена е нормален човек. Докато няма оплаквания и акушер - гинекологът не й забрани определени неща, тя не е болна и няма нужда да се отнася със себе си като с такава. Единствената и задача е да превърне деветте месеца на очакване в едни от най-прекрасните в живота си.

Автор: Наталия Градинарова
Консултант: д-р Любомир Дамянов, акушер-гинеколог