Ако има период от живота ми, в който искам да се върна за малко, то това със сигурност е бременността ми. Не става въпрос за трепетите около голямата новина, нито за трескавия и най-сладък шопинг, който съм правила някога, не става дума дори и за безгрижния мързел, който ме беше налегнал. Най-ярко в съзнанието ми е останало отношението на всички около мен. Внимание и обожание, които те карат да се чувстваш като Дева Мария, като пчелата майка и като божество едновременно. Бях учудена да разбера какъв пиетет изпитват всички мъже, без изключение, към леко позакръглените мами.

Когато бях в 7-ми месец, паркирайки до една от колонките на една бензиностанция, чух мъжът в съседната кола да казва: „Оставете, аз ще ви сипя бензин! Кажете само за колко!". Скочи, грабна пистолета от ръцете ми и ме изпрати към касата. Бях меко казано очарована. Не искам да изброявам десетките пъти, в които са ми давали път, отваряли са ми вратата, подавали са ми ръка и са ме слагали да седна на по-удобното място на масата. Живеем на балканите и нека си признаем: това не ни е ежедневие. Типичният балкански мачизъм не винаги се покрива с идеалната представа за кавалер, но това е реалността и всички някак сме свикнали с това. Докато не забременеем. Хубаво е, когато бъдещият татко не ти дава да носиш дори и чантата си. Кара те да изпъчваш корема си и го гали с възхищение. Навежда се, долепя ухо и дори почуква с пръст: „Ехооо, аз съм твоят татко!". А ти седиш, усмихваш се глупаво и се чувстваш като шоколадово яйце с играчка - изненада. По това можеш да познаеш някой бъдещ татко - по оглупялата усмивка и по това, че не стъпва по земята. По захаросаните понякога представи за бъдещата му рожба и по понякога наивните предположения: „Рита, защото чува гласа ми!". Как да му обясниш, че детето ви в момента чува всичко така, както се чува в балон вода. Как да му разбиеш сърцето на гордия татко?!

„Колко си хубава!", „ Очите ти са се променили!". А бюстът?! Ооо, бюстът! Дойдохме си на думата. Това бяха най-женствените моменти в живота ми. Цялото ми тяло крещеше: „Аз съм майка, нося живот, плодородна съм като южен склон през есента, като богата почва!". И така се чувстваш. И ти личи! И докато за мен състоянието, граничещо с платноходка е по-скоро умилително, то се оказа, че не за всички е така. Изключително бях изненадана да разбера, че бременността е секси и то много, за голяма част от мъжкото население. „Няма по-привлекателно нещо от бременна жена, нали?!" чух да казва един наш приятел по мой адрес и се изчервих. Погледнах се с подпухналите си бузи и издутия под роклята ми корем и ми стана хубаво. Бременните не се превръщат изненадващо в особен вид едри детедайни животни, освен ако не го поискат. Токовете за няколко часа вечер и някое красиво деколте няма да навредят на непорочния ви бременен имидж. Гаранция! Рокля с малко коремче и токове - направо фетиш! И като сме тръгнали по тази тънка линия, нека продължим със секса.

Хормоните ви ще включват телевизора на каналите за възрастни доста често и не само това. Мислила съм много какво е природното обяснение на точно това вилнеене, точно по това време и не можах да открия отговора. Защо й е притрябвало на природата да те прави толкова сексуално активна, когато тежиш десетина кила над нормалното и отпред имаш плажна топка, която ти пречи да си връзваш обувките. Сигурно има някакво поведенческо или цивилизационно обяснение от гледна точка на прогреса, което не знам. Сигурно! Но от другата страна, от татковата, нещата не винаги намират разбиране. И ако сте се смели на изтърканите вицове за прочутите бащински притеснения относно детето, което седи вътре, в корема и си мисли разни неща по време на секс, то сега е напълно възможно да се сблъскате с тях на живо. „ Ама как така?! Нали е вътре?!". А на вас ви се реве! Станахме откровени, но признайте си и си спомнете! Сигурна съм, че наред с милозливите, ще имате в класацията си и някой подобен съвсем реален спомен.

А сега нека омекотим приказките и минем на другия важен човек в живота на всяка една жена - майка й. Помня, че изпитвах някакво необяснимо вълнение, когато казвах на майка ми, че ще има внуче. Чувала съм за баби, които плачат, за такива, които се смеят, чувала съм за всякакви реакции. Сега, когато аз имам дъщеря, вече знам какво може би се случва в сърцето на майките ни. „Преди се притеснявах само за теб, сега ще се притеснявам за две деца!" - това каза моята. И й вярвам. Не стига, че когато имаш дете се примиряваш, че сърцето ти завинаги ще се разхожда извън теб, а сега ще трябва да удвоиш и любовта, и притесненията си. Жертвоготовните ни майки. Незаменимите. Тези, които ще се обадят по два пъти на ден, за да ни попитат дали сме облечени и дали сме яли: „То това дете вътре и то трябва да хапне нещо!". Съгласявате се, затваряте телефона и отваряте хладилника. То е ясно. Имам приятелка, чиято грижовна майка понякога, уж случайно, минаваше през тях, за да й обуе чорапи. На 30-годишната си бременна дъщеря.

Не можеш да им се сърдиш. Няма как. Пък и ти е хубаво. Бременна си, всички те обграждат с внимание и е най-естественото нещо на земята да те обгрижват повече от нормалното. Фрешове, плодове, зеленчуци, витамини - важно е, слушаш майчините съвети и кимаш. Като в 1-ви клас. Ама ти е хубаво. Откога не са се грижили така за теб? Откога не са подскачали на всяко твое „Ох!"? И така 9 месеца. Докато един хубав ден центърът на света и на грижовното внимание не се премести завинаги в онова същество, което е стояло кротко малко под диафрагмата ти. Слушало е ударите на сърцето ти, гъгненето на гласа ти и почукването на татковите пръсти (нека бъдем милостиви). Малкият пример за грижовност и големият урок по любов, който е плувал безметежно 9 месеца в корема ти, се появява на бял свят и ако имаш късмета да е момиченце, колелото се завърта отново: "Мамо, ще ставаш баба!".

Автор: Анна Свиларова