Анкета

Новини

Децата покемони
Брой 118 - Септември - 2016

Живеем в динамично изменящ се свят, в който нашите спомени от детството, натрупания опит и дори сантименти, са неприложими в днешната реалност на наследниците ни. Разбираме ли ги? Къде се губи нишката? Защо е трудна комуникацията с децата ни и защо често ни се случва да имаме усещането, че изобщо не знаем какво се случва с детето ни, за което, както казваме - даваме всичко? Защо децата ни не желаят да споделят с нас? Ами ... защото много питаме! Детето, макар и малък човек е Човек - със своите емоции и стремежи, душевни вълнения и проблеми. Никога не бива да забравяме, че детето е един малък Магелан и тепърва започва своето околосветско пътешествие в живота. Всичко е ново, интересно, непознато! Великите емоционални открития тепърва предстоят, те се случват всеки ден и за тях няма нищо в учебниците и наставленията на възрастните. Едно е да ти кажат, че водата е мокра, друго е да е се натопиш в нея. И наставления в случая не помагат. Отнасяйте се с детето като с приятел, с когото взаимно споделяте интересни неща. Детето всеки ден израства емоционално и има нужда преди всичко да сподели емоциите си. Спецификата на това общуване обаче става най-вече под формата на игра. Накарайте го да ви разкаже или пресъздаде най-интересните пет минути от деня си - тези, в които се е случило нещо важно за него, опитайте се погледнете през неговите очи. Така ще разберете кое е нещото, което действително го вълнува и изпълва съзнанието му с образи и мисли. Ще успеете да надникнете в неговия свят, където наистина йерархията на важните неща е друга, и така ще стигнете и до неизядения сандвич. Разбира се, много е важен и езикът на който си говорите. Мислите че говорите на един и същи език? Погледнете, с негово позволение, някой чат, за да видите как се изразява, когато говори със себеподобни ! Колкото и да се опитвате да стигнете до него, все пак не забравяйте, че вие сте родителят. Вие определяте правилата и е много важно да няма изключения. Защото ако сте въвели забрана, която вие самите не спазвате, това веднага сваля доверието от вас в общуването и в краен случай отчуждава. Така например, безсмислено е да му говорите каквото и да било против пушенето, ако вие самият пушите. Децата винаги сравняват казаното от вас с това, което правите. И ако има несъответствие, престават да ви вярват. И по-зле! Копират примера ви - казват едно, а правят друго. Ключът към общуването с децата е взаимното доверие. Когато детето престане да ви има доверие, то се "изключва". Отива в друга реалност, където има други правила. И тогава се превръща в детето-покемон - уж е в стаята, до вас, но реално го няма ...


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук