Родители пристигат с тригодишния си син на консултация с логопед. Притесненията им са свързани с това, че детето говори „бебешки", използва ограничен брой думи, които изговаря неясно и неразбираемо за хората извън семейството, все още не прави изречения. Момченцето е посещавало ясла, където всичко е било наред. След първите месеци в детската градина обаче, родителите научават, че му е трудно да се включва в общите занимания, понеже не говори, бързо губи интерес и все по-често става агресивно към другите деца. Защо нещата са прогресирали така за няколко месеца? Защо детето се ядосва, когато му говорим с дълги изречения и не може да слуша приказки, когато му четем? Защо само разлиства книжките и предпочита да тича, вместо да разказваме по картинките? Закъснели ли сме? Детето ни аутист ли е? Въпросите на родителите са много, а през това време детето изважда всички играчки от местата им, но не играе с тях.

„Ключът към загадката" е скрит зад седмици наблюдение на детето, изясняване на нещата, които му харесват и го плашат ( според функцията на различните сензорни канали), както и през серия специализирани тестове, целящи да установят уменията за разбиране и употреба на езика. Добрата новина е, че детето е като останалите: има същите нужди, желания и потребност от общуване, но не знае как да го направи, използвайки езика.

Често в такива ситуации родителите чуват и се научават да  общуват и разбират детето си през понятието"дисфазия на развитието".

Дисфазията на развитието представлява специфично разстройство, засягащо в различна степен както уменията за разбиране на чуждата реч, така и за адекватна продукция на собствена такава ( нарушени са формата, съдържанието и употребата на езика). За да бъде потвърдена тази диагноза е необходимо да се разграничим от нарушеното езиково функциониране при умственото изоставане, генерализираните разстройства на развитието ( нарушенията от аутистичния спектър), както и от простото езиково-говорно изоставане.

Основните характеристики на децата с дисфазия на развитието са следните:

• Ограничен активен подбор на думи, с който детето борави, както и използване на едни и същи думи за означаване на няколко неща - обекти, действия, случки;


• Нарушена е организацията на думите в изречението, детето обикновено изпуска малките части на речта и разбърква думите;


• Нарушено разбиране на чуждата реч - в различна степен при отделните случаи. Колкото по-високо е нивото на разбиране, толкова по-силно е изразена тенденцията към негативизъм и защитно поведение. Обикновено най-трудно достъпни са сложните изречения и думите с абстрактен характер;


• Ограничение на интересите, контактите, както и стереотипност на реакциите и липса на спонтанност;


• Нарушена информативност - наблюдава се невъзможност за предаване на точна информация единствено с езиковия код, независимо от това колко добре произнася детето думите.

Диагнозата дисфазия на развитието може да се постави на възраст четири години и половина, но съществуват маркери, които от ранна детска възраст ни дават информация за нарушено езиково функциониране.

• Късна поява на първи смислени думи;


• Трудности при преработката на твърди храни, както и лош контрол на преглъщането;


• Удължен период на неразбираема, "бебешка" реч;


• Трудности при разбирането на инструкции без жестова подкрепа от страна на възрастния;


• Късна поява на първите фрази и честото комбиниране на дума и жест;


• Фразовата реч е аграматична;


• Означаване с една целенасочена дума на няколко неща от детето;


• Детето разчита много на невербалната комуникация - мимика, жестове, поза на тялото и т.н.


• Трудно до невъзможно отговаряне на въпроси, дори при предоставени два варианта за отговор - детето повтаря последното, което е чуло;


• Затруднена пространствена ориентация, детето се нуждае от демонстрация.

Колкото по-малко е детето с езикови проблеми, толкова по-трудно е осъществяването на прецизна диагностика, но това е от съществено значение, тъй като дисфазията е развитийно нарушение и не се „израства", а изисква специфична терапевтична намеса.

Ранното начало на терапевтична подкрепа от логопед, психолог и специален педагог дава възможност на детето с дисфазия на развитието да борави с езика, да комуникира и да се обучава заедно с другите деца. Ако имате притеснения за начина, по който Вашето дете говори - не отлагайте, а се консултирайте със специалисти.

Автор: Милена Макавеева, логопед
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"