Все по-често чуваме за бебета, родени с тегло около 600 г, които са оцелели въпреки екстремно ниското си тегло. И ако до преди година за живородено дете се смяташе - бебе с тегло под 1000 грама, което трябваше да е преживяло период от 7 дни, то вече като такова се регистрира новородено след 22-ра гестационна седмица, с тегло над 600 грама и имащо признаци на живот. Със сигурност сте чували, че силно недоносените обикновено не оцеляват поради изключително неразвитата си дихателна система. С напредването на медицината обаче все повече преждевременно родени бебенца имат шанса един ден да поемат своята самостоятелна и дълбока глътка кислород. В голяма степен това се случва благодарение на лечението със сърфактант, което вече се прилага във всички болници, в които има възможност за интензивни грижи за новородени.

 Защо се използва сърфактантът? 

Белите дробове се състоят от гъбеста тъкан под формата на въздушни пространства, наречени алвеоли. В тях се извършва газообмен: усвоява се кислородът, вдишан от атмосферния въздух, доставен от хемоглобина на кръвта и се освобождава и издишва въглероден диоксид, отпадъчен продукт на клетъчната дейност. За ефективен газообмен е необходимо повърхността на алвеолите да бъде колкото е възможно по-голяма. При нормални обстоятелства, когато човек издишва, алвеолите се свиват /колабират/ и формират големи въздушни сакове с малка повърхност. Сърфактантът предотвратява този колапс /слепване/ чрез намаляване на повърхностното налягане на границата между вдишания въздух и течността, покриваща въздушните сакчета /алвеоли/ и така ги прави по-стабилни, като помага за максимално увеличаване на повърхността, върху която се извършва обмяната на кислород и въглероден диоксид.

Фетусът започва да произвежда сърфактант между 24-та и 28-ма гестационна седмица на бременността. Около 35-та гестационна седмица повечето бебета имат достатъчно естествено продуциран сърфактант, който предпазва алвеолите от колабиране /слепване/. Бебетата, родени преди 35-та гестационна седмица и особено тези преди 30-та гестационна седмица е много вероятно да се нуждаят от сърфактант заместителна терапия. Около половината от децата, родени преди 28-ма гестационна седмица се нуждаят от лечение със сърфактант и приблизително 1/3 от родените между 32- 36 г.с. изискват допълнително приложение. Някои много недоносени новородени могат да имат нужда и от допълнителна механична вентилация. Без достатъчно сърфактант се затруднява дишането и бебето трябва да изразходва много труд за това, което води до умора и липса на достатъчно кислород за организма. Новородените, които нямат достатъчно сърфактант, за да дишат нормално при раждането, развиват респираторен дистрес синдром или т.нар. хиалинно-мембранна болест.

Сърфактант
Сърфактантът е естествен продукт, произвеждан от специализирани белодробни клетки /пневмоцити тип ІІ/, разположени по повърхността на алвеолите и представлява сложен комплекс, съдържащ фосфолипиди/85%/, неутрални липиди /5%/ и протеини /10%/. Лецитинът, който се повишава след 24-та гестационна седмица, е главна съставна част на сърфактанта и неговите нива са показател за белодробната зрялост.

Освен натуралния /естествен/ сърфактант съществуват и така наречените екзогенни сърфактанти, които се прилагат за заместващо лечение при новородени с недостатъчна продукция на собствен сърфактант.

Екзогенните сърфактанти биват натурални /получават се от животински бял дроб - говежди, свински/ и синтетични.

При кои деца се прилага?  

Рисковите групи деца, на които се прилага сърфактант са:

преждевременно родени бебета /всички родени преди 37-ма гестационна седмица/, като приложението може да е профилактично при новородени под 28-ма гестационна седмица или с лечебна цел при бебета с респираторен дистрес синдром, независимо от причината за него /недостатъчна продукция поради белодробна незрялост или процеси, разрушаващи естествения сърфактант - пневмония, аспирация на мекониум/.

Решението за приложение на сърфактант заместващо лечение се взема въз основа на състоянието на бебето, стойностите на кислорода в кръвта и тежестта на респираторния дистрес /дихателната недостатъчност/ - при всеки случай е индивидуално. При близнаци и деца на майки с диабет сърфактант се прилага  по-често и е свързано с по-голям брой преждевременни раждания.

Как се прилага и в кой момент от раждането на недоносеното бебе?

Бебетата с респироторен дистрес синдром трябва да получат сърфактант, колкото е възможно по-рано  в рамките на  първите 6 часа след раждането.

Приложението на препаратите, съдържащи сърфактант се извършва посредством дихателна тръба /ендотрахеален тубус/, която е поставена в трахеята на бебето. Понякога са необходими многократни дози.

Какво е количеството, което се поставя?

При някои новородени е достатъчно еднократно приложение, докато при други се прилага многократно, докато белият дроб на бебето е в състояние сам да произвежда необходимото количество сърфактант.

Дозата се изчислява според теглото на новороденото.

При всички бебета ли дава резултат и след колко време?

Приложението на сърфактант е възможност да се поддържа живота на новородените, докато белият дроб започне да произвежда сам сърфактант, от друга страна съставките на приложения през дихателната тръба сърфактант се използват за продуциране на собствен. Благодарение на всичко това смъртността от респираторен дистрес при новородените е намаляла с 50% през последните 20 години. Приложението на сърфактант е скъпо, но днес то е нормална застраховка за сигурност.

Усложнения от тази терапия са "изтичане" на въздух от белия дроб към гръдния кош или около сърцето, поради спукване на алвеоли.

Поема ли се от Здравната каса?

Да. В големите неонатологични центрове в България се работи по клинични пътеки за еднократно или многократно приложение на сърфактант.

Къде в България се прави лечението и от какви специалисти

У нас се прилага от лекари с придобита специалност по неонатология.

Във всички лечебни заведения, разполагащи с възможности за интензивно лечение на новородени деца у нас има сключен договор с НЗОК за изпълнение на клинична пътека № 277 и № 278 за приложение на сърфактант.

Интервюто взе: Силвия Чалъкова
За лечението на недоносените деца със сърфактант разговарях с
д-р Диана Аргирова, неонатолог, началник отделение За Новородени и Недоносени Деца МБАЛ „Пловдив"