Анкета

Новини

Дишането - опасно за нашето здраве
Брой 32 - Юли - 2009

Едва ли съществува населен участък от земната повърхност, чиято атмосфера да не е засегната от един или друг тип замърсители. Дали сме в центъра на голям град, или в малко китно селце, на улицата, в парка или у дома дишаме все един и същи въздух. Околната среда съдържа поне 12 химикала, за които се знае, че са изключително вредни, а въздушните течения ги разнасят навсякъде.


 Замърсители


Промишлеността, изгарянето на горива, третирането на отпадъци, интензивното земеделие и много други човешки дейности водят до замърсяване на атмосферата.


ТЕЦ


Основният дял при производството на топло- и електроенергия у нас е за сметка на изгарянето на твърди (въглища, дървесина) и течни горива (нефт, газ) с високо съдържание на сяра. В резултат на което се емитират високи нива на серен диоксид и фини прахови частици в атмосферата. Поради малкия процент на централизирано топлоснабдяване, замърсяването от ТЕЦ-овете е около 10%, докато от използването на горивата за битови нужди в малките населени места се стига до 50%. Високи концентрации на токсични вещества през цялата година се регистрират в близост до големите ТЕЦ-ове и промишлени центрове.


 Автомобилните газове (особено от старите коли) са сред основните замърсители на атмосферата. Отровите от автомобилните ауспуси са виновни за поне 500 000 астматични кризи и за повече от 25 000 случаи на хроничен бронхит. Транспортът е причина за около 60% от общите емисии на въглероден оксид, като в големите градове този процент достига до 95.


Дизеловите мотори произвеждат голямо количество частици с много фини размери, които са изключително опасни за човешкото здраве.


 Тютюневият дим


Като че ли въздухът вече не е достатъчно замърсен, та допълнително го замърсяваме с цигарите си. Да не забравяме, че пасивното пушене е също толкова вредно, колкото и самото пушене. Конюнктивитните възпаления, хъркането, усложняването на хроничните респираторни състояния, сърдечните заболявания и ракът са някои от рисковете за здравето, причинени от пасивното пушене, особено при децата.


 Синдром на болната сграда


Общественото внимание е насочено преди всичко към чистотата на въздуха на открито, докато никой не се интересува от това какво дишаме  в закритите помещения. Оказва се обаче, че нивото на замърсяване в дома може да бъде от 2 до 100 пъти по-високо от въздуха навън. Американската агенция за опазване на околната среда (АООС) класира лошото качество на въздуха в помещенията сред петте най-големи риска за здравето на човека от околната среда.


С напредъка на технологиите се строят все по-нови и по-интересни сгради, но с по-евтини материали. Подовото покритие, пластмасите, лепилата, боите, мебелите, синтетичните тъкани, препаратите за чистене излъчват големи количества токсични субстанции, някои от които с доказани канцерогенни свойства (бензен, формалдехид, толуен). Изчислено е, че почти 60% от сградите в Съединените щати са засегнати от Синдрома на болната сграда, включително и сградата на АООС. Той причинява упорита кашлица, раздразнение, главоболие, изтощение, виене на свят, алергични кожни реакции.


Старите сгради обаче също не са безопасни за нашето здраве. Те са пълни с плесен и мухъл, стените им се ронят, а прахът от старата боя изпълва въздуха.


Рециклирането на въздуха в затворените помещения допринася за увеличаването на  количеството прах, плесени, бактерии, вируси, различни химически вещества и токсини.


Ситуацията е патова: ако отворим прозореца, нахлува мръсен въздух, ако го затворим, се формира опасна микрофлора. Комбинацията от външни и вътрешни замърсители  значително увеличават риска от алергии, бронхиална астма, дерматити, рак.


 Ароматизатори


Широко рекламираните ароматизаторите, с които се опитваме да  се отървем от неприятни миризми в дома ни, също имат принос за замърсяването на въздуха. В зависимост от съставките си може да причинят дори по-голяма вреда на нашето здраве. Ароматизираните свещи, освен че образуват сажди, могат да отделят токсично олово.


 Токсичните вещества, които дишаме


Фините прахови частици (ФПЧ), въглероден оксид, олово, азотен диоксид, фреони, сероводород метан, фенол и др. са основните токсични вещества, които замърсяват атмосферата и заплашват живота и здравето ни. Нивата на атмосферните замърсители варират през различните сезони и часове на денонощието. През зимата и в сутрешните и вечерните часове на деня концентрациите на въглероден оксид са по-високи, защото студеното време затруднява ефективното функциониране на катализаторните системи на автомобилите. В следобедните часове и през лятото, поради по-високите температури и продължителното слънцегреене, озонът е в по-високи концентрации. Замърсяването с прах може да превишава нормите по всяко време на годината и денонощието.


 Последици


Смог. (от англ. smoke - дим и fog -мъгла)


През зимата ФПЧ в съчетание със студени въздушни течения образуват похлупак, който задържа отпадните газове (SO2, NOx,) от транспорта и индустриалните източници (енергетиката, рафинериите, вкл. бензиностанциите) в ниските атмосферни слоеве. През декември 1952 г. над Лондон пада смог, който се задържа няколко дни и причинява смъртта на 4000 души, а още 8000 се разболяват.


През летните месеци, под въздействието на интензивна слънчева светлина, летливите органични съединения и азотните оксиди влизат в реакция по между си и образуват озон (О3) в приземния слой на атмосферата. Той може да се пренася и задържа във високи концентрации на хиляди километри от първоизточниците си. Озонът повишава чувствителността на астматично болните към полените и домашния прах. Той е потенциален рисков фактор почти за всеки трети индивид. Ежегодно над 100 милиона европейци страдат от опасното въздействие на летния смог.


Парников ефект


Слънчевата енергия достига земната повърхност, част от нея се задържа от парниковите газове (хлорфлуорвъглеводород, метан, азотни оксиди и фреон), които обвиват Земята подобно на одеяло, и така я затоплят. Това е природно явление, което става опасно, когато концентрацията на тези газове значително се повиши. Тогава се увеличава количеството задържана  топлина, което от своя страна предизвиква повишаване на температурата на земната атмосфера. Парниковият ефект е основна причина за глобалното затопляне на планетата.


 Промени в климата


С увеличаването на парниковите газове в атмосферата се очаква изменението на климата да се ускори. Учените предричат, че до 2100 г. средната температура на земната повърхност ще нарасне с 1 до 3,5 градуса по Целзий, като промените ще варират за различните райони. Затоплянето ще доведе до по-интензивно изпарение, което от своя страна ще предизвика увеличение на валежите. Очаква се почвената влага да намалее в много райони, а интензивните дъждовни бури да станат по-често явление. Най-вероятно нивото на океаните ще се повиши с 50-60 см, което би било катастрофално за бреговата ивица.


Измененията в температурите и валежите най-вероятно ще предизвикат промяна в състава на горите. Някои горски системи ще изчезнат, а с тях и редица дървесни видове. Много растения и животни, неспособни на бърза адаптация към променящата се околна среда, ще бъдат застрашени или пък ще изчезнат.


Изтъняване на озоновия слой се причинява главно от хлорфлуорвъглеводородите. Разположен в горния атмосферен слой, озонът абсорбира вредните UV слънчеви лъчи и предпазва земната повърхност и биологичните видове от вредното им действие. В резултат на атаката на различни химически съединения, продукт на човешката дейност, неговите нива намаляват. Особено забележимо е изтъняването на озоновия слой над Северния и Южен полюс. Добрата новина е, че е намаляло разрушаването на озоновия слой. Това е резултат от Монреалския протокол за защита на озоновия слой от 1987 г. Държавите, които са го подписали, се задължени постепенно да намаляват и в крайна сметка да преустановят употребата на озоноразрушаващи вещества. За да се възстанови озоновият слой, обаче ще трябва да минат 40-50 г.


Нарушаване на видимостта


Запрашеността затруднява свободното преминаване на светлината през атмосферата в градските райони.


Киселинни дъждове


Емитираните в атмосферата серни и азотни оксиди се свързват с водните пари във въздуха и образуват съединения с киселинен характер, които се отлагат под формата на мъгла, дъжд, сняг или сухи частици. Въздушните течения ги пренасят на далечни разстояния. Киселинните дъждове увреждат горските масиви, земеделските култури, променят киселинността на почвата и сладководните басейни, което се отразява неблагоприятно на водните организми. Те имат негативен ефект и върху сградите, историческите и културни паметници.


 Опасно за здравето


Според официалната статистика на Световната здравна организация, заради глобалното затопляне и лошата екологична среда в големите градове умират от 2 до 3 пъти повече хора, отколкото от туберкулоза, пътно-транспортни произшествия и убийства.


Човешкото тяло не е проектирано да се пребори с „въздушната" агресия. Тя е коварна, защото пораженията се проявяват след време и отначало са трудно забележими. Суха и упорита кашлица, конюнктивитни дразнения, запушен нос, главоболие, кожни реакции, замайване, умора могат да се обяснени с настинки, грипове, стрес (често, разбира се, с право). Само че това са признаците, с които нашето тяло ни алармира за атаката на токсичния въздух.


Замърсеният въздух провокира и задълбочава заболяванията на дихателната и сърдечносъдовата система. Намалява защитната функция на имунната система, съответно и резистентността на респираторната система към различни причинители на банални респираторни инфекции.


Как ни атакуват вредните частици?


Първата "защитна бариера" на белия дроб са ресничките. Предназначението им е да изхвърлят вредните частици, които вдишваме. При пушачите и хората, подложени продължително на вредни атмосферни влияния, ресничките са парализирани. Ако имунната защита не е достатъчно добра, се стига до възпаление на дихателните пътища. И ето ти бронхит, емфизем, пневмосклероза.


Въглеродният оксид прониква в организма при вдишване. В кръвта той се свързва с хемоглобина и образува карбоксихемоглобин, чиято връзка е 250 пъти по-стабилна, отколкото на оксихемоглобина. И в резултат се намалява притокът на кислород в тъканите и органите.


Оловото попада в човешкия организъм по респираторен (20-60%) и гастроинтестинален път (10% при възрастни и около 40-50% при децата). Ефектите от  относително ниски дози се изразяват със смущения в протичането на биохимичните процеси в червените кръвни клетки, забавяне на нормалното физическо и умствено развитие при бебета и малки деца, намаляване възможността за концентрация на вниманието, необясними колебания в настроението, смущения на слуха и възможностите за обучение при деца, слабо повишение на кръвното налягане при възрастни. При превишаване на пределно допустимите концентрации оловото се натрупва в организма и има дълготраен токсичен ефект. При мъжете може да доведе до безплодие. Постоянното въздействие на оловото води до мозъчни, бъбречни и злокачествени заболявания.


Рискови групи


Децата


Рискът от натрупване на вредни вещества в организма е по-голям при децата. Те прекарват повече време навън в активни занимания, а при тях обемът на вдишвания въздух е по-голям спрямо теглото им. И така могат да поемат повече, отколкото организмът им би се справил.


Бременните жени


Завишените нива на озон и въглероден оксид във въздуха могат да причиняват сериозни сърдечни аномалии на зародиша, особено между третия и шестия месец от бременността.


Според някои лекари мръсният въздух е една от причините за преждевременното раждане.


Страдащите от респираторни заболявания са по-чувствителни към вредното действие на озона и биха могли да имат здравословни проблеми по-рано и при по-ниски концентрации на озон, отколкото здравите.


Спортуващи


Тичане за здраве - да, но не и в градски условия. Учестеното и дълбоко дишане повишава белодробния въздухообмен и рискувате да напълните дробовете си с боклуци.


 Как да изчистим въздуха, който дишаме


Най-нормалното нещо е да защитаваме правото си на въздух, а властите да реагират своевременно с ограничения и санкции. Какво се прави? 


 Контрол на въздуха


В нашата страна е създадена още през 1975 г. националната мрежа за контрол на качеството на въздуха. Във всички по-големи селища и промишлени центрове има пунктове, в които ежедневно се вземат проби от въздуха. Отчита се и температурата и влажността на въздуха, скоростта и посоката на вятъра, атмосферното налягане и общата радиация.


 Намаляване на емисиите на парникови газове


България спазва задълженията си по основните международни документи в тази сфера. Съгласно протокола от Киото сме поели задължение за съкращаване на емисиите с 8% за периода 2008-2012.


До 2050 г. емисиите на парникови газове в световен мащаб следва да бъдат намалени поне с 50% в сравнение с равнището им през 1990 г. За да се случи трябва да се прилагат такива технологии, които да предотвратят и намалят изпускането на парниковите газове в атмосферата, да ги улавят и съхраняват, да се използват алтернативни горива и възобновяеми източници на енергия.


Някои от големите фирми замърсители вече са изградили собствена мониторингова система, макар това да изисква твърде големи инвестиции.


 Екогорива


Производството и употребата на биогорива (биодизел, биоетанол, биогаз) в транспорта е най-добрата възможност за смекчаване на екологичните вреди от горива на петролна основа. Селскостопанските отпадъци и тези от хранително-вкусовата промишленост са сериозен енергиен ресурс. Използването на екогорива става все по-масово. В САЩ и Южна Америка се произвежда биогориво от въглехидратни култури (царевица, захарна тръстика), а в Европа - биодизел от рапица. Идеята за екогоривото не е нова, още през 1895 г. първият двигател на Рудолф Дизел е работил с гориво от растителни мазнини.


 Екоповедение


Лесно е да виним колите и фабриките за лошия въздух. Истината обаче е, че с ежедневните си обичайни дейности ние също имаме принос. Всеки път, когато шофираме, използваме електроуреди, затопляме или охлаждаме домовете си, ние прибавяме парникови газове към атмосферата.


Пестене на енергия. Купувайте продукти с етикет Energy Stаr, това означава, че те използват по-малко енергия, спестяват пари и спомагат за опазването на околната среда.


Топлете се с газ вместо с дърва и въглища.


Рециклиране. Когато си купуваме продукти, които са за многократно ползване, могат да бъдат рециклирани или пък са с по-скромна опаковка, ние спомагаме за спестяването на значителна част от необходимата за производството им енергия и ресурси. Всяко семейство може да намали с 1 тон годишно емисиите от въглероден диоксид, ако редовно дава за рециклиране хартия, картон, стъкло или метал или изхвърля разделно боклука си.


Велосипед в града. Карането на колело е хем здравословно, хем екологосъобразно. Друг вариант за придвижване е общественият транспорт, вярно, че не е много комфортен, но когато става въпрос за качеството на въздуха, който дишаме ние и нашите деца, жертвата си заслужава.


Разбира се, да имаш кола е необходимост, но нека ограничим пътуванията си с нея, доколкото е възможно. На кръстовища да изключваме двигателите, за да се избягва работата им на празен ход.


Да посадим дърво. Опазването на горите и засаждането на нови дървета спомагат за отстраняването на въглеродния диоксид от въздуха. Има толкова много възможности да посадим дърво в двора, около пътя, в парковете и градините.


 По света


От 2008 г. Милано въведе еко такси за автомобили, които замърсяват въздуха. Тарифата се определя в зависимост от нанасяните екощети. Най-силно замърсяващите атмосферата коли ще влизат в центъра на града срещу такса от 2-10 евро. Екологичните модели са изцяло освободени от паричното задължение.


В Германия пък оформят екологични зони, в които право да влизат имат само превозни средства с ниски емисии вредни газове.


Министерството на транспорта на Гърция спира от движение 1,5 млн. стари автомобили, определяни от властите като "подвижни бомби" за околната среда.


Столицата на Индия до скоро беше един от най-замърсените градове в света, в който смогът отнемаше по един човешки живот на час, а милиони страдаха от астма и бронхит. През 1998 г. се въвежда забрана на оловните горива, задължават се автобусите да преминат на сгъстен природен газ и се бракуват старите таксита. В момента Делхи разполага с най-чистата мрежа градски транспорт.


Използването на алтернативни енергийни източници, като слънце, вятър, геотермална и хидроенергия, печели все повече поддръжници по света. В Дания енергията, произведена от вятъра, задоволява около 10% от потребностите на страната.


Какво дишаме?


Фините прахови частици (аерозоли) са основният и най-масов атмосферен замърсител. Традиционно в цялата страна измерванията показват стойности над пределно допустимите концентрации. Основен източник са емисиите от изгарянето на твърди горива в ТЕЦ (41%), бита (31%) и индустрията (27%). Най-високи нива през последните години се измерват в Плевен, Перник, Стара Загора, София, Пловдив, Димитровград, Русе и Пирдоп.


Серен диоксид. През последните 3-4 години няма резки промени в годишните нива, които за България по правило са твърде високи. Особено проблематични са Девня, Пловдив, Варна, Елисейна, Перник, Кърджали и Пирдоп, където се измерват стойности 1,2 до 3,5 пъти над ПДК средногодишно.


Азотният диоксид (NO2) се образува при горивни процеси и високи температури. Основните източници са транспортът (44%), енергетиката (30%) и горивните процеси в индустрията (15%), тютюнопушенето. Известни количества от него се формират по естествен път. Превишаване на санитарната норма се регистрира около натоварени кръстовища и оживени магистрали.


Оловни аерозоли се емитират при производство на олово, при вторичното му извличане от стари акумулатори и други отпадъци, при боядисване с бои, съдържащи олово и др. Главният източник на оловни аерозоли са преди всичко бензиновите двигатели с вътрешно горене. Значителни емисии на оловни аерозоли се наблюдават в индустриални центрове, в които са разположени заводите за получаване и преработка на цветни метали. В тези региони се забелязват значителни увреждания на здравето на хората, най- вече на децата.


Концентрацията на оловни аерозоли в атмосферния въздух на страната през последните години намалява, поради намаленото производство на олово, въвеждането на очистващи съоръжения, използването на безоловен бензин и частична замяна на боите, съдържащи олово.


Амоняк. Основните критични пунктове са Димитровград, Бургас, Камено, Никопол и Враца, като тенденцията е към намаление. Основен източник на амоняк е селското стопанство (61%), следвано от производството на азотни торове (24%), и депонирането на отпадъци (15%).


Как да сведем до минимум пораженията при превишаване ПДК:



  • Да избягваме напрегната физическа дейност на открито. Ако това е невъзможно, то поне да намалим продължителността й или да се извършва рано сутрин или късно вечер.

  • Да не излизаме навън, докато не премине интензивното атмосферно замърсяване, и плътно да затваряме прозорците на стаите.

  • Да ограничим дейности, допълнително замърсяващи въздуха, като готвене, чистене.

  • Да не пушим и да избягваме помещения, в които пушенето е разрешено.

  • Да избягваме райони с интензивен трафик, където отпадните газове от транспорта са масивни.


Автор: Татяна Вълчанова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук