Анкета

Новини

Домашното насилие – Как да се защитим?!
Брой 8 - Юли - 2007

Днес домашното насилие е световен проблем. През последните години у нас, обаче той придоби застрашителни размери.  А истински страшното е, че жертвите го приемат като част от живота си, без да потърсят помощ. Поне докато не стане наистина страшно...


 Кое се смята за домашно насилие?  


Според Закона за защита срещу домашното насилие домашно насилие е


всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.


Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:


1. съпруг или бивш съпруг;

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;

3. лице, от което има дете;

4. възходящ;

5. низходящ;

6. брат или сестра;

7. роднина по сватовство до втора степен;

8. настойник, попечител или приемен родител.


Санкциите


По силата на този закон насилникът може да бъде глобен от 200 до 1000 лв.  Законът задължава всеки лекар по молба на жертвата да удостоверява с писмен документ нанесените увреждания от насилника. Сред мерките за защита е предвидено насилникът да бъде отстранен от жилището и да му бъде забранено да приближава дома и работното място на пострадалите. В случай, че жертвата на домашно насилие е дете, съдът решава дали не е по-добре то да бъде настанено при родителя, който не го е малтретирал.


В Закона за закрила на детето детските права са ясно регламентирани. Въпреки това, обаче много малко хора търсят правата си.


Черната статистика  


Всеки десети българин признава, че в определен период от живота си е бил жертва на домашно насилие, всяка четвърта жена в България търпи физически тормоз вкъщи, а над 30 на сто от българите лично познават жертви на домашно насилие. Близо една трета от жертвите са деца. Това сочи статистиката у нас. Тя, обаче съвсем не е реална, защото в повечето случаи сцените на насилие остават скрити в домовете на жертвите. Причината? - Страхът и срамът пречат на жертвите да потърсят помощ.


Домашното насилие е най-разпространената, но и най-прикрита форма на подчинение на жените. Много от тях крият с години насилието, упражнявано над тях, подтикнати от чувство на срам и вина, страх и несигурност, липса на алтернативи, както и под натиска на близките си, облечен в думите" това, което става вкъщи, не се изнася навън" и "какъвто си избрала, такъв ще го търпиш", "трябва да останеш заради децата, да запазиш семейството"...


Как действа насилникът?


Насилникът често не е такъв, какъвто си го представяме - страшен, агресивен и избухлив. Понякога той успешно се крие зад маска, която представя пред обществото - на примерен съпруг и баща, изряден служител, душата на компанията. За такъв човек трудно бихме си представили, че може да упражнява физическо насилие над жена си и децата. По-склонни сме да приемем, че жената преувеличава, провокирана от някакъв семеен скандал. Всъщност, това е често срещан механизъм - прехвърляне на вината върху жертвата. В някои случаи дори самата жертва се обвинява, смятайки, че е предизвикала гнева на мъжа си с поведението си и затова трябва да изтърпи съответното „наказание". Докато това не се превърне в начин на живот...


Насилникът е достатъчно хитър, за да поддържа тази версия и да се измъква незабелязано. Той знае как да подчинява жертвите си - например чрез икономическа принуда. Заплахите за отнемане на дома и децата са силен мотиватор за мълчанието на пострадалия. Насилието предизвиква болка, страх и объркване. Затова е важно жертвите да знаят към кого да се обърнат в случай на нужда.


Как действа жертвата?


В повечето случаи тя е заела пасивната позиция на примирение. Понякога страхът е толкова сковаващ, че жертвата не се решава да потърси помощ с години. Едва ли можем да си представим какво изживяват ежедневно жертвите на насилие, живеещи в постоянен страх и ужас.


Всяка сутрин жертвата се буди с мисълта, че предстои още един тежък ден и с тази мисъл отива на работа, а вечер тръпне да не закъснее, за да не провокира гнева на мъжа си, но каквито и старания да полага, насилието не закъснява. Повод винаги ще се намери - не добре приготвената вечеря, ненаписаното домашно на детето, неизгладената навреме риза...


Често в желанието си да защити децата си, майката понася ударите върху себе си или обратното - детето става „изкупителната" жертва.


Защо мълчи?


Освен изброеното до тук, има още една съществена причина за бездействието на жертвата - разкаянието на насилника и обещанието, че това никога няма да се повтори... но то се повтаря... и пак, и пак, докато жертвата не осъзнае, че единственият начин да се случи, е като потърси помощ.


Признаци за насилие над детето


- Затвореност


- Апатия


- Агресия


- Плачливост


- Сведен поглед


- Изолираност


- Нервност


- Страхливост


- Тревожност


- Занижено самочувствие и самооценка


Причините


Те могат да бъдат различни - стрес, безпаричие, психични разстройства, зависимости - алкохол, наркотици, хазарт... сериозни травми, придобити в детството. Не са редки случаите, в които самите насилници са били в ролята на жертви и когато пораснат, те възприемат модела на поведение на родителя - насилник и го прилагат в собственото си семейство и сякаш си връщат за всички случаи, в които не са могли да се защитят. Така се стига до един омагьосан кръг, в който насилникът отглежда насилник, а измъкването от него става много трудно чрез намесата на специализирана помощ.


Последствията


Началото на насилието може да бъде поставено с един невинен шамар, но след време той се превръща в побой и поредица от сцени от филм на ужасите. Жертвите имат дежурни оправдания за всяка драскотина и синина, но зад плоските извинения „паднах по стълбите", „порязах се", „изгорих се" и пр. много скоро прозира жестоката истина.


Децата също се принуждават да лъжат, подучени от собствените си родители. Най-често те са „паднали от катерушката", „ударени от „люлката" или са се „сбили със съученик"... тези оправдания се използват, дори когато детето попадне в болница със счупени ребра или следи от изгаряния...


За повечето от нас насилието се изразява във физическата страна на въпроса -  когато си личат синините, избитите зъби, белезите, локвите кръв. Това, което не се вижда, остава под дрехите, зад заключените врати или в тъжните очи. Когато нещата се оправят с юмруци, изглеждат по-прости за тези, които търпят психически тормоз от половинката си. Тогава има друго положение - по-добре бой, отколкото смазващото психиката отношение. Тук няма предимство на единия от половете. Тук слабият физически издевателства с други средства. Силният финансово определя правилата на живот и поведение. Целта е зависимост. Последствията - неувереност, депресия, комплекс за малоценност, тежки психически травми. Животът се обезсмисля.


Пътят към спасението


Стъпка 1 - Избор на организация за закрила


В България в момента съществуват няколко организации, които се занимават с жертви на домашно насилие. Една от тях е неправителствената организация фондация „Анимус".


Стъпка 2 - Гореща линия


Началото можете да поставите с анонимно обаждане на горещата телефонна линия на организацията - +3592 981 76 86, където можете да подадете сигнал и да получите безплатна юридическа консултация.


За много от пострадалите Горещият телефон е единствената възможност да получат разбиране и емоционална подкрепа, като в същото време запазват своята анонимност. Тази услуга е подходяща за жени, които живеят в ситуация на насилие, но не са готови да предприемат стъпки за промяна; жени, които са забелязали първите сигнали на домашно насилие и имат нужда от консултация; потърпевши на насилие, които имат нужда от партниране, за да стигнат до решение. Горещият телефон разполага и с информация за специализирана помощ, която обадилите се могат да ползват при специфични затруднения. В ситуация на криза, породена от непосредствен инцидент на насилие, консултантите на телефона правят план за сигурност и насочват клиентката към Кризисното Звено или друга подходяща служба или програма.


Стъпка 3 - Разговор със специалист


В атмосфера на конфиденциалност, доверие, разбиране и с помощта на терапевт от екипа на фондацията, жените споделят преживяванията си, връщат се към травматичното събитие, разказват за него, без да се страхуват, че ще бъдат обвинени, изясняват си ефектите, които има то върху живота и отношенията им с хората, правят план за сигурността си, подреждат мислите си и решават как да постъпят, възвръщат увереността в собствените си възможности за справяне, получават подкрепа, ако предприемат действия, свързани с търсене на отговорност на насилника, преодоляват травмата и възстановяват емоционалния си живот.


В тежката борба с насилието в нашата страна организации като  "Асоциация Анимус" имат водещо значение. Защото точно когато човек се е отчаял и се чувства " в капан", има на кого да се обади и да потърси помощ, да събере кураж и сили, и да изгради живота си отново - да живее един по-добър и достоен живот, на който имат право ВСИЧКИ!


 


Автор: Наталия Градинарова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук