Анкета

Новини

Духовна разходка (част 2)
Брой 55 - Юни - 2011

В миналия брой на сп."Кенгуру" ви представихме светата обител Рилски манастир „Св.Иван Рилски". Сега можете да се насладите на духовна разходка из два други също толкова величествени български православни манастира.


Бачковски манастир „Успение Богородично" е вторият по големина български манастир, действащ, мъжки, с храмов празник на 15 август и с аязмо. Намира се в долината на Чепеларската река, на около 10 км южно от Асеновград. Oснован e през 1083 г. от видния византийски пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани. Бачковският манастир е уникално съчетание между грузинска, византийска и българска култура. От XIII в. Бачковският манастир е в границите ту на Византия, ту на България. През 1344 г. по време на гражданската война във Византия, византийската императрица Анна Савойска го отстъпва на българския цар Иван Александър заради помощта му в борбата против Йоан Кантакузин. Българският владетел обновява манастира и става негов ктитор. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364г., когато османците го завладяват. След падането на Търновското царство през 1393г., там е заточен Патриарх Евтимий, чиито мощи остават в обителта до XIX в.


В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII в. В 1604 г. е бил издигнат и сегашният главен манастирски храм „Св. Богородица". Построен е върху основите на старата Бакурианова църква. В него е запазен един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи. Тук се пази и чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на манастира през 1311 г. от двама грузински пътешественици - Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е „прелетяла" от един грузински манастир и е „кацнала" в местността Клувията. От там монасите я занесли в манастира и я поставили при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Всяка година на втория ден на Великден я „отнасят" до старото й място и отслужват молебен.


Освен основната църква, манастирският комплекс включва и два по-малки храма - „Св. Архангели" (от XIII-XIV в.), който се намира в северния двор до главната църква и „Св. Никола", строен в периода 1834-1837 г. Стенописите в църквата „Св. Никола", която се издига в южната част на вътрешния двор, са от 1841 г. и са дело на Захарий Зограф, който рисува и своя собствен образ сред тях. В трапезарията на манастира, майсторът прави композицията „Страшния съд", в която поставя в ада всички търговци, чорбаджии и висши духовни лица. Уникална в тази трапезария, датираща от XVII в., е оригиналната мраморна маса, на която са се хранили монасите векове наред. В средата на XIX в. друг известен живописец - Алекси Атанасов, рисува върху външната стена на трапезарията, разгъната панорама на Бачковския манастир, включваща образите на всички ктитори и обновители на манастира.


На 300 м източно от централния комплекс на Бачковския манастир се намира Костницата. Тя е единствената запазена сграда от първоначалния облик на манастира. Датира от XI-XII в. и представлява двуетажна еднокорабна църква- гробница с полуцилиндричен свод и притвор. Стенописите в нея са дело на грузинеца Йоан Ивиропулос и са между най-ценните произведения от това време.


Троянски манастир „Успение Богородично" е разположен в северните поли на Троянския балкан, на около 400 м надморска височина, на брега на р. Черни Осъм. Намира се близо до с. Орешак и на 10 км от гр. Троян. Манастирът е действащ, мъжки, с храмов празник на 15 август. Няма данни за ранно съществуване на манастира. Предполага се, че е възникнал в началото на XVII в. Двама неизвестни атонски монаси се заселили на това място и си построили малка хижа. След тях дошъл трети монах, който донесъл със себе си чудотворна икона - „Св. Богородица Троеручица". Колкото и пъти да се опитвал монахът да продължи пътя си към Влахия, иконата незнайно как се връщала в манастира. Накрая той я оставил и си заминал. След това дошли още монаси и така Троянският манастир се разраснал. Били издигнати дървена църква „Рождество Богородично", монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен. Още през първата половина на XVIII в. манастирът отново се разраснал и се замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище.


С помощта на местното население през 1835 г. жилищните сгради в Троянския манастир били разширени и била издигната нова църква „Успение Богородично", дело на майстор Константин от с. Пещера. И тук стенописите са дело на великия възрожденски художник Захарий Зограф.


По време на робството монасите от Троянския манастир поддържали близки отношения с народа. Разбирали и подкрепяли жаждата за духовна и политическа свобода. В манастира често намирали убежище хайдутите, а Апостолът на свободата Васил Левски основал таен революционен комитет в манастира.


Това са накратко историите на най-големите манастири. Подобни перипетии и трансформации са преживели още десетки други манастири, пръснати из цяла България. Почти всеки от тях има своя специална история, своя уникална забележителност. Заслужава си да посетите Аладжа манастир - манастирът построен във варовикови скали край Златни пясъци; Гложенски манастир, кацнал върху стръмни отвесни скали в близост до Тетевен; Драгалевски манастир - един от малкото запазени от унищожение от османските нашественици; Дряновски манастир, намиращ се до Дряново, чийто монаси активно участвали в Априлското въстание; Преображенски манастир край Царевец, чиято църква е с уникална архитектура, постигната от двама от най-видните майстори - Димитър Софиянлията и Кольо Фичето; Роженски манастир близо до Мелник, който е с неправилна шестоъгълна форма и е дал името на близкото село Рожен; Соколски манастир в близост до Габрово, в чиято градина се намира забележително красива белокаменна кръгла чешма с осем чучура-соколи, строена от Кольо Фичето; Черепишки манастир, намиращ се в Искърското дефиле, посетен от Иван Вазов, чийто разказ „Една българка" е ситуиран именно там.


И още много други. Приятна разходка!




Автор: Цвета Лазаркова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук