"Любовта е като скарлатината, от която всеки трябва да преболедува", казва Лев Толстой. А какво е скарлатината - питаме ние, и може ли да не я преболедуваме, или поне да не я повторим?

Инфекциозните болести са най-разпространените в света. Според данни на Световната здравна организация, от тях страдат около 60 % от всички регистрирани болни за година. Те ще бъдат и най-честите заболявания, с които ще се среща общопрактикуващият лекар у нас. 

ИНФЕКЦИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ С ЕСЕНЕН ВРЪХ

Скарлатината показва връх през месец октомври и ноември. Заболеваемостта през есента обхваща 47 % от средногодишната заболеваемост. Спадът започва от декември, за да достигне постепенно минимума си през юни. През пролетния и летния сезон се наблюдават най-малък брой заболявания. Следователно скарлатината показва типичен есенен характер, при което една от най-съществените причини за този ход на заболеваемостта е без съмнение контактът в детските градини и училищата.

ПЪРВА СЛАВА

По време на епидемията от скарлатина през 1800 година, създателят на хомеопатията, д-р Ханеман получава възможност да демонстрира ефективността на новия тип медицина, открит от него. Той предизвиква сензация с успешното прилагане на Belladonna в хомеопатични дози за лечение и профилактика на скарлатината. Ханеман отново става обект на нападки, заради това че иска скромно възнаграждение за откритието си (което било съвсем разбираемо, предвид бедността, в която живее), макар че на бедните пациенти дава Belladonna безплатно.

Благодарение на имузациите, днес  дребната шарка (морбили, брусница) и рубеолата са преборени. Вариолата, която е със смъртен изход в 30 % от случаите, и взела милиони жертви през миналия век, бе обявена за изкоренена през 1979 г. Единствените известни запаси от живи вируси на вариолата се пазят в две строго охранявани лаборатории в САЩ и в Русия. 

СКАРЛАТИНАТА Е

Вид шарка (инфекциозно заболяване, протичащо с обрив), характеризираща се с висока температура, типичен обрив и ангина (възпаление на сливиците).

ПРИЧИНИТЕЛЯТ Е

Един бактерий - бета-хемолитичен стрептокок от група А. Той има 55 серотипа (разновидности). Поради приложението на антибиотици и невъзможността на заболелите да си изработят пълноценен имунитет, се срещат повторни заболявания в 5-10 %.
   
ИЗТОЧНИК НА ИНФЕКЦИЯТА Е

Болният човек и здравият заразоносител.

БОЛЕДУВАТ ПРЕДИМНО

Деца от 1 до 9-годишна възраст, но се срещат и случаи при възрастни. Кърмачета до 6-месечна възраст не заболяват в резултат на пасивния имунитет, който получават от своята майка.

Скарлатина се развива у деца, които нямат антибактериален и антитоксичен (към съответния еритрогенен токсин) имунитет.

ЗАРАЗАТА СЕ ПРЕДАВА

По въздушно-капков път (при кихане или закашляне се образуват микроскопични капчици носен секрет или слюнка, съдържащи бактерия). Друг възможен механизъм на предаване на инфекцията е контактният, от заразени предмети. Въпреки това се заразяват не повече от 30-40 % от лицата, които са имали контакт със заразения.

Болният човек е най-опасен 24 часа след клиничната изява на заболяването. През инкубационния период той не е източник на зараза.

ИНКУБАЦИОННИЯТ ПЕРИОД

Инкубационният период е средно 2 до 4 дни, но може да варира от 2 до 12 дни.

ЗАПОЧВА С

Висока температура, болки в гърлото, повръщане. Може да има и болки по тялото, главоболие, кашлица. До 24 часа след това се появява обрив, обикновено зад ушите, a по лицето се появява зачервяване по бузите и бледост около устата под формата на триъгълник (триъгълник на Филатов). След това се появява дребно-петнист обрив по гърдите, гърба и особено по свивките на лактите, мишниците и слабините, където се появяват червени линии в сгъвните повърхности. При притискане на кожна гънка на гърдите между палеца и показалеца, се появяват точковидни подкожни кръвоизливи. Кожата става като настръхнала от студ (поради изпъкване на кожните папили). Гърлото и сливиците са силно зачервени и често покрити с белезникави налепи. По мекото небце се появява дребен точковиден обрив. Увеличават се шийните лимфни възли, особено тези под ръба на долната челюст. През първите няколко дни езикът е покрит с бял налеп, а след това налепите започват да се очистват първо по ръбовете. Накрая езикът става малиновочервен.

След 6-9 дни температурата спада, ангината преминава, а обривът затихва. След 2-3 седмици започва белене на кожата по пръстите на ръцете и краката, по дланите и стъпалата.

Нетипични форми на протичане на скарлатината
 1. Скарлатина без обрив.
 2. Екстрабукална форма (инфекциозното огнище не е в устната кухина) - при нараняване на кожната повърхност или изгаряне и последващо инфектиране на раната. В такива случаи инкубационният период е по-кратък и обривът е особено интензивен около мястото на раната.
 3.Тежки форми, започващи с много висока температура, многократни повръщания, замъгляване на съзнанието и прояви на менингоенцефалит (възпаление на главния мозък и неговите обвивки). Обривът се появява обикновено по-късно, често с подкожни кръвоизливи и посиняване на кожата. Кръвното налягане спада и пулсът се учестява. При формите, протичащи със сепсис (отравяне на кръвта), се появяват инфекциозни огнища и по другите органи - бял дроб, черен дроб, далак, нервна система, стави и др.

УСЛОЖНЕНИЯТА

През последните десетилетия, с напредъка на медицината, те са много редки.

Ранните усложнения на скарлатината включват:
 - Лимфаденити (възпаление на лимфните възли)
 - Отити (възпаление на ушите), синуити (възпаление на околоносните кухини)
 - Артрит (гнойно възпаление на става) и др.

Късните усложнения в резултат от алергия на организма спрямо инфекциозните причинители са:
- Ревматоид-негноен артрит, протичащ с оток и болезненост на големите стави (коленни, глезенни, тазобедрени и пр.)

- Остър гломерулонефрит - възпаление на бъбреците
 - Други - хепатит (възпаление на черния дроб), миокардит (възпаление на сърдечния мускул), серозен менинго-енцефалит (негнойно възпаление на главния мозък и неговите обвивки).

ДИАГНОЗАТА

Болестта се установява сравнително лесно при типичните й форми, въз основа на характерния обрив и наличието на ангина. Диагнозата е трудна при нетипично протичане. В тези случаи често се налага скарлатината да се диференцира от други заболявания, протичащи с ангина и обрив - рубеола, морбили, варицела, инфекциозна мононуклеоза, ECHO вирусни инфекции, обриви, предизвикани от прием на медикаменти и др.
От лабораторните изследвания имат значение изследването на периферната кръвна картина (хемоглобин, левкоцити, СУЕ, урина) и изследване на гърлен секрет за откриване на инфекциозния причинител.

ЛЕЧЕНИЕТО

Стрептококът е все още доста чувствителен към пеницилина. Провежда се 10-дневен курс на лечение с антибиотик в комбинация с витамини и противоалергично лекарство. При непоносимост към пеницилин се прилага друг антибиотик от групата на макролидите.

Въпреки лечението с пеницилин 10-15 % от болните остават заразоносители за продължително време. В малък процент от случаите (5-10%) е възможно и повторно заболяване.

ПРОФИЛАКТИКАТА

Заболелите пациенти се изолират за 10 дни в дома, а тези, които са били в контакт с тях, за 7 дни. За установяване на късните усложнения на болестта се правят изследвания на всеки 7 дни от началото на заболяването до 21-я ден.

След наученото за скарлатината, се връщаме на въпроса в началото и аналогията на Толстой с любовта:

Какво е скарлатината ли? - Нещо, което не е по-сложно от любовта. И е значително по-леко за преболедуване. Възможните усложнения са малко тревожещи, но фактът, че се случват рядко, успокоява сърцебиенето. Едно е ясно - при повечко късмет и силна имунна система, можем и да не я повторим. Което, на свой ред, не е особено сигурно за любовта.

Автор: Надя Йончева