Удивително е, но децата понякога се връщат към старите си навици. Какво означава подобен регрес и как да реагирате на него?

Мъникът се учи да ходи, да яде самостоятелно, да използва гърне. Едновременно той усвоява речта и се запознава със заобикалящия го свят. Този малък човек се променя всеки ден, всеки час, бързо преодолява етапите на развитието и става все по-независим и по-независим. По време на бързото развитие някои от ранните детски навици, за които вие сте предполагали, че са в миналото, неочаквано се завръщат. Например детето отново започва да се събужда посред нощ, въпреки че отдавна е свикнало да спи спокойно или отново иска шише с вода, независимо че през последния месец не е имало нужда от него. Не трябва да се паникьосвате, това е напълно нормално явление. Нека се опитаме да разберем какви са причините, които могат да го провокират и какво може да помогне в този случай.

НАЗАД КЪМ ПЪЛЗЕНЕТО

Развитието на децата често представлява самото движение "две крачки напред, една назад", особено когато се отнася към прохождането. Много често децата се връщат към пълзенето поради силно падане или разочарование. За да се научи да ходи, е необходимо голямо търпение, а мъникът все още няма такова. Още повече, когато се оказва, че често пада или когато е трудно да избегне ъгъла. И ако трябва да се добере до желана вещ, без премеждия, придвижването на четири крака се оказва много по-надеждно, познато и безопасно. Някои от навиците детето усвоява бързо и лесно, но други изискват нови и нови опити, а понякога и почивки. Абсолютно възможно е, например, вашето дете да оставя на заден план ходенето изправен и да отделя повече време на изучаването на заобикалящия го свят, предметите и контролирането на пръстите си. То се учи много бързо да яде с лъжица и да събира частите на конструктора, относно ходенето е в процес на почивка. Периодът, когато малкият човек се изправя на крачета, е огромна стъпка към неговото порастване. Обикновено децата очакват независимостта си, стремят се към нея, но понякога тази перспектива предизвиква съмнения в тях.

СЪВЕТ: Заредете се с търпение, не пришпорвайте мъника. Хвалете го, поощрявайте го, награждавайте го, утешавайте го, когато падне, но в никакъв случай не изпреварвайте събитията. Разбира се, ако детето не желае да ходи, ако е раздразнително, залита или не може да се изправи, се посъветвайте с педиатъра си.

ЗАГУБА НА СЛОВЕСНИЯ ЗАПАС

Малчуганът не е забравил думи, които е знаел и употребявал в речта си. По-скоро е зает да усвоява нов навик. По правило малките деца превключват от една на друга задача. Една седмица се упражнява да говори, една седмица да ходи. В повечето случаи толкова се съсредоточава върху усилията си да усъвършенства определения навик, че игнорира всички останали. Много често, когато детето усвои няколко нови думи, се връща назад. През това време те не престават да присъстват в речевия запас, като запълват пасивния речник. Много скоро мъникът ще ви удиви със собствените си способности, изричайки новите думи в цели изречения. Напълно е възможно регресът, който се е случил с него, да е свързан с нарушение в обичайния ритъм в живота му. Именно промените като заминаване, ново бебе или нова детегледачка, тръгването на майката на работа, развод, промяна в режима на деня или болест доста често водят до временно забавяне в развитието, застой или завръщане в кърмаческия период. В такива ситуации децата започват отново да се събуждат нощем, връщат се към пълзенето, започват да се изразяват на бебешки език.

СЪВЕТ: Подкрепяйте детето, за да се научи да се справя с възникналия стрес или страх. Подсилете чувството му на безопасност и не изказвайте своите собствени тревоги. По-често му четете, разглеждайте и обсъждайте интересни картинки. Продължавайте да разговаряте дълго с него, описвайте това, което се случва, допълвайте казаното от него. Дори и мъникът да произнася някоя дума неправилно, не го поправяйте постоянно - това може да предизвика негативна реакция в детето и да се откаже от опитите да говори. Най-добре е да повтаряте думата още веднъж, но правилно. Понякога може да прибягвате до хитрости, като се правите, че не сте го разбрали. Ако показва предметите с пръст, може да го питате какви са и какво иска, но не го притискайте и в момента, в който усетите, че се изнервя и губи търпение, отстъпете. С времето ще разбере, че по-бързо го разбирате, когато назовава предмета.

ОТНОВО МОКРИ ГАЩИ

Всяка промяна може да се окаже стрес за децата. През първите няколко месеца в яслата при децата се появяват проблеми с ползването на гърнето. Случайните "изпускания" са напълно допустими, най-малкото в нова обстановка. В морето от нови впечатления детето може да не се усети, да не забележи сигналите на собственото си тяло, просто защото е много увлечено в играта. Има и други причини за тези неприятности. Детето ви постепенно привиква към непознатата баня, възможно е да се чувства некомфортно.

СЪВЕТ: Убедете се, че не са се карали на детето, защото се е изпуснало. Възпитателят трябва да му обяснява, че това не е страшно и утре задължително ще се получи както трябва. Помолете учителката често да му напомня да ходи на гърнето. Избягвайте да обличате малчугана в панталони с копчета и ципове или малките госпожици в дълги поли, в които могат да се оплетат. Хвалете го всеки път, когато свърши "работата" в гърнето, а не в гащите. Колкото по-доволно е детето, толкова по-бързо ще отмине регресът.

МАЛЪК РЕВНИВЕЦ

За детето, което е свикнало да бъде център на внимание, раждането на брат или сестра е удар. За вас това е радост, а за първородния - непредвидено събитие, носещо неприятни промени. Резултатът от вътрешните преживявания на мъника са разстройство на съня или апетита, нощно изпускане, връщане към смученето на палеца. Може постоянно да хленчи или да си гризе ноктите. Несъзнателно той се опитва да копира поведението на новороденото, за да провери дали все още е толкова обичан. Главното за ревнивеца е да привлече към себе си вниманието, дори и то да е негативно. С всичките си действия се опитва да ви каже, че той също е малък и го е страх да не го разлюбите. За съжаление обаче, такива проблеми в поведението на по-голямото дете предизвикват само негативни емоции у родителите.

СЪВЕТ: Когато се появи второто дете, за родителите първото неминуемо става голямо. Това е опасна заблуда: те вече не са склонни да проявяват търпение, искат по-бързо баткото/каката да се научи да изказва мислите си отчетливо, да яде по-внимателно, да не изостава по време на разходките, да не капризничи и въобще да не създава допълнителни проблеми. Но всяко дете си има свой темп на развитие и той няма да се забърза, само защото вие имате повече грижи. Оказвайки натиск върху детето, неминуемо ще получите обратен резултат. Позволявайте на по-голямото дете понякога да бъде малко. Не го наказвайте за мокрите гащи, той вече страда. Страда за вашата любов. За да не провокирате изблик на ревност, му помогнете да разбере, че го обичате толкова, колкото и преди. Дайте му задачи, които трябва да изпълнява само той: да избере чорапките на бебето или да му пее песничка. Така "голямото" дете ще разбере, че не е излишно, а е помощник.

Автор: Биляна Цветкова