Анкета

Новини

Едно дете в семейството – разглезено или дисциплинирано
Брой 72 - Ноември - 2012

У нас семействата само с едно дете са най-много. От една страна, колкото и тъжно да е причината за това е икономическа - родителите не могат да си позволят да отглеждат две и повече хлапета. От друга - жените вече раждат, след като са направили кариера - от 30-годишнината си нататък. Така само с едно дете те биха могли да продължат да се развиват в професията си. Какво му е обаче на малчугана - без братче или сестриче?


Митове се носят за характера на децата, които са отраснали „едно на мама и на тате" - разглезени, егоистични, безотговорни, нецеленасочени, без амбиции, свикнали да получават всичко наготово и какво ли още не. Вярно ли е това обаче и ако има доза истина в горните твърдения, защо е така?


Колко деца?


Важен е въпросът, защо детето е само едно. Ето и основните причини: *Родителите са искали повече деца, но поради здравословни, финансови или други проблеми не са могли да имат. Ако случаят е такъв, на това дете наистина се дава всичко и по много - любов, внимание, грижи. Хлапето ги получава не само от родителите си, но и от баби и дядовци и въобще - от цялата рода. Когато пораснат, те наистина имат егоцентричен поглед над нещата от живота. Очакват да получават всичко наготово и всеки да е във възхита от тях, не правят компромиси, искат всичко и веднага - с две думи, са непоносими за околните.


*Другата причина детето да е само едно е, че родителите така са решили. Тогава то се възпитава много строго, дисциплината е желязна и всичко върви по предварително обмислени правила от страна на мама и тате. Хлапето се записва на всевъзможни кръжоци, езикови курсове, олимпиади и спортни дейности. Оценките в училище се следят стриктно, накратко - тези деца се развиват под тежестта на огромни родителски амбиции. Когато пораснат, са на пръв поглед много мили, уравновесени и лесно се приспособяват. Вътрешно обаче са изпълнени с противоречия. Тези деца изглеждат способни и оправни, но всъщност често се чувстват несигурни и плахи - страх ги е, че няма да се справят с всичките си ангажименти и няма да могат да отговорят на очакванията на околните.


Детето „под лупа"


Често самите деца са напрегнати при общуването си с околните заради митовете, които битуват за тях: „Типично за самò дете!", казват, когато хлапето не си дава играчката, иска да е център на вниманието или си отстоява правата. Това обаче е погрешно, защото същите тези качества се срещат и у децата с брат/сестра. Понякога всичко е въпрос на характер - някои мъници са по-дружелюбни и общителни, а други искат да се налагат и да нямат конкуренция.


Често чуваме, че когато хлапето вкъщи е само едно, то е егоистично, нетолерантно, необщително. Ясно е, че то израства при условия, различни от тези на децата, които са с братче или/и сестриче. Получава по-лесно и по-бързо някои неща, обръща му се повече внимание, не дели нищо с никого, няма от кого да ревнува, с кого да се съревновава и кара. Добре е родителите да направят всичко възможно детето им да израсне така, сякаш има брат и сестра - то не бива да получава всичко наготово и трябва от малко да свикне, че в живота често ще му се налага да се бори за това, което иска.


Как да му намерим приятели


За самото дете е много важно да има контакт с други хлапета. Когато е още малко, е лесно - на площадката, в детския център, яслата, градината. Редовните срещи с връстници са много важни за децата без братя и сестри, защото така се научават да се съобразяват с другите и да спазват правила, освен това стават по-общителни. Ако изпуснете ключовите моменти да събирате детето си с други малчугани, в първи клас най-вероятно то ще има проблеми с общуването. Ако се спазват всички тези правила, изобщо не е нужно вашето дете да отговаря на неприятните характеристики, „лепнати" на израсналите без братя и сестри хлапета.


 


Автор: Мила Попова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук