Анкета

Новини

Едно класическо пътешествие в Египет. Част 2
Брой 34 - Септември - 2009

Всяко класическо пътешествие в Египет започва от Кайро или Александрия и постепенно става все по-горещо - защото продължава на юг...


 КАЙРО


Кайро е най-големият метрополис в Близкия Изток и Африка. Името на града - „Ал-Кайра" да не се бърка с Ал-Кайда! То означава „Покорителят". Идва от многото войски - монголите, кръстоносците и османците - които са разбивани в опит да завладеят Кайро.


 КРАТКА ИСТОРИЯ НА КАЙРО


Основан през 10 век от фатимидите, близо до древната египетска столица Мемфис. Превърнат в икономическа и културна метрополия на Изтока. Завладян от османците през 1517-а и окупиран от Наполеон три века по-късно, сетне - от британските войски. От 1922-а Кайро е столица на Кралство Египет, от 53-а - на Република Египет.


ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ НА КАЙРО


Центърът на арабската култура; 4-те университета, най-старият от 972-а; Академията на науките, покъртителният Национален археологически музей; Националната библиотека и мноого други - като Стария град около огромната цитадела с исторически и архитектурни паметници от арабско и османско време - джамии, мавзолеи, пазари и др. Всичките включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.


...Пристигаме в Кайро вечерта. Тук живеят 16 милиона  души - час или два преди нощния сън, те са заети с най-човешкото занятие - вдигането на олелия. Безподобен човешки мравуняк, безобразна шумотевица, която пъргаво изкатерва върховете на пирамидите, надига се на пръсти и стига до небето. Що за хора творят цялата тази олелия по уличките на Кайро? Накъде бързат в суматохата? На какво се надяват, за какво мечтаят?


...Край олелията на Кайро са немите „стражи на пустинята" - пирамидите, безмълвният Сфинкс, старата столица Мемфис, областта Саккара и стъпаловидната пирамида на Джосер. Достъпът до тях е неограничен, като в Интернет. Само че тук получаваш историята in vivo, тя те блъска в лицето и те отнася сред хилядолетните каменни блокове...


СТЪПАЛОВИДНА ПИРАМИДА НА ДЖОСЕР


Живял 2600 г. пр. Хр., Джосер се намества удобно в световната история - и в своята гробница - първата стъпаловидна пирамида. Първоначално, по негова заповед, тук построяват огромна тухлена могила с дълги подземни помещения, сред които и погребалната му камера за фараона. Тя обаче никак не му се нрави и започва нов строеж. Главен архитект е Имхотеп! Този Имхотеп е малко нещо като филмовия герой от времето на соца Ястребовски: "свободен архитект, урбанист и еколог". Освен това е лекар и мислител. Имхотеп е вероятно първият документиран гений в човешката история, „Леонардо да Винчи на Древния Египет". Създателят на стъпаловидната пирамида няма безрадостната съдба на Ястребовски и дори след смъртта си намира място сред боговете. Векове по-късно древните гърци го отъждествяват с Асклепий - богът на медицината.


Първоначалният замисъл на този велик мъдрец, лекар, архитект и строител е да изгради обикновена правоъгълна могила - мастаба. Различното при нея? Материалът: каменни блокове, вместо обичайно използвания при тези строежи кирпич. Екстравагантният Имхотеп неочаквано решава върху първата каменна мастаба да надстрои още няколко по-малки. Резултатът - първата стъпаловидна пирамида в историята на Древен Египет.  


Шестетажната пирамида е с размери на основата 125 на 115 м. На височина достига 61 м. Погребалният комплекс на Джосер е строен доста чевръсто - за някакви си 29 години. Идеята за тази удивителна постройка е израз на желанието на Хомо сапиенс да издигне стълба към небето. Целта далеч не е културен обмен между богове, извънземни и хуманоиди, а възнасяне на мъртвия фараон. Нещо като „топла връзка" с небето. 


ХРИСТИЯНСКИЯТ КВАРТАЛ НА КАЙРО


В Кайро продължаваме египетското приключение с посещение на едно необичайно за тези ширини място - християнския квартал. Но за да стигнем до Райската градина - манастирът и скалните коптски църкви, трябва да минем през Чистилището: Градът на боклуците, както го наричат тук, е построен буквално върху сметището на Кайро. Звучи брутално, но е истина: тук хората изкарват хляба си от боклуците. Оказа се, това е един от най-солидните начини за препитание в египетската столица. И ако вие живеехте тук със семейството си, щяхте да сте абонирани за два камиона с отпадъци, които да се изсипват пред вратите на дома ви рано сутрин. Навярно тук коледният рефрен звучи така: „Боклуци ще има - за всички от сърце".


Не можем да минем през тези покъртителни гледки без да ни се свие сърцето. Бедност, глад, болести - в Европа те са фонът на историята чак до края на 19 век. Над два века по-късно, тук  хората все още ги смятат за нещо неизбежно - като лошото време.  


Да, този квартал съществува. Както и хиляди други по света. Далеч от хората с очарователни маниери, съмнявам се тези черни лебеди някога да са изпитвали болестта на западния човек - скуката. Те са щастливи да имат своите два камиона с отпадъци. Встрани от постиженията на съвременната цивилизация и наука, от бароковите катедрали и позлатените кубета, родени в подножието на древните пирамиди и Сфинкса, обитателите на този квартал силно вярват в Тайнството, наречено християнство.


...А тук чудесата са много. От април 1968-а, в продължение на 3 години, стотици хиляди наблюдават удивителна гледка - на покрива на коптската църква стояла светеща полупрозрачна женска фигура на Дева Мария. Пресвета Богородица в Египет е едно от най-големите чудеса на нашето време. Тя била облечена с дълга дреха, с було на главата от синкаво-бяла светлина. Понякога се появявала с Младенеца на ръце или с Иисус като момче на 12 години. Тълпите тук стигали до 250 хиляди души. Сред събралите се имало и много мюсюлмани, които се молели на Богородица заедно с християните. Към 1971 г. виденията започват да избледняват, но съобщенията за чудодейни изцеления продължават. Явленията са потвърдени от епископа на Асуан. През 2000 година, когато християнският свят празнува двехилядния си юбилей, Божията майка се явява в Асют - на 290 км южно от Кайро. Според Преданието именно там Светото Семейство спира по време на бягството си в Египет.


...Напускаме християнския квартал на Кайро. Това място сякаш винаги ще го има - като едно вечно Чистилище за рециклиране на души. Тръгваме си от тук с чувството, че балите с чистите души на тези мърляви гавроши ще бъдат превозвани в Рая с тирове...


 В ислямски Египет християните формират солидните 20 % от населението на страната. В Кайро има църкви, параклиси и манастири, които объркват представата на туристите за арабска държава. Православните светини извън столицата са стотици. Самите "копти" - християнското малцинство, живеят тук спокойно, без страх и без да са принудени да крият религията си.


БЯЛАТА ПУСТИНЯ


В Египет времето престава да занимава съзнанието ни. Защото в Северна Африка време е разтегливо, смътно понятие. Въпреки това, няма как да не сме в крак с него - нашите крака вече стъпват по места, където време, камък и пясък са едно и също...


От Кайро се отправяме към Бялата пустиня на Египет. Това пътешествие не е част от програмата „Как да отслабнем завинаги", а сериозно начинание, водещо далеч от отъпканите туристически маршрути. Как се ориентираме? - Гледаме накъде тръгват туристите: ако поемат на север, ние пък смело се хвърляме в обратната посока. Вървим на юг... Не ни е страх. Страхът само предпазва да видиш нещо, което иначе не би могъл - като Бялата пустиня и някогашните кервански пътища, които водят към нея.


400 километра делят египетската столица от южния оазис Бахарейя - отправната точка за Бялата пустиня. По пътя един от джиповете отказва да се движи... Да закъсаш с джип в пустинята е вълнуващо, колкото преглед на язвата. Но арабските ни помощници  умеят всичко. За нас, те са вече приятели. Египтяните са спокойни, услужливи и усмихнати като деца. Дори тук, в пустинята, те разрешат всички проблеми с усмивка. Скоро смело продължаваме на югозапад, към границата на Египет с Либия. Изглежда не правителствата, а сушата, заедно с вятъра и слънцето, са истинските управници на тази земя.


Бялата пустиня е част от Сахара. Бяла, защото е цялата в причудливи варовикови образувания. Вглеждаме се в тях: орел, пиленце, костенурка и дракон съжителстват мирно в бялата забрава на тази пустиня. Варовиковите образувания с най-различни форми напомнят небето, където всеки от нас вижда по свой начин формите на облаците.


Пристигаме тук по залез слънце. За около 30 минути  бедуините правят лагер, състоящ се от заслон  и 2 палатки за по 6 души. Те самите се готвят да нощуват под открито небе, но не защото няма място, а от любов към свободата и пустинята. „Пустинята, това е моят дом". Танцуваме край огъня и похапваме арабски хляб и странен черен чай. Приготвя се с особена бедуинска билка, с вкус на ментови листа и слама. По-късно се оказа, че именно тази „слама" е с огромно значение за живота и любовта. Тук се казва: „Ако жените знаеха от какво се прави чаят, щяха да посадят плантация под леглото на мъжете си." Наближава полунощ... Става все по-студено, но това не ни тревожи ни най-малко - от небето се сипят звезди!


На сутринта се отправяме към най-високата точка на Бахарейя: Английската планина. Около Първата световна война тук се разполага част от английската армия. Мястото все още е стратегическо: оттук ние, европейците, виждаме далеч отвъд околните Меди агул, Бауити и езерото Бахарейя. Виждаме, че не богатството носи щастие, а издигането над „всичко, що молец изяжда и ръжда разяжда". Докато седя до усмихнатите си приятели бедуини се сещам за думите на християнския пустинен отшелник: „Ние, хората, сме безкрайно тайнствени, божествени и благословени..."




Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук