Анкета

Новини

Език versus език
Брой 48 - Ноември - 2010

Мама е почитател на български, тати на немски - на какъв език ще говори детето? Въпрос, който си задават много от родителите с двуезичен произход.


За да открием отговора е необходимо да разгледаме две възможни ситуации:


ЕСТЕСТВЕН БИЛИНГВИЗЪМ


Това е ситуация, при която двамата родители са с различна националност, обикновено живеят в родната държава на единия от тях, но може да живеят и в трета страна. В този случай речта на детето се забавя като поява и развитие, но в рамките на допустимите отклонения - т.е. не повече от 6 месеца. Често се случва детето до втората година да смесва и интонационно, и като произнасяне, и като граматическа структура двата езика, но когато нищо друго не възпрепятства развитието на детето, тези разлики се наваксват до третата година.


КАКВО ДА НАПРАВИМ, ЗА ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО В ДВУЕЗИЧНА СРЕДА:


Редно е всеки родител да говори с детето си от самото раждане на родния си език - този език, които звучи интонационно, граматически и артикулационно правилно.


До третата година всяко дете може да общува едновременно с толкова хора, на колкото години е. Следователно до 12 месец, то общува или само с мама, или само с тати, а когато са тримата заедно, то игнорира единия възрастен или общува последователно. Когато комуникацията се осъществява в детска среда, важи същото правило. От 12 до 24 месец детето може да разпредели вниманието си между двамата родители или между две деца. В този случай родителите избират като общ език за комуникация този, на който и двамата допускат най-малко артикулационни, стилистични, граматични и интонационни грешки. От 24 до 36 месец семейството трябва да избере водещ език.


ОТ КАКВО ЗАВИСИ ИЗБОРЪТ НА ВОДЕЩ ЕЗИК:


От ДЪРЖАВАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕ СЕМЕЙСТВОТО в дадения момент - тази зависимост се предопределя от социалната среда, в която ще расте и ще се развива детето.


От ДЪРЖАВАТА, В КОЯТО ЩЕ СЕ ПРОВЕЖДА ОСНОВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ на детето, ако това е една от родните за родителите


В случаите, при които се налага семейството да замине за ТРЕТА СТРАНА, в която ще бъде проведено началното обучение на детето, е добре да се забави постъпването в училище с една година, за да може детето да усвои частично новия език в естествена среда. Не е редно да се въведе изучаването на трети език до шестата година от живота на детето, тъй като естественото интелектуално функциониране и развитието на психичните процеси не му позволяват това. Трябва да се внимава и поради причината, че при въвеждане на трети език, може да се прояви смесване на езиците на артикулационно и граматично ниво, а при децата, които са "по-бързи" в развитието си, може да се появят симптоми на заекване.


КАКВО ДА НАПРАВИМ, КОГАТО НЕЩО ДРУГО ВЪЗПРЕПЯТСТВА РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО:


Налага се да спрем използването на единия език, до момента, в който се развие една адекватна езикова система. Защо? Защото поради други причини може да има закъснение в развитието на речта, може да се наложи въвеждане на детски жестов език за стимулиране на появата на вербално подражание и защото всяко забавяне в психомоторното развитие на детето води до появата на проблем в развитието на езика.


Желателно е да не игнорираме липсата или закъснението в развитието на речта с оправданието, че детето е двуезично


ИЗКУСТВЕН БИЛИНГВИЗЪМ


Това е ситуация, при която двамата родители са с еднаква националност, но са решили да отглеждат детето си в една от следните ситуации:


В друга СТРАНА, В КОЯТО РАБОТЯТ РОДИТЕЛИТЕ - това е изкуствена, независеща от детето стресова ситуация, при която то прекарва една трета от времето си в чуждоезикова среда. В случаите, при които няма допълнителни фактори, възпрепятстващи развитието на детето, то успява да разграничи езиковите системи и се справя сравнително добре, както при естествено двуезичните семейства. Разликата е в това, че родителите трябва да общуват в домашни условия на родния си език, за да могат да го поддържат.


В СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА С ЧУЖДОЕЗИКОВА БАВАЧКА - чуждоезиковата бавачка е модерно предизвикателство за детето на 21 век. Много родители смятат, че запознаването с чужди култури може безпрепятствено да започне още след шестия месец от развитието на детето. И това съвсем не е така. Детето се научава да сортира по признак - т.е да разграничава предмети и обекти, принадлежащи към определена група едва след 24 месец. До тогава детето трябва да е чуло около 60 % от всички думи на родния или основния си език, но не може да ги използва или да различава всички. И най-важното, до 24 месец детето ни трябва да е усвоило правилата на семейството, в което живее, за да се подготви в оставащата му една година да навлезе в детската социална среда, наречена детска градина или училище. Всяко разнопосочно поведение, друг език, друга култура, допълнително поведение от трето лице в семейството преди 24 месец могат само да объркат детето. Много от родителите филолози поставят децата си в изкуствена двуезична среда, но тази ситуация се доближава по-скоро до естествения билингвизъм, защото не въвежда трети човек с допълнително поведение и е лесно усвоима от децата.


ТЕЛЕВИЗИЯТА


Има много чуждоезикови филми - Baby TV, Baby Einstein, Disney Chanel, Sesame street. Всеки един от тези медийни продукти сам по себе си вероятно е изключителен, но трябва да се има предвид, че е създаден за определена култура и езикова среда. Много поколения са отгледани с „Улица Сезам", но преведена на съответния език на детето. И ако за англоговорещото дете тези филми могат да повлияят стимулиращо на езиковото му развитие, то за българското дете те представляват лесен модел за подражание и като бърборене, и като поведение, но изместват езиковата и културна ценност на националната комуникация и на развитието на българска езикова система.


С прекалено ранно чуждоезиково обучение - започващо преди 24 месец, на какъв език ще говори детето? - отново се питаме ние... Ако след всички изброени възможности, не можем сами да определим в коя конкретна ситуация се намираме, редно е да потърсим помощ от специалист и то веднага. Колкото по-рано, толкова по-добре, а не да чакаме заветното навършване на петата година, когато всички възможности за подпомагане на двуезичното дете мога да бъдат загубени.


 


Нина Йорданова - логопед
Терапевтичен и обучителен център "Пумпелина"


 


 


www.pumpelina.eu
Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук