Когато бях малка, ми беше много странно, че чуждият за мен английски език всъщност е майчин за англичаните. След това ми беше също толкова интересно, че изключително странните за мен папая и манго, в латиноамериканските сериали домакините ги приготвяха ежедневно за сладкиши и сокове на децата си. Всъщност екзотичните плодове екзотични ли са за мексиканчетата и суровата риба като сурова ли е за япончетата? А българското кебапче в действителност екзотично ли е за австралийчетата, защото за нас кенгурското месо определено е такова?!

НОРМИТЕ

Никой не казва на българските майки кога да захранят децата си със суши, китайски гъби, водорасли, месо от щраус, папая и всички останали продукти, навлизащи с пълна сила у нас. Когато педиатрите дават своите препоръки, те се базират върху родната кухня, както е било винаги до сега. Експериментите, които си позволяват майките понякога са единствено с плодовете и то приготвени в пюрета на световноизвестни компании за производство на бебешки храни. Кога се осмеляват да дадат първата екзотична хапка на своето дете, остава мистерия - или чакат наследниците да станат достатъчно зрели, за да опитат сами, или експериментират, но не споделят, или изобщо не си позволяват подобни волности.

 - Кои храни са екзотични и кога може детето да се захрани с тях?

 - Всички храни, които не растат в България, могат да бъдат наречени екзотични, макар че някои от тях са навлезли на нашия пазар от години и вече не се приемат за такива /цитруси, ананас, банани, киви и пр./. Тук е важно да спомена, че все повече започва да се говори за новите направления в науката за хранене - нутригеномика и нутригенетика, а именно хранене според гените. Това е всъщност и обяснението защо различните раси, обитаващи и различни географски райони, хранейки се с различни видове храни ги усвояват и реагират спрямо тях по различен начин. Разликите в генома на отделните раси е не повече от 1%, но той е от огромно значение за начина на храненето им.

С така наречените екзотични плодове бебето може да се захрани в сроковете и последователността, в която нормално захранваме децата, особено ако са фабрично приготвени. По отношение на екзотични гъби (които по принцип са груба целулозна храна) и суши (което е сурова, нетермичнообработена риба и съответно крие рискове от бактериално заболяване и други храносмилателни проблеми) бих посъветвала родителите да опитат да захранят детето след 3-годишна възраст. Важно е то да е здраво, да няма прояви на хранителна алергия или други непоносимости и да се спазват всички правила за постепенност на захранването.

ГЕОГРАФСКИТЕ ШИРИНИ

Диетолозите съветват да се храним предимно с продукти, отглеждани на „наша почва". Човекът обаче е откривател и постоянно въвежда и изпробва новото, дори и в кулинарията. Днес майките не се страхуват от преминаването на граници, били те и географски, и е съвсем обичайна практика цялото семейство да се храни с така наречените екзотични ястия.

 - Защо се счита, че не е полезно детето да се храни с плодове и зеленчуци, които не растат на нашата географска ширина?

 - Няколко са причините: на първо място плодовете и зеленчуците, които не растат по нашите географски ширини, пристигат в непресен вид, най-често обрани в зелена или ненапълно узряла фаза. На следващо място се налага третирането им с определени химични агенти и консерванти, за да издържат дългото транспортиране. И не на последно място тези екзотични храни не са подходящи за нашите генетични варианти, по отношение усвояемост на продуктите. Накратко казано, има рискове, както по отношение безопасността на тези храни, така и на тяхната биологична стойност и усвояемост.

ОТ НАЙ-РАННА ВЪЗРАСТ

Бебетата привикват с определени вкусове още по време на вътреутробното си развитие. Ето защо е важно да се отбележи дали майката се храни с екзотични продукти по време на бременността, а също така и по време на кърменето.

НИЕ В ЧУЖБИНА

Преди години почивката беше свързана единствено с българското черноморие и най-екзотичното, което можеше да срещнеш, е муха в таратора или пясък в мидите. Днес обаче няколкомесечни бебета „пътуват" из целия свят и могат да се сблъскат както с добре познатите наденички на германците, така и със супата от водорасли на китайците.

 - Ако пътуват в чужбина, как родителите да се справят с храненето на бебето по време на почивката?

Аз смятам, че най-безопасният, а и лесен за родителите подход е, ако носят със себе си подходяща за възрастта и хранителните навици на детето си храна по време на пътуването. Наред с перманентно съществуващите рискове от бактериално заболяване, има опасност от замърсяване на храните с химични агенти, микотоксини. Освен това съществува не малък риск за проява на алергия или интолеранс към дадена екзотична храна или ензимен недоимък.

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

Не е рядко срещано вече явлението българчета да се раждат НЕ в България. Също толкова често се случва родителите да се завърнат да живеят в родината или поне веднъж годишно идват „на гости" при роднини и приятели. Тук обаче идва сблъсъкът на обратното следствие - как да дадем на детето традиционните български продукти, които всъщност за него ще бъдат екзотични?

 - Ако детето е живяло от раждането си в друга страна и на 2-3 години се прибере в България, трябва ли да бъде захранвано с българските продукти като бебе?

Мисля, че това не е необходимо и пак се осланям на наследствеността, която детето носи и така или иначе има вродена генетична толерантност

към продуктите, с които са били хранени и неговите родители. Проучванията показват, че е необходимо да минат десетки години и няколко поколения да живеят при променени хранителни условия, за да се промени частично експресията, проявата на заложената генетична информация, тоест фенотипните промени да станат генотипни. А и нашата кухня не е по-различна от европейската и световната, тоест нямаме някакви специфични, екзотични храни, характерни само за нашия регион, както е в Азия или Африка.

Автор: Десислава Христозова
Консултант: Д-р Мария Николова, специалист „ Хранене и диететика",
Медицински Университет - София, Катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене", тел. 0889 62 88 51