Анкета

Новини

Екранът – моят приятел
Брой 69 - Август - 2012

Навсякъде четем колко вредни са телевизията и съвременните детски филмчета. Как пречат на интелектуалното и на физическото развитие на децата. Как ги правят тревожни, агресивни, социално неадаптивни и затлъстели. Всичко това в действителност е точно така, особено когато децата са много малки - под 3-4 години, и когато времето, прекарано пред екрана, е прекалено много и е без присъствието на родителите.


Колко всъщност е „прекалено много", понякога е трудно да се прецени. Имайки предвид, че на децата им е необходимо физическо движение, за да се развиват хармонично, то застояването пред телевизора не трябва да е по-дълго от времето, което прекарват в игри.


Присъствието на родителите е необходимо, когато се гледат нови филми и предавания, за да могат да се наблюдават реакцията и настроението на децата. А по-късно - да се отговаря адекватно на въпросите или имитационното поведение, предизвикани от видяното. Това е начин да се използват детските филми като възпитателно средство, а не само като „усмирителна риза". Но за да могат филмите да се прилагат по този начин, е необходимо активното участие на родителите, като начало - в избора на подходящи за възрастта заглавия.


За най-малките


За най-малките деца са интересни рисувани сериали като „Приключенията на кученцето Ръф", „Харолд и лилавият молив", „Еб и Фло". А също и някои от класиките на Дисни  - „Пинокио", „Фантазия", „Бамби". Добре е да се избягват филми, в които основната тема е „борбата с лошите", защото в тази възраст децата са склонни да копират агресивното поведение, без да могат да се ориентират добре в реалните ситуации. Затова е и много важно да се набляга на разликата между реалност и филм още от самото начало.


След 5-6-годишна възраст


Когато пораснат малко, към края на детската градина и началото на училището, е добре да гледат не само детски, но и научнопопулярни филми. Научнопопулярните филми за природата и животните разпалват въображението им и още в следващата игра се пренасят при пингвините или при тигрите, които са опознали чрез последния гледан филм. Вълнуват ги обикновено всички филми за животните - „Коне", „Маймуни", „Влечуги", „Насекомите", „Котка", поредицата за „Динозаврите". Интересът им може да се допълни с енциклопедии и книги за животни.


По подобен начин могат да се представят и филми, които са правени по детска приказка или роман. Преди да гледат екранизацията, да се запознаят първо с книгата. Ако детето още не може да чете, е хубаво мама или татко да прочетат по няколко страници преди лягане, като приятен ритуал за „лека нощ". За да не е скучно това занимание за родителите добре е те да изберат любими от своето детство книжки или обратното - непознати и поради това интересни произведения. След като изгледат и филма, добре е децата да сравнят и коментират разликите. Да обсъдят кой как си е представял героите, какво е било интересно в книгата и какво във филма. Голяма част от детската литературна класика е филмирана. За децата може да е интересно да видят и няколко екранни варианта от различни години.


Магнитът за всички деца - рекламите


С възпитателна цел може да се коментират дори и рекламите. Те, разбира се, са много впечатляващи и децата често ги запомнят и преповтарят след това, но това не е чак толкова вредно. Когато ги разкажат и обсъдят няколко пъти, те успяват по-лесно да ги асимилират и да се освободят от натрапчивите им послания.


По-сериозни филми за по-големи деца


Децата растат почти неусетно и настъпва моментът, в който им стават интересни по-сериозните филми. Те могат дори да се използват, за да се провокира обсъждане на различни житейски въпроси, свързани със секса, насилието, смъртта - теми, които по-рядко се засягат във филмите за деца, но неизбежно присъстват в детското и юношеското ежедневие.


При всички случаи времето, отделено за подбор и обсъждане с децата на това, което гледат, не отива напразно. Освен че по този начин се изгражда още една здрава връзка в общуването им с родителите, у тях постепенно се формират и ценностни критерии. Така в един момент те сами започват да отказват да гледат филмчета, които не са подходящи за тях. А това освобождава повече от времето им за игри, спорт и четене на книги.


Филмите, които пропускаме:


Някои от филмите, които принципно не одобрявам, като „Спайдърмен", „Гормити", „Ю-Ги-Йо", все пак позволявам на децата да гледат, макар и с голяма неохота. Така поне мога нагледно да им обясня защо смятам за губене на време гледането им. Основанието ми да избягвам подобни филми освен липсата на смислени образи и послания в тях е и консуматорската нагласа, която стимулират със съпътстващите ги продукти. Дори филмът за Мечо Пух не бих препоръчала вече, защото с образа на симпатичното мече се опитват да накарат децата да искат всякакви ненужни неща, включително вредни разтворими напитки или пластмасови дрънкащи играчки. Разбира се, отговорността да се предпазят децата от подобни изкушения остава при родителите. Но всеки, изпитал го на гърба си знае, че никак не е лесно да убедиш 3-4 - годишното си дете, че макар да вижда любимия си герой на опаковката, това, което е вътре в нея, не само няма нищо общо, но и не е най-добрият за него продукт.


 


Автор: Ирина Иванова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук