В съвременния свят, в който да си общителен е от огромно значение, се крият нечувани опасности, много от които се предизвикват не от природните стихии, а от самите хора. Затова, освен да общуваме с лекота, трябва да умеем и да се дистанцираме с лекота. Основният въпрос обаче е как да възпитаме детето си така, че да бъде общително и да се разбира с хората, но да не се доверява на всеки.

Трябва ли да учим детето да не вярва на непознати? Разбира се, трябва. Но какво ще постигнем, ако непрекъснато настойчиво го убеждаваме, че светът е едно враждебно място? - Един намръщен, подозрителен и затворен човек? Не е задължително.

На първо време наследникът ви трябва да разбере простата истина - има добри и лоши хора, а от вторите трябва да се държиш настрана.

Тази истина той постепенно ще научи и сам, но е добре да положите по-дебел щрих в неговото съзнание. Детето вижда доброто и злото практически във всяка приказка и анимационен филм. Може просто да насочите неговото внимание към тези акценти, като му кажете, че видяните случки са характерни и за реалния свят.

Децата във възрастта 2-3 годинки обикновено са много общителни. Когато видят, че един възрастен им се усмихне, са готови да тръгнат и говорят с него. Какво остава, ако им обещае вкусен бонбон или играчка.

Да установим правилата

Трябва да се спрем по-подробно върху това какво родителите могат да предприемат при обсъждането на абстрактни понятия като добро и зло.

• Много важно е да установите правилата за това кой е непознат и да следите за тяхното изпълнение.

На първо място трябва да обозначите границата „свой-чужд". Обяснете му, че чужд е всеки човек, който то не познава. Независимо от това как той се държи, как се представя и т. н.

• Очертайте и второто важно правило: преди да започнеш общуване с непознат човек, трябва да поискаш разрешение от мама (или възрастния, с когото е в момента).

Важно е строго да следите за това правило. Даже и вие да познавате човека, а детето да го вижда за първи път, следете дали ще ви поиска разрешение да тръгне нанякъде с непознатия или да приеме подарък от него.

• Научете детето на ключовата фраза „Аз не ви познавам, вие не сте моята майка/татко".

За съжаление някои деца могат да се хванат на въдицата на недобросъвестни хора и по безобидна на пръв поглед причина. В тази рискова група влизат възпитаните, скромни дечица, които много добре са усвоили, че с възрастните трябва да бъдеш изключително вежлив и добронамерен, а да противоречиш и да си груб не трябва, даже и с непознати. Ето защо е нужно да обясните на такова дете, че има право да отвърне с отказ на всеки възрастен.

Освен това, ако окръжаващите видят как детето общува на улицата с възрастен на висок тон, те може да решат, че това е сцена на семеен скандал. Ако обаче то повтори указаната фраза и насочи вниманието на други хора към себе си, те може да му се притекат на помощ.

Може да проведете един обучаващ експеримент, за да проверите дали е усвоило правилата. Например мама или татко може да се разберат със свой приятел, който детето не познава, да опита да се запознае с него и да го убеди да тръгнат заедно. След експеримента трябва да анализирате с мъника неговите реакции.

Опасни ситуации

Още няколко нюанса осигуряват безопасността.

• Когато детето остава само вкъщи, трябва да разбере, че не бива да отваря на никого.

При това е желателно да го научите да отговаря, че не е само вкъщи, но мама/татко сега не може да дойде, защото е в банята.

Много е важно родителите да могат да очертаят всички възможни граници на опасността.

Така например детето може да знае, че ако непознат му предложи бонбон, това не означава, че трябва да тръгне с него. Но ако възрастният му предложи да се разходят, за да видят малко кученце, да тръгнат към работата на майка му или друго подобно, мъникът няма да го възприеме като опасност. И няма вина, защото е получил правдоподобно обяснение. Важното е вие да му обяснявате така, че то да разбере: Всеки непознат с всяка молба трябва да бъде отхвърлен до получаване на разрешение от своя родител.

Също така в разговорите с 6-7-годишното дете трябва да се очертаят и границите при общуване с други деца. Обяснете му, че по-големите малчугани още не са възрастни и не трябва да им се доверява, когато казват, например, че дадено нещо е безопасно. Не е рядкост, особено в общуването с по-големи, по-малките да са подтиквани към различни рисковани действия. Затова е добре да предупредите детето за конкретни опасни ситуации.

Защо трябва да налагаме „железни" правила?

Причината е много проста. Малките деца още нямат способността да различават „доброто" от „злото" в хората. Единственият критерий, още от самото раждане, е усмивката. Мъниците възприемат усмихнатия човек като добър. Но, за съжаление, този критерий е ненадежден.

Докато детето не овладее основните механизми за разбиране на хората, докато не натрупа свой собствен опит, то се опира на родителския.

Във възрастта 6-7 години може да започнете да учите детето да разбира хората. Това ще постигнете, като предавате собствения опит, обсъждате с него жизнени ситуации, анализирате герои от детски филми. Едва когато наследникът ви натрупа нужния опит, може постепенно да се откажете от „железните" правила, заменяйки ги с по-леки.

Автор: Силвия Чалъкова