Какво означава този плашещ термин? Заболяване ли е това? Може ли да се излекува от само себе си? Това ли е прословутата „раничка" на матката, при споменаването на която всички жени треперят в очакване на дълго неприятно лечение или болезнено обгаряне? Могат ли простите народни средства, предложени от мама и баба, да ни спасят от по-нататъшни проблеми? Мненията по тези въпроси са доста противоречиви. Тук се опитвам да обобщя основното, което трябва да знаем.

Ерозията на шийката на матката е дефект на външната обвивка на повърхностния слой на шийката на матката. При здрави жени външната повърхност на шийката е гладка, блестяща, бледорозова, покрита с многослоен плосък епител, а вътрешната й повърхност, т.е. шийният канал, е покрит с друг вид епител - жлезист, секреторен,  т.нар. цилиндричен епител. В общия случай ерозията представлява издаване на лигавицата от вътрешния слой навън, което прави половата система по-уязвима за различните заболявания. В някои случаи ерозията може да изчезне от само себе си, в други - вродена ерозия, разкъсвания на шийката, получени при раждане, може да не се налага оперативна намеса, но състоянието трябва да е под лекарско наблюдение.

Видове ерозия

Ерозията бива вродена, истинска и псевдоерозия. Вродената ерозия няма признаците на възпалителен процес и представлява гладка епителна повърхност с яркочервен цвят. Тя се диагностицира доста рядко при деца и девойки. Не е нужно специално лечение, тъй като в повечето случаи не се развива прогресивно. Истинската ерозия се проявява в нарушаване целостта на шийката на матката и образуване на ранева повърхност. Тя има яркочервен цвят, понякога се наблюдава и кървене. Ако не се провежда лечение, раничката постепенно се покрива с епителни клетки от съседните участъци и истинската ерозия преминава в лъжлива, псевдоерозия. Ерозията може да обхваща по-голяма или по-малка площ. Както истинската, така и псевдоерозията трябва да се открият и лекуват, за да се предотврати преминаването им в предраково състояние, т.нар. дисплазия. Среща се при 10-15% от жените. През последните години случаите на ерозия зачестиха и това се дължи на ранното започване на полов живот при момичетата, защото епителната обвивка на половите им органи още не е напълно узряла. Въпреки че е доброкачествена, т.нар. фоново състояние, е необходимо да бъде открита и излекувана навреме, тъй като наличието на ранева повърхност върху лигавицата под въздействието на определени фактори (например човешкият папилома вирус) може да допринесе за развитието на предракови състояния.

Причини за възникване на ерозията

Причина за ерозията може да бъдат възпалителни процеси на половата система, травми, получени при аборт и раждане, хормонални нарушения, а също така инфекции, причинени от вируси и бактерии. Можете да се заразите от партньора си, при ползване на местни контрацептиви (пасти, свещички), ако сте алергична към някоя съставка на презерватива, това също може да доведе до ерозия. Честата смяна на сексуалния партньор натоварва допълнително имунитета на жената, води до промяна в състава на микрофлората във влагалището и прави половата система по-малко устойчива към различните заболявания.

Откриване и диагностициране

Обикновено ерозията протича без симптоми. По-рядко се наблюдават отделяне на слузест или червеникав секрет или кървене след полов акт. Затова в повечето случаи установяването й е възможно само на профилактичен преглед. Въпреки неприятните вълнения и усещания, с които е свързано отиването ни на гинеколог, не трябва да пренебрегваме посещенията си при него. Наличието на ранева повърхност се вижда с просто око.

Когато лекарят установи ерозия, прави необходимите изследвания, за да назначи правилно лечение. Първо взема намазки за флора - изследване за наличието на хламидии, папиломен вирус, гъбички, херпеси и др., изследвания на кръвта за сифилис и ХИВ. После преглежда раничката със специален оптичен прибор (колпоскоп), за да определи характера на ерозията. Взема цитонамазка от стените на шийката на матката за откриване на атипични клетки. Ако е необходимо, прави и биопсия - вземане на парченце от увредения епител. Преди да започне лечението всички други заболявания - вируси, бактерии и гъбичните инфекции, предизвикани от евентуалното приемане на антибиотици, трябва да бъдат отстранени.

Методи на лечение

Преди години обгарянето на раничката или намазването й с препарати бяха единствените методи на лечение на ерозията. Сега към тях се прибавят и нови, достатъчно ефективни и по-безболезнени. Това са обработката с течен азот (криодеструкция) или с лазер. Във всеки случай гинекологът определя лечението в зависимост от факторите, причинили ерозията, степента и обхвата на пораженията и особеностите на пациентката. За нераждалите жени е препоръчително лазерното лечение, тъй като при него може точно да се прецени дълбочината и площта на деструктивната терапия.  Другият метод - намазването на раничката с препарати се прилага предимно при ерозия с по-малък обем. По принцип обгарянето се препоръчва на жени, на които не предстои раждане, защото при него се образуват груби ръбове, намаляващи еластичността на тъканите. Това създава проблеми при забременяването, износването на плода и затруднява родовата дейност. Недостатък при криодеструкцията е, че може да останат не напълно замразени участъци и има опасност да не бъдат отстранени всички увредени клетки. Най-прецизна е обработката с лазер. Лазерният лъч унищожава малките увредени кръвоносни съдове и епителни клетки, но запазва здравите тъкани и не оставя груби ръбове. Тези процедури се извършват обикновено до 3-4-ти ден след края на менструалния цикъл, за да има достатъчно време раната да зарасне до следващия цикъл. Периодът на възстановяване след обгаряне, криодеструкция или лазер е около месец и половина. През това време трябва да спазвате добра лична хигиена, да носите хигиенни превръзки поради отделяния слузест секрет, да не се къпете в басейн или вана, а само под душа и да се въздържате от полов живот. Познати са и природни средства за лечение (тампони с мед, промивки със смрадлика, свещички с облепихово масло и др.), но ако се прилагат подобни средства, е добре това да става под лекарско наблюдение и контрол, защото е възможно да си причините вреда, по-голяма от очакваната полза.

Каквото и лечение да е необходимо, не се страхувайте особено, че ще ви боли - в шийката на матката няма рецептори, реагиращи на болка. При обгарянето се чувства серия от леки убождания, но очакването и страхът правят усещането много по-силно, отколкото е в действителност. Дори след успешното излекуване на ерозията, не пропускайте редовния си профилактичен преглед, защото има опасност тя да се появи отново и въобще, човек никога не знае.

Въпроси към специалиста

 С какъв епител се покрива мястото на раничката след обгаряне или криодеструкция?

Епителът, който покрива мястото на раничката след процедура, се нарича многослоен плосък епител.

Много разпространено е вярването, че раничката може да зарасне, като се прилагат тампони, напоени с мед. Опасно ли е преди да пристъпим към обгаряне, да изпробваме този метод?

Ако се касае за напреднал или инвазивен процес, всяко забавяне на лекарска намеса може да утежни състоянието и да доведе до усложнения. Ето защо аз препоръчвам на първо място консултация със специалист по акушеро-гинекология.

Автор: Румяна Каменска
Консултант: д-р Димитров, акушер-гинеколог, „Токуда Болница София"