Анкета

Новини

Есенно меню с круши
Брой 83 - Октомври - 2013

Забелязали ли сте, че децата много обичат круши? Най-вероятно и повечето възрастни. Кой ли би устоял на този сочен, сладък и ароматен плод. Струва си да имаме търпението да ги изчакаме да узреят добре, за да се насладим на галещата им нежна и мека текстура. И ако топящата се месеста част на крушата е удоволствие за небцето, то не бива да пропускаме кората на плода, тъй-като основно в нея се съдържат минералите, витамините и най-вече богатият набор от фибри. А какво да кажем за сладостта? Независимо че изглеждат по-сладки от ябълките, на практика крушите съдържат по-малко захар. Към всичко изброено, като добавим и факта, че съдържат дъбилни вещества, полезни за храносмилането, не е изненада голямото приложение, което намират в диетичната кухня.


Есента и зимата е времето, в което можем да се наслаждаваме на чудесния им вкус, не само сурови, но и включени в ястия и десерти. Не е ли впечатляващо, че могат да се съчетават вкусово с толкова много храни? Хапваме ги, печени в комбинация с различни видове месо и зеленчуци или пък с мед и орехи като десерт, също добавени към зеленолистни салати и сирена, в тарти и пайове, поширани и гарнирани с шоколад или деликатен крем, в алкохолни и безалкохолни коктейли... Разнообразието от сортове и търговски марки круши е твърде голямо. Някои от по-известните са :


Боскова масловка - хрупкава и сладка, добре запазва формата си при печене, идеална за сладки и солени тарти и пайове.


Бартлет (Уилямс )- това е вашата круша, ако искате наистина тя да бъде сочна. При готвене загубва формата си и е подходяща за получаване на гъсти сосове към ястия или десерти. Добре се комбинира с боск.


Анжу - нежен вкус, твърда и сочна, подходяща най-вече за салати, но може да се използва и за печене, например за класическата френска тарта с круши.


Форел - сладка, с деликатен вкус. Подходяща за салати, десерти и най-вече за поширане поради малкия си размер.


Азиатска - по форма прилича на ябълка, твърда и хрупкава като нея, много сочна и леко сладка.


Най-популярните методи за обработка са поширане (във вино, плодов сок или вода) и печене. Подправките, с които крушата си партнира добре, са канела, индийско орехче и джинджифил, но все пак пътят за експерименти винаги остава отворен за изненадващи комбинации. Тъй-като крушите са сходни с ябълките, могат да бъдат използвани в повечето рецепти вместо тях. Бързото покафеняване на плода след разрязване може да се предотврати, като резените се потапят във вода, подкиселена с лимонов сок .


Крушите продължават да зреят и след като са откъснати от дървото. Сложете ги в тъмен книжен плик, надупчен на няколко места, и оставете да престояват на стайна температура, докато станат меки и ароматни.


Автор и фотограф: Димитрина Бунова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук