Анкета

Новини

Етикет, но не търговски
Брой 49 - Декември - 2010

Ще поразсъждаваме - малко, не много, че да не изгубим апетит за вечерята си, по темата Добрите обноски на малчуганите. Без тях всяко по-официално и тържествено събитие може да се превърне в трагедия от грешки*. Как - отново по Шекспир - да укротяваме опърничавите деца, така че те да не ни излагат пред комшиите или на сватбата на най-добрия ни приятел?


По темата за етикета (речеви етикет, обноски, език на тялото и пр.) има изписани не един или два наръчника. За съжаление, те са много повече и от три. Което означава едно: въпросът е Голям.


Как да научим детето на добри обноски? Обречена ли е битката срещу заразителните примери на лошо поведение? И въобще - цени ли се етикецията днес?


Сравняват я с "лепилото на обществото" - това, което помага всички да живеем и работим заедно (без да се хванем за секирите). По-умните и мъдрите сред нас казват - с настойчивост, търпение, разбиране, дисциплина и много любов можем да отгледаме добре възпитани деца. Тъкмо от родителите зависи дали детето ще усвои цивилизованите форми на общуване - от вежливите и непринудени взаимоотношения в семейството през ученическото приятелство до изисканите светски маниери. Посивелите коси твърдят също: вежливостта, доброто възпитание са златният ключ за вратата към добрия живот.


Като се съгласяваме с това - и още с факта, че не само първите 7, а и


първите 70 години от живота са важни,


преминаваме към същинската част: КАК СТАВА ТОВА? 


 Нашият пример


Нито Френският лицей (срещу годишна такса от 40 000 евро), нито богатият квартал, нито дори „добрата госпожа" са надеждни средства за добро възпитание, ако липсва маята, качествената домашна закваска.


Не се самозаблуждавайте: детето копира всичко, абсолютно всичко, което вижда у дома. И един ден пренася „заученото" в своето собствено семейство.


Факт е обаче, че ние не винаги можем да контролираме себе си. (Колко пъти днес забравихте правилата на добрия тон и възпитание?) Добре е, колкото и да държим детето ни да е възпитано, да си даваме сметка за това. Прекалените изисквания и претенции могат да доведат до невротичност, породена от чувство за провал и неуспех. По-здравословно е детето да знае, че човек не може винаги да се контролира. Важно е да възпитаваме у него усещане за


граница на собственото безобразие:


- чувството, че винаги има един предел, след който определен тип поведение е недопустимо.


Независимо на каква възраст е, всеки човек трябва да има тези вътрешни спирачки.


Когато детето е малко, възпитанието във вежливост най-добре се учи с


Приказки


Всяка детска книжка е с поука. Такива са басните на Лафонтен, Стоян Михайловски, народните приказки и много други. Опитайте се да свържете историята с реална случка от живота на вашето дете, така че да извлечете поуката от нея най-ясно.


Спомняте ли си учителката си по химия в 7-ми клас?


А сега се опитайте да не бъдете като нея. Показалката няма да ви свърши добра работа при детското възпитание. Трябват ви хумор, забавни съвети и... добронамереност. Бъдете постоянни - не подменяйте принципите си, както народните ни представители в парламента. Избирателите често прощаваме, но вашето дете няма да забрави! То ще разбере, че твърди правила няма, че е ужасно лесно да нарушиш правилата и добрия тон, и че след това нищо особено не се случва. Чувството за безнаказаност, за относителност на етичните закони е най-тежката болест на модерното общество. Когато обвиняваме политиците си в безпринципност, трябва да си даваме ясна сметка, че те са продукт именно на това наше общество.


Междувременно, докато избистряме теориите си за възпитанието, децата растат, а един тийнейджър е много по-трудно да бъде „удържан" в онова понятие, с което съвременната цивилизация най-много се гордее - вежливостта.


За много родители тя е умението да се казва „моля" и „благодаря". Очевидно тогава самите възрастни имат проблеми. Слава Богу, в някои семейства доброто възпитание се цени не по-малко от добрата храна. Важно е вечер всички да седнат на масата заедно, да изчакат татковото „Наздраве" и чак тогава да посегнат към „насъщния". Утрото наистина може да е добро - но само след „Добро утро", а отчетливо и ведро казаното „Довиждане" обещава порядъчен завършек на всяка среща. Острият език и хумор нерядко са „солта" в семейните спорове, но не и „попръжните", простонародните закачки и псувните. И когато някой изпусне нервите си, той трябва да има смелостта да каже „Прощавай" - а доброто възпитание изисква наистина да му се прости. Защото чистият етикет изисква нещо много повече от думи. Той е една цялостна


нагласа към света. Отношение на


добронамереност, изисканост и добър вкус


- това, което на благородниците като че им е вменено по рождение, а останалите се учим да бъдем аристократи по дух.


Неотдавна четохте статия за Книгите в нашия дом. Безспорно една от тях трябва да е „Цивилизацията" на Кенет Кларк. Когато търси отговор на въпроса какво е цивилизация, авторът мисли в категории като толерантност, вежливост, уважение и зачитане на индивида. Ще си позволя кратък текст от "Зад грубите думи" на Г.Марков, който е много точен - на наша почва:


"....Един български психолог каза, че това е „себеосъществяване".


- Но защо хората трябва да се осъществяват чрез грубостта? - продължава да пита Нина.


- Защото грубостта е власт! - отвръщам. - Грубостта е нахлуване в територията на другиго, грубостта е пренебрегване, незачитане, неуважение на другите хора!


- Но тя не е признак на сила! - забелязва моята спътница.


- Тя е илюзия за сила, която удовлетворява собственика й. Защото в царството на грубияните грубостта е средство и за нападение, и за защита. Единственият начин гражданин, който не ви превъзхожда с нищо и който гори от желание да покаже, че е нещо повече, е да бъде груб. Грубостта е неговият триумф..."


...Очевидно отидохме много отвъд „Здравей", „Довиждане", „Лека нощ", "Наздраве", „Извинявай". Така е, защото хората имаме тази особеност - да гледаме напред. Там искаме да видим своите деца - изградени и самореализирали се личности. Но да погледнем отново към двете детски очи, които ни гледат с очакване - в този момент:


На 3 години


Масата: Детето вече може да изчака всички да се съберат, за да се хранят заедно. Все още можем да му помагаме, като разрязваме храната на по-малки парченца и при „трудните" храни (като спагетите). Сега е моментът да го учим, че да говорят с пълна уста умеят най-вече в кварталната кръчма.


Общуването: Детето отвръща на поздравите на непознати. Ако все още не го прави, не бива да го съдим прекалено - чувството на срам е характерно за възрастта. Трябва да го окуражаваме да използва „Благодаря", „Моля" и „Извинявай". На тази възраст не бива да очакваме от тях да стоят задълго кротки на едно място - добре е винаги да имаме една любима играчка или книжка за оцветяване в чантата.


На 4-5 години


Масата: Детето дъвче без да мляска, слага ръка пред устата при кашляне и кихане, оставя след себе си чисто.


Общуването: Детето може да поздравява и с ръка. (Хитър начин да се справим с проблема със срамежливостта е да се уговорим с нашите близки, които детето отказва да поздравява, при следваща среща да отвърнат със същото мълчание - така детето се поставя на мястото на другия). Мъникът трябва да може да казва и „Заповядай" при подаване.


И накрая - докато учим децата си на вежливост, да не забравяме най-сладката й съставка: УСМИВКАТА!


Като отчетем факта, че мръщенето отнема повече енергия (за него трябват 37 мускула срещу 20 за усмихване), се убеждаваме - ако общуваме с усмивка, ние сме стъпили на правия път! Навярно това просто означава, че когато му е криво, човек е с единия крак на... кривия път. Хубаво е в такива „куци" моменти да си спомним златното правило на живота: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб."


Просто е - и децата го знаят!


 


*Пиеса на У. Шекспир




Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук