Анкета

Новини

Жените: Остаряваме бавно
Брой 68 - Юли - 2012

Не, не ми трябва огледало. Ясно е, че остарявам. Всъщност, всички ние започваме да се топим  в момента, когато спрем да растем. Не се мръщи, не съм си го измислила аз! Пише го в учебниците по физиология, драга... Така че - да отсвирим с усмивка недоволните бръчки и да видим що за кахър е стареенето. Бял - или черен...


Започнахме с физиологията: в учебниците пише, че човек расте докъм 20-25 години. Жената цъфти, най-общо казано - в детеродната си възраст - и след това започва да вехне. Логиката е безмилостно жестока! Но само на пръв поглед. Процесът на стареене всъщност е бавен, постепенен и дори щадящ психиката. За пръв път едва към 40-та си годишнина забелязваш видимите следи на загубената младост. И ето тук идва най-интересното.


Тук започва психологията. Ако си удовлетворена от свършеното до момента в живота си - семейство, деца, професионална реализация, материални и духовни придобивки, рискът да изпаднеш в депресия за това, че остаряваш, е минимален.


Колкото по-суетна, нещастна, неудовлетворена и егоцентрична си, толкова е по-вероятно да остарееш грозно.


Прочее, да остарееш благородно е духовен дар, който не се дава всекиму. Искат се вътрешно спокойствие и мир, доброта, мъдрост към живота, трупана с годините, любов и особено - милост към ближния. Озлобената, завистлива и опърничава жена не е хубава и на 20.


Огледай се около теб! Колко такива момичета ще забележиш? А сега, погледни в огледалото срещу себе си. Какво виждаш?... Както се пее в шлагера: „едно старо момиче почва в теб да личи - със опънати нерви, с уморени очи". Вярваш ли, че мъжът до теб поне веднъж през последната седмица не е съжалил, че усмивката на „мона-лиза-та" срещу него вече не е мила и загадъчна, а леко цинична и откровено присмехулна?


И после им се сърдим на мъжете, че трудно се женят. А историята със статут на поговорка гласи: Един млад мъж отишъл на Атон (Света гора), да търси съвет от мъдрия монах, живеещ в уединение в гората. „Дядо, кажи ми, как да си избера жена?", попитал той. А старецът помълчал, пък рекъл: „Ами как - бъркаш в торбата със змиите - и вадиш една!"


Смееш се, ама то си е самата истина! Жената и змията неслучайно са стари познайници още от Райската градина... А сега помисли - колко пъти си замязвала на змийче. А последния път, когато застана пред него в поза „амфора", изпепелявайки го с очите на Горгона (защото се е отбил за бира след работа). ­­­


Иначе Красотата щяла да спаси света. А ти какво правиш още вкъщи, спасявай се! Марш за: А/ тъмни листни зеленчуци, Б/дребни горски плодове, В/  пълнозърнести храни - викат в един глас диетолозите. Вълшебни хапчета, кремове, мазила тикат в ръцете ти козметици - и истерици.


А насред цялата тази гюрюлтия сме изправени ние, жените на средна възраст. Стоим на труден кръстопът  - да приемем или да отхвърлим старостта. Този път предлагам да изберем по-лесния път. Караме напред и не се разсейваме, като се оглеждаме в страничното огледало. Просто караме напред  и следваме слънцето, което слиза все по-ниско на небето. Залезът е тъй тържествен и величествен, когато няма облаци!


 


Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук