Обратно на разбирането, че общуването с новороденото започва с вербални сигнали, първият контакт между майката и детето е невербален и представлява прегръдка, в която бебето за пръв път обръща глава по посока на майката не защото я вижда, а защото я усеща чрез тактилните си канали. Плачът е първата форма на комуникация на детето със света. Поема въздух и изплаква, майката го чува и е спокойна. Безпокойството започва или когато детето не изплаче веднага, или когато майката не може да разпознае вида му.

 Видове плач и тяхната характеристика

Линип (1951) и Волф (1969) описват два вида плач - при болка и основен плач, който се наблюдава при глад, дискомфорт и други състояния. Поради етапите на развитие на нервната система може да се предполага, че между 0 и 6 месеца плачът на детето е по-скоро неволеви акт и се контролира от лимбичната система и хипоталамуса. И въпреки това бебето продуцира два вида плач - основен и за болка. След 6-тия месец по-голяма част от рефлексите изчезват и се заместват от целенасочени действия. Това предполага по-голямо участие на кортекса и е основание да се счита, че плачът на детето е съзнателен отговор на определени родителски действия или на получени усещания от околната среда. Човешкото дете продуцира и множество неволеви звуци, които в определен етап наподобяват като характеристика вокали или консонанти, а след 6-ти месец вериги от срички.

 Основният плач на детето е малко по-тих и сравнително равномерен. Той може да бъде прекъснат при промяна на някое от следните състояния:

• Хранене


• Промяна на температурата на тялото


• Преповиване


• Прегръдка


• Подаване на залъгалка.

Въпреки факта, че плачът е неволеви до края на пети месец, майката може лесно да познае каква е причината, която го е предизвикала. Тя може да се ориентира или по времето, в което детето плаче, или по някои от следните сигнали, които то й подава:

• Когато дейността, която извършва майката е тази, която очаква детето, то намалява силата на плача, поглежда я и постепенно спира да плаче.


• Обратно - когато дейността на майката не е тази, която очаква детето - то или се свива в ембрионално подобна форма, когато е поставено в легнало положение, или се опитва да се отблъсне от тялото на майката, когато е в поза прегръдка. И в двата случая детето обръща поглед встрани от майката и засилва плача.

 Плачът при болка е силен, неравномерен и с пикове, които наподобяват писък. Този плач не може да бъде прекъснат лесно при телесен контакт с майката. Обикновено продължава до отминаване на болката и е придружен с промяна на положението на тялото - повдигане и сгъване на краката, приближаване на ръцете към лицето, „стягане" на тялото.

След 6-ти месец плачът за болка трябва да бъде различаван от родителите от така наречения ексцесивен плач (нервен плач), който има същата звукова характеристика, но възниква по различна причина и винаги съзнателно. Много деца с неправилно ръководена от възрастния комуникация установяват, че могат да постигнат задоволяване на желанията си чрез плач. В такива моменти плачът не прекъсва, докато детето не получи това, което иска. След 10-ти месец това състояние се придружава със сгъване на краката и отказ да стъпи, а след прохождане с любимото на всички майки „тръшкане" на земята. Деца, които имат забавяне, нарушение или особеност в развитието демонстрират ексцесивен плач при подаване на стимул, които предизвиква неприятно за тях усещане, въпреки разбирането на възрастния. Този плач се демонстрира винаги на едни и и същи стимули в еднакви или аналогични ситуации.

 Какво да направим

Важно условие е да стимулираме развитието на триадата партньорство-подражание-реч, за да можем да използваме плача на детето след 6-ти месец правилно и да не допускаме проява на нервен, безпричинен плач. Съвременните изследователи на връзката между майката и детето предлагат следната дневна схема на взаимодействие:

• 12 часа престой - сън в собственото на детето легло; с напредване на възрастта намалява продължителността на съня, затова се въвежда самостоятелна игра на детето в собственото легло.


• 2 часа на ден - хранене, със стимулиране на вокална продукция по време на храненето чрез комуникация с майката - допуска се игра с храната и приборите, а не с играчки, говор от майката към детето, имитация от страна на майката на звуковете, които издава детето, докато се храни, елементарен диалог между майката и детето.


• Между 2 или 3 часа игра на детето с майката със занимания, адекватни за възрастта, които не включват телевизия и видео материали. В изследване за нарушенията на съня при деца с нервен плач и или сензорно интегративна дисфункция на възраст до 12 месеца, авторите установяват, че при обследваните деца е формирано 60% неправилно вокално поведение, като резултат от вокална имитация на телевизионни (най-често реклами) вокални модели. Звукoвете, придобити чрез подобно имитационно поведение не носят характеристиката на гласа на детето и могат да го видоизменят, както и да променят способността за собствена сричкова продукция. Майките трябва да знаят, че посочените 2 или 3 часа игра са разпределени в деня на малки серии от 10 мин. до половин час и включват смяна на подаваните стимули за игра.


• 2 до 3 часа разходка или промяна на положението на детето.

Като резултат от прилагане на тази схема се намаляват с между 20 до 40 % продължителността на неоснователния плач на детето и се увеличава възможността за по-добро направляване на общуването при партниране между майката и бебето.

Автор: Нина Йорданова, логопед
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"