Първи опит: Прегърни ме!

Усещането за допир се появява от първия ден на живота на детето и е най-важно за развитието на сензорната интеграция на бебето и достигане до по-високи нива на общуване. Чрез допир детето общува не само с други хора, но и с предмети от обкръжението; научава се да се самообслужва и да играе. Трябва да се отбележи, че детето възприема тактилни сигнали от първия ден, но започва да ги различава (с изключение на майка си) едва в шестия месец, посредством възможностите на мускулната памет (проприорецептори). До тогава бебето изпраща на майката невербални сигнали, които са свързани с възможността му за движение, която се развива в посока от главата към краката. То може да различава дали допирът до определени предмети или хора му доставя удоволствие, или е по-скоро дискомфорт. Няколко примера:

•  Бебето плаче силно, когато го обличат в първия месец = вероятно не харесва материята или желае да остане разсъблечено;


•  Бебето отдръпва глава назад, когато е гушнато от майката или бащата във втория месец = не ми харесва да ме прегръщаш;


•  Бебето отдръпва глава назад и се отблъсква с ръце от тялото на родителя, когато е гушнато от майката или бащата след третия месец = не искам да съм с теб;


•  Бебето слага глава (обърната на страна) на рамото на майката и повдига седалището нагоре = помня те и ми харесва да ме гушкаш;


•  Бебето хваща мека памучна играчка и бута пластмасовата дрънкала далеч от себе си (между трети и четвърти месец) = това ми харесва, а това не.

Втори опит: Подуши ме!

Способността за разпознаване на миризми се появява след първия месец от живота на детето. Свързана е с възможността на детето да движи главата си от центъра до страни. Миризмата е особено важна за бебето. По нея то се ориентира за обектите и разпознава родителите си. Чрез отдръпване от вас, кихане или притискане на главата към обекта или предмета или обръщане на главата по посока или обратно на миризмата бебето ни показва предпочитания. При смяна на козметични средства на родителя до шестия месец, то може дори да откаже да влезне в контакт с него.

Трети опит: Погледни ме!

Възможността за общуване с поглед се появява несъзнателно още в нулевия месец и става съзнателна след третия, поради способността за завъртане на главата към източника на комуникация. Тя е последвана от лицевата експресия, която започва от движения на веждите към движения на устата. Бебето може да движи веждите си още в нулевия месец, като показва признаци на удоволствие или болка. Следващият акт на общуване е социалната усмивка. Комбинациите между движенията на веждите и устата, като вид „гримаса", са възможни след 3-тия месец несъзнателно, като признак на радост, болка, неудоволствие. В резултат на зрителния контакт между майката (бащата) и бебето се появява и т. нар. първоначално подражание = когато надвесени с лице към бебето му говорите, то започва да движи устни в синхрон с вас, а понякога и да вокализира определени звукове. Липсата на зрителен контакт се регистрира от детето с плач или вик. Плачът е първата форма на комуникация между новороденото и света и има различни форми. Може да означава послания като глад, желание за преповиване, прегръдка, контакт, игра, болка, самотност, страх. Родителите се учат да разпознават видовете плач, чрез въвеждане на дневен режим за детето.

Четвърти опит: Вкусно или не?

Храненето е една от основните дейности в периода до третия месец, след което се превръща в съзнателен акт на общуване. Поради невъзможността на детето да говори, то показва предпочитанията си към различните вкусове с отказ за приемане на храни или избирателност към определени видове.

Пети опит: Внимавай, да не падна!

Бебетата притежават много широко лично пространство и до 6-тия месец позволяват навлизането в него дори на непознати лица. След това те допускат единствено родителите си, при това предимно майката. За да опознае света, детето всеки месец завоюва определена територия, като това е свързано с развитие на двигателните показатели и възможността му за придвижване. Това е първата възможност за демонстрация на целенасочено действие и трябва да бъде подкрепена. Ако детето се опитва да достигне играчка, то извършва всички възможни за него действия, за да завърши това движение. Родителите на трябва да прекъсват този процес, като прибързано подадат играчката, защото това означава за детето две неща: влезе ми в територията, отне ми целта. Възможността за завладяване на територия от детето трябва да се превърне в умения за партниране между него и родителите.

Автор: Нина Йорданова, логопед,
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"