Бебешки пубертет - наричан още „ужасните две", е една година от живота на децата, в която те искат да бъдат нещо, но не знаят какво са всъщност, искат да изразят нещо, но всъщност не знаят как, искат... искат и когато не го получат, са готови да се борят за него докрай с писъци, юмруци, тръшкане, ритане и всякакъв друг вид шумно непослушание.

Днес изследователите разглеждат живота ни на порции - бебе, дете, юноша, младеж, младоженци, млади родители, многодетни, пенсионери. И всяка категория се дели на още и още подкатегории. Бебето е новородено, започват трудните първи дни у дома, нелекото превръщане в дете, идва ред на капризите, следвани от проблемния растеж и т.н. и т.н. Всеки един период от живота ни се отъждествява с криза. И тъй като сега думата е модерна, тя се използва не само за световното финансово положение. Кризисни моменти има и около всяко новородено, но постепенно всички в семейството свикват и дните започват да текат в ритъм. В един хубав ден обаче малкото сладко човече буквално се качва на главите на родителите си - пищи, тропа с крака, пада на пода, обляно в сълзи, дори ви посяга в пристъп на негодувание.

НЕ ПРАВЕТЕ ТАКА

Обикновено по-възрастните реагират остро: „Бебешки пубертет? Като хвана точилката, ще видят те един пубертет!" или „На нас едно време не са ни обръщали толкова внимание и станахме хора. А сега това му било, онова му било". За съжаление голяма част и от съвременните млади родители следват този тип отношения с децата си. Сигурно поне веднъж сте ставали свидетел как разярена майка плесва шамар на детето си, защото лежи на пода в магазина. А може би и вие сте си изпускали нервите и сте прилагали сила, когато доскоро невинното ви хлапе в миг се превръща в зверче, което върши беля след беля. Няма смисъл да биете или крещите на детето. Винаги резултатът е един - хлапето започва да пищи, нарочно чупи или хвърля нещо, връща ви удара с малки юмручета или в най-лошия случай се затваря в себе си и страда.

КОЕ Е ВАШЕТО ХЛАПЕ

Какво да правите все пак, когато малкото ангелче стане зверче? Проверете към коя група спада според известния американски педиатър д-р Карп, който години наред наблюдава поведението на децата и помага на родителите да преодолеят „ужасните две".

Спокойно и весело
Така нареченото „лесно дете" сутрин се събужда с усмивка. То обича да играе само, но се разбира и с връстници. Не създава проблеми на родителите си, общува добре с възрастните и лесно приема промените в живота. Може да сте от късметлиите, но е добре да внимавате детето ви да не стане твърде тихо. Насърчавайте го да изразява чувствата и желанията си гласно, да бъде по-активно, за да не става единствено последовател на лидера в градината и училище.

Свито и лесно ранимо
Те са срамежливи, не казват и думичка извън дома и непознатите ужасно ги притесняват. Обикновено са свръхчувствителни и грубото отношение ги наранява. Колкото и да ви е трудно, не си позволявайте да критикувате вашето дете или да го осмивате. Трябва да бъдете много внимателни - да откликвате на желанията му, дори и да ви се струват маловажни. Чувствителното дете иска повече нежност и търпение.

Дивакът
Заради такива като него се е появил изразът „ужасните две". Той е енергичен, неуморим, нетърпелив, иска всичко и е цар на ината. Всъщност хлапето иска разнообразни и активни занимания, но не знае как да бъде последователен. Ако искате буйният период да мине бързо и безпроблемно, намерете му игра. Може да ви се струва, че 2 години е малка възраст за спорт, но хлапетата истински се забавляват и най-важното изразходват енергия в часовете по плуване и танци. В този период детската площадка трябва да стане любимото ви място - скачане, тичане, ритане на топка, гонене на гълъби и прехвърляне по катерушките са вашето спасение за спокойна вечер вкъщи.

ТРАНСФОРМАЦИЯ

Добре е да си припомняте, че за вас е труден период, но за хлапето е още по-труден. Преодоляването му изисква търпение и съсредоточеност, която малчуганите не притежават и затова изразяват своята безпомощност с крайна отчужденост или изблици на гняв. Американски психолози сравняват бебешкия пубертет с раждането - детето изпитва болка, болка, болка и накрая се ражда нов живот.

ОСЕМ ПРОСТИ ПРАВИЛА

Въоръжете се с търпение. Как да стане това ли? Кажете си и осъзнайте, че най-важното нещо на света е вашето дете да е здраво и щастливо. А какво ще кажат съседките или касиерките в магазина? Нека си говорят!

Ето и хитринките, на които ни учат психолозите от център „Как да..." Цветелина Тодорова и Елена Дражева:

- Защо преди години не се е обръщало такова внимание на 2-годишните хлапета, а сега дори имаме термин за кризата в тази възраст - бебешки пубертет?

 Има много фактори, които са повлияли за това явлението „ранен пубертет" да добие голяма популярност. Един от тях е развиващата се популярност на психологията в България и приемането на мястото на психиката в нашия ежедневен живот. Не е тайна, че доскоро всяко заболяване на дете се разглеждаше като отделен физически симптом, докато сега се приема, че голяма част от физическите прояви намират обяснение в моделите на възпитание и психиката на детето.

 - Възможно ли е детето да не влезе в бебешки пубертет?

Този пубертет е етап от развитието на всяко дете и се характеризира най-вече с развиването на самостоятелност - когато детето разбира, че може да има собствено мнение и да го отстоява. Този етап започва приблизително с прохождането, което е и първият акт на отделяне - физически. То разбира, че е отделна част и може само да се движи и съответно - да взима решения както и да следва желанията си. Често се наблюдава деца на тази възраст да се опитват да налагат правила в обличането си, да сменят часа за хранене или спане - иначе казано да слагат „свои" граници. Това не е толкова страшно, ако родителите съумеят да дадат пространство на детето, където да може да се чувства „господар", но и това да не се превръща в контрол над тях. Този период не може да се прескочи, но може да премине по-леко и бързо, в зависимост от особеностите на детето и семейството.

 - Възможно ли е родителите да предизвикват това поведение в децата си, а да си го обясняват с периода на израстване?

Ролята на родителя е изключително важна за тежестта на проявите и времето за излизане. Проблемите възникват, когато родителите искат да сложат важните граници на детето, защото то няма познанията за света, който го заобикаля, в това число и опасностите. Тук от изключителна важност е поведението на родителите - да са единни, да не са враждебни, когато забраняват, да дават много обяснения, за да може детето да разбере защо трябва да пренебрегне собственото си желание, заради думата на някой друг.

Какви хитринки могат да приложат родителите в ежедневието с детето в трудната възраст?

Най-основната хитринка е търпението, като това включва способността да не показват раздразнението си от някои детски прояви, защото това дава информация на мъника, че това, което прави „върши работа". Много важно и основно нещо, за справянето с тези състояния е способността на родителите да казват „НЕ" и най-вече да го отстоят. Често, когато те забранят нещо и детето започне да плаче, „омекват" или пък се ядосват и започват да се карат и след това, с разяждащо се чувство на вина за изпуснатия гняв - се „реваншират" на детето. И в двата случая урокът, който детето научава е „ако правя тези работи и кризи - ще получа онова, което искам". Често хитростите са търпение и игнориране на нежеланото поведение. Ако не могат да достигнат до вас - няма да е интересна играта.

ИЗПИТАНИ СЪВЕТИ

1. Опитвайте се да предвидите бурните моменти, за да ги избегнете.

2. Не водете хлапето гладно в магазина. Децата обикновено правят сцени, когато усещат дискомфорт - не са спали, наближава часът на хранене, прекалено топло или студено е.

3. Винаги носете със себе си храна, сокче и някаква играчка или книжка.

4. Не крещете на детето пред хората - не помага.

5. Бъдете винаги готови да разсеете хлапето с люлка, птичка, минаващ покрай вас човек, кола или автобус и т.н.

6. Никога не купувайте на детето това, което иска в пристъп на ярост.

Автор: Десислава Христозова