Ако за поредна зима ви се струва, че е нечовешки студено у вас и е крайно време да вземете някакви мерки, то тогава можете да започнете да събирате информация за топлоизолиране на апартамента (или къщата). Както можете да се досетите, интернет прелива от информация за фирми, материали, техника и начини на поставяне, но тя лесно може да бъде обобщена и сведена до основните и най-важни неща, които трябва да знаете, когато решите да говорите по същество с някой специалист.

От няколко години насам, вече е задължително при новото строителство да се поставя изолация на сградите. Собствениците на такива жилища не би трябвало да се оплакват от студ. Ако обаче живеете в по-стара сграда, сигурно забелязвате, че всеки сам се справя с проблема студ. Напоследък блоковете из кварталите са по-шарени от къщички в детски рисунки. Почти няма поставени изолации в еднакъв цвят, което прави и без това грозните застаряващи панелки още по-гротескни. Но да оставим естетиката настрана. Важното е вътре в домовете да е топло и уютно.

Много важен момент, преди да се захванете с изолацията, е да отчетете факта, каква е дограмата на вашето жилище. Ако все още сте със стара дограма, почти задължително е да се погрижите първо за нея. Не за друго, а защото при премахването й пространството около прозореца бива доста разрушено, което, разбира се, се оправя след поставянето на новата дограма. Въпросът е, че ако сте си направили първо изолация, е твърде вероятно целостта й около прозореца да бъде нарушена, което няма как да се оправи. Това задължително ще доведе до появата на влага и мухъл в помещението и цялото начинание ще бъде безсмислено (да не говорим и за сумата, която ще сте вложили). Ако пък вече сте си сменили дограмата, тогава смело можете да пристъпите към следващата крачка - изолацията.

Основните цели, които си поставяме, когато решим да топлоизолираме жилището си са: да ни е топло през зимата и хладно през лятото, с най-малко разходи; да спестим пари; да елиминираме появата на мухъл и плесен по стените. За да постигнем всичко това, трябва да изберем първо материал от фирма, изпитана в бранша, с традиции в качеството, предлагаща иновации, съвременни решения и възможност за индивидуален избор, предвид вида на стените в различните жилища. Второто, което трябва да изберем е фирмата, която ще постави изолацията. Тук също трябва да се внимава и да се гласува доверие на изпитани алпинисти. Поразгледайте околните блокове, разпитайте хора, които са си сложили изолация, намерете някой, който знаете, че работи добре, пък дори и да не е най-евтиният. Изолацията си е сериозно капиталовложение, което се предполага, че ще ви служи едва ли не завинаги, затова трябва да сте сигурни, че ще получите качествена услуга. Защото и с най-скъпите материали, при некачествено поставяне, изолацията ви ще бъде безполезна, а даже може и да падне.

В няколко реда ето как би трябвало да изглежда една изолация.

Избраният вид термоизолация с оптимална дебелина, предвид стените на вашето жилище (тухла, бетон, газобетон и др.) се закрепя с помощта на лепило и дюбели. Без тях не може! Те осигуряват здравото и сигурно захващане на термоизолацията. След това се прави шпакловка. Тя се армира с алкалоустойчива стъклофибърна мрежа, която предпазва от пукнатини, съответно влизане на вода, замръзване през зимата и компрометиране на термоизолацията (намаляване или пълна загуба на ефект) и компрометиране на фасадата от архитектурна гледна точка. Трябва да знаете, че добрите лепила за термоизолационни системи не са по-скъпи от тези за плочки, не  защото са на мода, а защото съдържат фибри за обемно армиране (което не изключва полагането на алкалоустойчива стъклофибърна мрежа), добавки за еластичност, водоотблъскващи и противозамръзващи добавки.

При самото полагане не бива да се оставят термомостове, т.е. трябва да се застъпват горният и долният етаж с 40-50 см. Целта е да се предотврати появата на мухъл в ъглите на жилището, там където се снаждат етажните плочи. Важно е също да не оставяте неизолирани тераси, греди, колони. Този вид изолация - външната, предпазва фасадите (конструкцията), осигурява акумулиращ ефект от стените и не на последно място с подходящо финишно покритие освежава сградата и променя изцяло фасадата. Подходяща е за жилищата, в които пребиваваме постоянно.

Друг вид изолация е вътрешната, по-подходяща за места, където не живеем постоянно, а посещаваме от време на време. С вътрешна изолация въздухът в помещението се загрява по-бързо, но и изстива по-бързо. Тъй като не се запечатват фугите на плочите и блоковете, рискът да останат термомостове и да се появи мухъл в ъглите е по-голям. 

За да спрете своя избор на даден материал за топлоизолиране, трябва да знаете какво представлява той. Най-често използваният вид е пенополистирола. Той представлява сравнително твърда пластмаса, изработвана от гранули полистирол, с помощта на порообразувател (течна добавка, създаваща въздушни микропори). Изолацията, изградена с пенополистирол, е устойчива на изтъркване, като едновременно с това е трудно възпламенима и водоустойчива. Този материал е екологично чист, тъй като при производството му не се използва вредният за околната среда фреон. Пенополистиролът принадлежи към тази група пластмаси, които при горене отделят същите газове, както дървесината и корка. Топлинната ефективност на стена, изградена от пенополистирол с дебелина едва 12 см, е равна на тази на стена от дървени трупи с дебелина 0,5 м, тухли - 2 м и бетон - 4 м. При това влагата изобщо не влияе на топлоизолационните качества на този материал и не способства за развитието на бактерии и плесени. Като топлоизолационен продукт, пенополистиролът едновременно е и здрав и еластичен. Свойството му да е лош проводник, както на студ и топлина, така и на шум, го прави толкова предпочитан материал за изготвянето на различни външни или вътрешни топло- и звукоизолации на покриви, стени и подове. Има две разновидности:

• XPS - екструдиран пенополистирол, по-известен с наименованието фибран (от фирмата, която започнала да го произвежда). Има капилярна микроструктура и е много твърд при натиск. Цветовата гама, в която може да се открие зависи от фирмата производител и може да бъде син, зелен, жълт, оранжев, розов. Характеризира се с абсолютна водо- и паро- непропускливост и висока якост. С много добра устойчивост във времето. Подходящ за изолиране на използваеми повърхности и фундаменти, поради високата си якост. Като недостатъци могат да се отчетат по-слабата термо- и звукоизолация.


• EPS - експандиран пенополистирол, по-известен с наименованието стириопор. Той е бял на цвят, има топчесто-зърнеста структура и е сравнително мек при натиск. Притежава много добри топлоизолационни свойства, устойчив е на деформации, ограничава паропропускливостта. Използва се за външни фасадни топлоизолации. Като недостатъци могат да се отчетат по-слабата звукоизолация и неустойчивостта към слънчевата радиация.

Другият най-често използван материал за изолация е минералната вата. Благодарение на влакнестата й структура, тя притежава изключително добри топло- и шумоизолационни свойства. Чрез този тип изолация се постига висока енергийна ефективност, тъй като значително се намаляват разходите, както за отопление през зимата, така и за охлаждане през лятото. Другото съществено качество на минералната вата е, че силно абсорбира шума. Този материал е предпочитан при изграждане на топло- и звукоизолации на вътрешни помещения, на леки преградни стени, скатни покриви, окачени тавани и т.н. Друго предимство на минерална вата е, че не е необходимо допълнително да се обработва с химически материали, за да е пожароустойчива. Съществува каменна и стъклена вата, като и двата вида са подходящи за вътрешно изолиране.

Каквито и въпроси или съмнения да възникнат у вас, не се стеснявайте да питате хората, които биха ви слагали изолацията. Според тяхната осведоменост и отзивчивост ще разберете дали са професионалисти и дали си заслужава да им дадете парите си.

Автор: Цвета Лазаркова