Анкета

Новини

Игрите и играчките
Брой 84 - Ноември - 2013

 


 


Живеем във времена, в които разнообразието от детски играчки е повече от това, което фантазията на едно дете може да сътвори. Постиженията в света на технологиите и потребността на работещите родители от свободно време за себе си напълно се препокриват. Свидетели сме на моменти, в които децата получават всичко, което поискат, само и само да има мир и тишина у дома. Друг е въпросът, дали зад поредното детско желание не се крие потребност от истинско общуване и взаимност в играта между родител и дете. Ето защо не бива да подценяваме игрите, на които играят малчуганите. Добре би било да се научим да им партнираме или наблюдаваме с интерес, тъй като това е тяхната форма на изразяване. Ако подхвърлим някоя играчка на пода или  предложим ново занимание, след което оставим детето изцяло само в дейността си, превръщаме този така важен процес в нещо досадно, скучно и дори опасно за мъниците.


 


Функцията на играчките


„Играта е самата същност в живота на детето, а играчката е нейният инструмент."


Дейността е в основата на детската същност. Именно чрез тялото си децата изразяват своите желания, преживявания и потребности. Играта с различни предмети им дава възможност да изследват, да преоткриват света, да творят и фантазират. Нещо повече - играчките са средство за изразяване, споделяне и дори негласно опониране.  Ето защо е важно, когато купуваме нова игра на своето дете, да имаме ясна представа за какво може да послужи тя. Важно е да се допитаме и до себе си какво искаме да постигнем или внушим на нашето мъниче. Може би сме усетили, че има нужда от приятелче, за което да се грижи, или забелязваме у детето си стремеж към изграждане и конструиране, поради което сме харесали подходящ конструктор. И това не е всичко - отношението, което самите ние демонстрираме към играчката е, решаващо за това дали тя ще се превърне в нещо полезно и градивно или, напротив - ще подсили деструктивните поведенчески реакции.


Как да играем с детето си?


-       Бъдете незнаещ  Навлизайки в света на игрите, до които вашето дете ви допуска, вие следва да се държите като истински гостенин. Добре би било да бъдете по-пасивни и да не поемате инициативата в свои ръце, за да „научите" бързо детето си как се играе с различните играчки. Изчакайте мъничето само да ви покани в своята история. Нека то да ви „облече" в конкретна роля и да ви сподели очакванията, които има към вас. А вие проявете истински интерес към дейността му. Задавайте му въпроси, които биха доразвили въображението му или биха го тласнали към нови познания и идеи.


-       Имайте търпение Понякога е трудно да следваме темпото на детската игра. Водени от потребността си да научим детето как бързо и лесно да борави с новите си играчки, съкращаваме удоволствието от изпробването на собствените му способности върху предмета. Нещо повече, учим го на пасивност и изграждаме ниско самочувствие. „Щом мама (тати) го прави вместо мен, значи аз не мога". Дайте пространство и време на мъничето да опита докъде се простират собствените му възможности. Радостта от постигнатото ще вдъхнови детето ви за нови предизвикателства.


-       Насърчавайте детето Дори и да забелязвате, че нещо в играта не върви, не бързайте да критикувате и да отчитате грешки. Напротив - припомнете на детето си успешните моменти, забавните мигове и вече преодолените трудности в подобни игри. Насърчавайте новите му хрумвания и споделяйте своя личен опит. Разкажете му за това как вие бихте постъпили в тази игра, но оставете мъничето само да избере своя начин за справяне.


-       Назовавайте способностите му „В предната игра забелязах, че ти прояви много търпение и изобретателност. Дали не би могъл да измислиш още един вариант за игра". По този начин детето има възможност да опознава себе си и да узнае какви качества притежава и използва успешно. 


Неподходящите игри  


Всяко нещо на този свят си има своята светла и тъмна страна. Не може да се каже, че има лоши играчки, но със сигурност има такива, които не са особено подходящи за вашето дето. Оставяйки на страна материалите, от които са направени и възрастта, за която съответстват, играчките провокират у децата различни поведенчески актове. Те помагат на мълчуганите да се възприемат в ролята на рицари, борци срещу зли чудовища, познатите на всички ни Супермен, Спайдърмен и пр. Преобразявайки се в подобни герои, у децата се генерира присъщата за образа агресия или пък характерната за него „супер сила". Не са малко случаите, в които детето си вярва, че обличайки костюма на Капитан Планета вече може да полети досущ като него. С други думи, границата между реално и фантазно се измества, а това може да се окаже твърде опасно за децата. Те не осъзнават, че с действията си могат истински да наранят някое другарче, та дори и себе си. Ето защо е добре да разговаряме с детето, преди да му подарим някоя интересна игра. Нека простичко да му обясним за какво служи тя и в кои свои дейности трябва да внимава. Можем да му предложим да поиграем заедно или да наблюдаваме внимателно първите му игрови идеи.


Ако своевременно забележим, че детето е станало по-агресивно и неконтролируемо в играта си, то може би е редно да  прекъснем за известно време достъпа да нея. Това не бива да поражда усещане, че „аз не съм достатъчено добър, за да играя на рицари". Напротив, „дори най-добрият рицар може да побеждава без вълшебния си меч, хайде измисли как може да се случи това.."


Играта е вълшебство. Тя  ви предоставя уникалната възможност да общувате със своето дете, да градите доверие и уважение един към друг. Отделяйте нужното време за това и се забавлявайте цялото семейство. Безценно е!


 


Автор: Нина Василева,


психолог психотерапевт


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук