- Виж какви готини закачалки! А корабчето?!  

 - Е, къде ще ги сложим тези закачалки?

 - Е, все някъде... 

Зяпате в поредния магазин за сувенири и всичко ви се струва страшно оригинално. Нищо, че в съседния град, а и в съседната държава ги има същите. На едните пише Несебър, а на тези 100 километра на юг пише Созопол. На красивото, оригинално платно от корабни въжета и черноморски миди откривате надпис „Made in China", ама на кого му пука. Малка кошничка с розови раковини и морски звезди - идеална за банята. Статуетка на издължена негърка от Африка. Слонче от абаносово дърво - за късмет. И подкова, естествено. Как можах да забравя?!

Не, на магазинчетата за сувенири

След всяка ваканция по рафтовете ви цъфват няколко нови „съкровища". Ориенталска лампа от цветно стъкло или рисуван пепелник. На хладилника ви се мъдрят магнити с различни надписи и нестандартни отварачки за бира. Всеки път. Докато вече няма къде да ги слагате. Уж за спомен, а отдавна сте забравили кое откъде е. И така, докато детето не започне да ги сваля от шкафовете, да ги чупи и яде. Хоп - и малкият каубой е останал без глава. На слончето му няма опашката, пепелникът е станал на парчета. Заедно със свалените дискове от стойката под уредбата. Пълним къщите си със сувенири, които после изхвърляме или прибираме в мазето с неочаквана лекота. Съмнителната стойност на керванчето с камили от Тунис или на синьото око за късмет от Турция. Истината е, че ни трябва сериозен тренинг, за да кажем „Не!" на магазинчетата за сувенири. Всеки път трябва да си задаваме въпроса: „Къде ще го сложа и колко точно ще седи там?". Да се обърнем и да не си купим поредната туристическа глупост. Трябва ни много опит, за да започнем да купуваме само неща, които наистина харесваме и които ще лепнат точно на мястото си в дома ни.

Колкото по-пестеливо, толкова по-добре

Аксесоарите са много тънка материя. Създават уют, но когато са в повече, натежават. Например двайсет различни по вид и големина свещи по земята може да са интересен акцент..., ако нямате ток или ако ще организирате групово викане на духове. Останалото е кич. Какъвто и да е интериорът в дома ви. И шарените купички навсякъде, и стъклениците, пълни с камъчета от Икея, и бамбукът, на който все забравяте да сипете вода - всичко това трябва да ви напомня една основна истина за домашните аксесоари: Колкото по-пестеливо, толкова по-добре. Освен ако не живеете в алпийска вила някъде в някоя австрийска провинция, естествено. Тогава дървените ски и еленовите рога на стената са си задължителни. Но това са други филми. Различни от 60, 80 и 120-квадратовия ви апартамент.

Не можем да живеем в музеи

Забелязали ли сте кога домът ви изглежда най-разхвърлян? Когато до ренесансовите солници на плота в кухнята се мъдри пластмасово шише минерална вода и до колекцията ви от африкански статуетки са се наместили пликче детски бисквити и лигавник. Това е - не можем да живеем в музеи. Колкото и дизайнерски да сме подходили към къщата си, тя все някога се превръща в дом, в който се готви, цапа и живее. И не можем да спасим кожената купа за плодове на холната маса от върволицата колички на детето или от шепата стотинки, която сме изсипали от джобовете си. Затова - колкото по-изчистено, толкова по-добре. И по-лесно за подреждане, и по-лесно за чистене, а и по-безопасно за децата.

Всичко, което ви трябва е малко дисциплина в купуването:

- Не, няма да го взема! Къде ще го сложим това?! Измисли му място и тогава!

 Браво! Само така! За бога, братя, не купувайте!

Автор: Анна Свиларова