Преди да се оженя, имах шест теории за възпитание на деца.
Сега, има шест деца и никаква теория.
Дж. Рочестър

Началата, заложени в детството, оформят човека като личност със своите ценности и недостатъци. Всеки родител, в стремежа си да даде най-доброто от себе си в отглеждането и възпитанието на детето си, прави грешки. Изправени пред различни изпитания, задавайки си непрестанни въпроси в ежедневната си грижа за нашите деца, ние, родителите честичко се проваляме. Сякаш родителското съвършенство е недостижимо. А може би, то не е чак толкова нужно.

Невъзможно е всичко, което вършим, да е безусловно правилно.

Като всяко човешко същество родителят си има своите недостатъци. Понякога се достига до един момент, когато ефективността на усилията намалява, ставаш несигурен, изпитваш вина. Тогава е по-добре просто да си признаеш, че си сбъркал, с което няма да нанесеш емоционална вреда на чедото си.

Ж. Ж. Русо е убеден, че никога няма да ни се удаде да създадем мъдреци, ако убиваме в децата си палавниците. Затова гневният изблик или суровото наказание не бива да се превръщат в навик, но все пак се случват. Добре възпитани са онези, които виждат родителите си в истинската им светлина - понякога ядосани, но не лицемерни.

 Няма вчера и утре. Има сега и днес.

Във възпитанието настоящият момент, конкретната ситуация са определящи. Адекватната реакция на място е важната. Погледът към миналото, когато сте постъпили неуместно или сте сбъркали, не би променил с нищо настоящите ви действия. Една наша поговорка гласи: „миналото не се връща, само се преглъща", така че гледайте напред! Естествено с поуките от миналото.

Бъдещето идва достатъчно бързо, така че не бива предварително да се безпокоим за това, което предстои. Някои типични за възрастта на малкия човек прояви не са определящи за формирането му като характер, като зряла личност. Така, че предварителните прояви на безпокойство и тревоги не са нужни.

 Нека не приемаме родителската си роля прекалено сериозно!

Една древноиндийска мъдрост учи: „До петата година се отнасяй със сина си като с цар, от петата до петнадесетата - като със слуга, след петнадесетата - като с приятел".

В каквато и „роля" да е детето ни, то винаги трябва да помни, че е обичано. Без условия и заслуги. А родителите трябва да осъзнаят, че родителската роля е колкото отговорна, толкова и забавна. Щом след години, когато нашето мъниче вече е пораснало и в дневника на мама са записани толкова мили, весели и забавни спомени, значи, заедно с детето си и ние сме били поне мъничко деца. А това е весело, нали? Затова нека приемаме родителската си длъжност и с усмивка! Защото смехът усилва надеждата и радостта, както и желанието за живот.

Режимът на детето определя графика ви за деня!

Делникът на неработещата майка, която отглежда детето си, е монотонен. Задълженията са много, нелеки, социалните контакти почти липсват. Но в инерцията и рутинните занимания можеш да намериш себе си в нова светлина, да преоткриеш родителските предизвикателства. Е, вярно е, че срещите с приятели, екскурзиите до романтични места и спокойните вечери у дома стават все по-малко. Детето се буди нощем, става рано, чинно спазва часовете за следобеден сън, не можете често да разчитате на „повикване" от страна на баба или детегледачка. Но да бъдеш родител не е само гордост и мечтана радост. Това е отговорност, която понякога може и да натежи, да провокира нежелана реакция. И все пак, да си родител е призвание. Ние не само даряваме живот, но и градим личности. Затова за няколко години превърнете вашето дете в център на родителската си Вселена!

В една от емблематичните книги на детството „Алиса в страната на чудесата" главната героиня споделя: „Едно време, като четях приказки, мислех, че такива работи никога не се случват, а ето че сега сама съм героинята на такава приказка".

Да бъдеш родител е едно такова, истинско чудо!

Изкуството да възпитаваш ценности е дълг на всеки родител.

Живеем в динамично време, когато стресът сякаш е пълновластен господар на дните ни. Нашите деца ще живеят в един век на модерни технологии, в който толерантността сякаш не е толкова на мода. Затова, освен на благородство и състрадателност, душевна щедрост и честност, трябва да учим децата си да бъдат силни и дръзки, упорити и волеви, целеустремени и умели.

„Аз не исках да му асфалтирам пътя в живота, а да му дам една карта за вярно ориентиране".

Това са думи на известния американски мениджър по рекламата Джейсън Браун, отправени към неговия син Адам. 

Бащините съвети са включени в малка книжка, превърнала се в световен бестселър. Както повечето стойностни неща, така и тези послания звучат простичко, но са валидни и могат да бъдат изречени от всеки родител.

Може би, ще приемете някои от тях като практични съвети и към вашето дете:

Казвай винаги „благодаря" и „моля"!

Много внимателно избирай партньора/партньорката в живота! От този избор зависят 90 на сто от щастието/нещастието ти.

Учи се да слушаш внимателно! Защото щастието често почуква съвсем тихо.

Създай връзки с най-положителните и най-щастливите хора, които познаваш!

Бъди храбър! Ако не си, прави се на такъв. Никой няма да забележи разликата.

Отнасяй се с другите така, както искаш  те да се отнасят към теб!

 Давай на хората втори шанс, но никога не им давай трети!

 Определяй сам своето поведение! Не се оставяй други да го определят.

В мисията да бъдеш родител съветите и поученията не винаги намират приложение.

Всяко дете е един малък свят, в който характерът, средата и ходът на събитията в живота му го оформят като личност. И все пак, родителят е този, който направлява своя наследник с житейските уроци за бъдещето му.

 Автор: Албена Цветкова