Анкета

Новини

Особености в развитието

Искам, искам, искам... Да мога сам
Брой 69 - Август - 2012

Какво искат майките от децата си вероятно е предопределено още преди раждането на бебето. Какво искат бащите за децата обикновено се противопоставя на това, което искат майките за тях. А какво иска детето? Това е нещо, на което възрастните смятат, че трябва да обърнат внимание малко преди 18-ата година. Децата за съжаление не мислят така, но не знаят как да ни го покажат.


В деветия месец детето започва да иска да се храни само - с ръце, и да се цапа. То не се интересува от това дали му е позволено, или не. То започва да опознава света.


На 14 месеца детето иска да ходи само и не се замисля дали ще падне и ще се удари. Това е следствие, което може да предвиди само възрастният.


На 2 години детето иска да се облича и обслужва само и не се интересува дали си е обуло обувките наобратно, или дрехите му не си подхождат цветово. Това отново е следствие, което е понятно в света на големите. На 16 вероятно нарочно ще се облича така...


В желанието си да научи какво е АЗ и как да стане самостоятелно нашето дете всекидневно ни провокира, извършвайки всевъзможни бели или полупредсказуеми действия. И очаква от нас реакция - положителна или отрицателна, според личните ни разбирания и според правилата, които се опитваме да поставим пред него.


Детето се движи в една или друга посока, водено от своя цел, свое желание. Какво правят възрастните - дърпат конците на детското желание в своята си посока. Ако тя съвпада и за двамата родители, е добре. Ако не - конците се объркват и се налага някой да ги разплете.


На 3 години детето попада в първата групова среда - детската градина. Тя му е представена като едно страхотно място, на което то ще играе, ще учи и ще се забавлява, ще се изразява като личност и ще се конкурира според своите възможности и желания. То е АЗ и може да се отдели от ДРУГИТЕ само ако конците на желанията не са заплетени. От този момент конците на детските желания започват да се дърпат в много посоки -  посока на родителите; посока на амбициите или липсата на такива на учителката; посока на възможностите на държавното образование; в подражателната конкуренция с другите деца; в идолите и подражанията. Желанието за самостоятелност и изява на нашето дете няма да бъде прекъснато поради разнопосочното дърпане на конците, но ще бъде затруднено и объркано. Защото:



  • Всяко дете желае да бъде самостоятелно в избора си, но изборът трябва да бъде направляван в правилната за социалната култура на семейството посока.

  • Всяко дете желае да се изяви и да бъде оценено. Така то се научава да се справя с конкуренцията на възрастта и познанието. Образователната система трябва да оцени познанието на детето, а не неговото „послушание", защото за да бъде послушно едно дете, то трябва да разбира инструкциите, които са му зададени, и те да му бъдат интересни. Всяко непослушание има причини и само 10 % от тях са по вина на родителите.

  • Всяко дете желае да бъде разбрано, за да се научи да общува и да води диалог със себеподобни и с възрастни.

  • Всяко дете желае да спечели и да загуби някое състезание. Да печели със силните си страни и да губи със слабите. Тук настъпва най-голямото объркване на конците. Когато нашето дете не е самостоятелно в избора си, загубва ориентация за степента на уменията и познанията си в дадена област и желае да спечели от своя слаба страна, защото мама (татко) ми каза. Когато нашето дете не е оценено адекватно, може да достигне до същия казус, този път защото „учителката иска". И детето става раздразнително, защото не знае как иска да реагира в определена ситуация. Знае само как ние, възрастните, очакваме да постъпи то.

  • След седмата година всяко дете желае да бъде поощрено и наказано. То разбира следствията и последствията и желае да отговаря само за свои постъпки. Може би след 14-ата си година ще започне да иска да отговаря и за чужди, но дотогава е добре да има ясни правила за това, което е позволено, за това, което е ползотворно, за това, което е развиващо. И колкото по-голямо става детето, в толкова повече посоки ще бъдат дърпани конците на неговите желания. Ще желае да бъде Пипи, след това Астрид Линдгрен, после негърска принцеса, или пък Емил, а после Ерих Кестнер и накрая детектив.


Основаната роля в разплитането на конците в тази възраст остава на семейството. То дава социалното обкръжение на детето и неговите културни традиции. Не трябва да се забравя дори за един ден, че детето има свои желания и те не трябва да бъдат отхвърляни с лека ръка, а детайлно дискутирани. В спора трябва да използват основателни, а не манипулативни за детето доказателства.


Необходимо e да установим кога детето е преминало от „искам" в „мога сам". Това зависи изцяло от нас, родителите. Когато сме преминали рамо до рамо с детето си през всички радости и трудности, като сме го накарали да почувства вероятността да се е справило съвсем само, когато оценяваме избора му, дори да не ни харесва и най-вече не се срамуваме от него. Ето тогава нашето дете може да се справи само, ще бъде АЗ и спокойно ще го причисляваме към групата на порасналите.


 


Нина Йорданова - логопед
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"


 


www.pumpelina.eu
Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук