Анкета

Новини

Искаш, не искаш, АЗ СЪМ ТИ ПРИЯТЕЛ!
Брой 48 - Ноември - 2010

Никой не обича "портаджиите" и доносниците. Но всеки случай има своите особености.


Може ли да се смята за доносник хлапе, което се оплаква от децата, които го притесняват? В тези ситуации възрастните често казват: "Оправяй се сам!" По същия начин реагира учителката в детската градина, на която не й се набърква и не иска да търси виновник. Строгият баща, който е убеден, че неговото дете трябва да отстоява себе си, казва същото. Но дали това е правилно?


"ПОМОЩ, СПАСЕТЕ МЕ!"


Възрастните са отговорни да се намесват и да разрешават кой прав и кой крив в детския конфликт, особено, ако силите не са равностойни. В такава ситуация детето не е доносник, а има нужда от помощ. Ако се ограничаваме само до съвети за "истинки мъже" - не се лигави и се справи със ситуацията, подронваме и без това крехкото чувство за безопасност на мъника. А заедно с това и вярата му в родителите, като справедлива и добра сила.


Разбира се детето трябва да се учи да се защитава, но ако видите, че това не му се отдава, му подайте ръка. Защото то няма да успее да се опълчи на противника и ще се затвори в себе си.


Никак не е проста задача да научите срамежливото дете да отстоява интересите си. Не забравяйте, че децата са различни. Не въздишайте отчаяно, че вашето хлапе винаги ще си остане встрани и ще бърше сълзи без играчки. В повечето случаи точно този тип деца порастват силни, здрави, решителни и с ясна представа къде е мястото им под слънцето.


Не се разстройвайте, че мъникът всеки път тича при вас за помощ и не мислете, че подкрепата ви ще го превърне съвсем в мрънкало. Много по-страшни са последствията, ако той е отблъснат от мама и татко, те не го защитават и не му помагат.


КОЙ ОБИЧА ИСТИНАТА?


Всички учим децата си, че не е хубаво да се лъже. Това е безспорен факт. В същото време мъникът е обречен на проблеми с връстниците и то не малки. Често децата изпадат в конфликтни ситуации, когато трябва да изберат дали да са честни и да кажат истината, или да не предадат приятел. Когато учителката в детската градина попита кой е разхвърлял играчките, честното мимиченце е принудено да издаде виновника. То се страхува да не предаде доверието на възрастните, също така нали лъжата е лоша. Доносник ли е това дете? Разбира се, че не. Въпреки това съдбата на такива хора не е за завиждане. В най-добрия случай те си навличат гнева на другите, които са отнесли наказанието. В най-лошия - ги отлъчват.


Трудното в ситуацията е, че за възрастния това честно дете е изгодно. За да не се окаже вашият мъник в тази роля, научете го да възприема нравствените норми гъвкаво, да отчита обстоятествата. Обяснете му, че другите деца трябва сами да си признаят стореното.


Вие самите също не трябва да злоупотребявате с честността, а също да не позволявате и другите да го правят. Никога не заставайте на една позиция с педагога, ако не сте съгласни с него. Синът ви или дъщеря ви не е издал/а нарушителите и учителката не е доволна от тях? Все пак те са постъпили правилно и трябва да им го кажете.


БЕЗРЕДИЦИ


Едно е, когато насила са измъкнали информация от детето за постъпка на друго, и съвсем друго, когато то само отива да сподели случилото се. Но и тук не е редно да правите извод дали е доносник, или не. Например, не трябва да лепвате на малчугана такъв етикет, когато разтревожен тича при вас в кухнята, за да ви съобщи, че кака му и батко му поливат от балкона минаващите хора с вода. Той е възмутен и притеснен от случващото се. Той е наивен и честен, готов е на всяка цена да възстанови нарушения порядък, за да не ви огорчава.


Представете си ситуация, в която учителката излиза от стаята и моли учениците да се държат прилично, докато я няма. В момента на излизането обаче вече няколко деца са станали и развалят дисциплината. Винаги има някой, който да настигне учителката и да й докладва. Какво подтиква това дете да постъпва така? Просто има хора, които изпитват чувство на вина за нарушителите. Докладвайки за липсата на дисциплина, то не иска да натопи никой и не очаква одобрение. Първоначално се опитва само да вътвори ред, но щом не се справи, отива за помощ при възрастен. Как да се държи възрастният в тази ситуация?


Отнесете се към "доносника" с хумор. Не го хвалете и не наказвайте строго виновните. Може да обясните на по-големите деца, че мъникът просто обича реда. Ако сте разбрали, че вашето дете „порти" приятелите си в градината, му обяснете, че не одобрявате това. Кажете му, че ако действията им не са опасни, не е нужно да докладва на учителката. В същото време не трябва да остава равнодушен, когато някой си играе с кибрит или се опитва да изхвърли коте през прозореца. Може да му помогнете, като:


- подхождате без лицемерие и фалш към възпитанието му


- проявявате любовта си към детето


- не го съдите с повод и без повод


- оценявате другите деца и хора според вътрешните им качества.


ИСТИНСКИ ДОНОСНИК


Какъв е истинският доносник? Това е този, който "порти" другите за лична изгода. Харесва му да го хвалят и изобщо да привлича вниманието към себе си. Обикновено има проблеми с колективните занимания. Не го обичат. Трудно е да се разбере дали отмъщава за това, че не са го обикнали и затова порти, или не го обичат именно защото е доносник. Но каквато и да е причината, този мъник често се отнася към хората като ги използва.


Какво да правите? Този въпрос е сложен, почти философски. Ако се замислите, това дете е съобразително и хитро и може да постигне големи успехи в политиката и бизнеса. Добре разбира хората, умее да се възползва от слабостите и недостатъците им. Не искате да има такава съдба? Тогава никога не поощрявайте детето си да издава приятел. Днес то живее според установените от вас норми, но утре ще ги пренесе в живота си.


 


Автор: Биляна Цветкова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук