Анкета

Новини

КАК ДА... обичаме здравословно
Брой 39 - Февруари - 2010

Много често четем статии, гледаме предавания по телевизията за децата, които са лишени от родителски грижи и майчина любов. Често слушаме за родители, които не обръщат внимание на децата си, улисани в ежедневието, в проблемите със здравето, партньора. Говори се за това как да се научат родителите да обръщат внимание на децата си, да  ги възпитават и предпазват. Всеки ден по новините ни разказват по една тъжна история за дете, което е пострадало, било е агресивно или е имало трудности в някаква насока и сякаш тези истории изпращат едно силно послание - „БЪДЕТЕ ПО-ГРИЖОВНИ, ПО-ВНИМАТЕЛНИ, ПО-ОТГОВОРНИ, ЗАЩОТО ДЕЦАТА ВИ СТРАДАТ И ВИЕ НЕ СЕ СПРАВЯТЕ ДОСТАТЪЧНО ДОБРЕ". Но никъде не се казва какво се случва, когато родителите станат „прекалено" обгрижващи, предпазващи и обичащи...


Ще кажете: „Може ли да има прекалена майчина обич?" и отговорът, колкото и труден за приемане, е „ДА". Но как да се намери тази тънка граница? Кога сме лоши родители, които пренебрегват нуждите на детето и кога сме минали от другата страна и сме обсебили съществуването на нашето малко човече? Може би всяка майка, задаваща си този въпрос има знанието за границата. Ето няколко признака, че сте на път да прекрачите тънката линия на обичта и опасността любовта ви да е вредна.


1. Детето преди всичко


Един от най-ярките сигнали за това, че сте преминали границата или сте на път да го направите е поставянето на детето на първо място - пред съпруга си и пред вас самата дори. Как можете да го разберете? Нека задам няколко въпроса:


§  Когато съпругът ви иска да гледа мача, а детето иска да гледа любимото му детско по телевизията, вие какво бихте направили?


§  Когато съпругът ви и детето спорят, вие кого бихте подкрепили?


§  Кой ви съчувства повече и кой се тревожи повече за вас - мъжът ви или детето ви?


Ако отговорите на тези въпроси клонят към детето - то има сериозна опасност да се появява синдромът на прекалената обич. Може би ще попитате: „Е какво лошо има, мъжът ми е голям човек и трябва да се съобразява повече и да е по-отговорен?!". Често в тази ситуация мястото на третия е сериозно застрашено. Мъжете се отдръпват, стават затворени, прибягват към чашката, излизат често с приятели и отношенията ви стават застрашени. Колкото по-отдалечени стават родителите, толкова по-близки стават отношенията на майката с детето.


Какво да направим: Важно е да покажете на мъжа си, че той има място във вашето семейство като го подкрепите в опитите му да поеме родителската роля - когато се кара на детето, когато иска да постави правила и да покаже строгост. Да, може би тази строгост ще се прояви по не най-приятния начин и желанието ви да му се скарате може да е много силно, но го подкрепете. Колкото повече го допускате, толкова по-меки ще стават методите му да се справя. Помнете, че той е мъж и неговата роля в семейството е да е строг и отговорен.


2. Пазителят на мама


Вторият символ на „вредната" обич е желанието на детето да ви предпазва. Нима това не е най-сладкото нещо, което едно дете може да направи, за да покаже колко много обича мама?! За съжаление, цената на този жест е много висока, за да може едно малко дете да я плати. Отговорността да се изправи срещу света, за да предпази мама е толкова голяма, че може да прекърши детския му свят. Често децата вместо да са любопитни към заобикалящия ги свят, да играят с другите деца, да лудуват и да правят пакости - са внимателни, нащрек и заангажирани с тревогите и работата на мама. Те стоят близо до нея и сякаш тези детски игри не са за възрастта му. 


Какво да направим: Макар и искрено трогнати, не поощрявайте детето да ви пази, използвайте всяка възможност да му кажете, че вие сте родител и можете да поемете тази тежка отговорност сами.


3. „Никой друг не те обича като мен"


Това е основната мисъл и страх, който поддържа силната привързаност зад границата на обичта. Често това недоверие и предпазливост на майката, става страх и на детето - никой друг, никога няма да го обича като неговата майка, няма да намери тази любов и вярност никъде на друго място. Децата научават тази „истина", когато се наложи да се отделят от майка си и попаднат в среда, която е много различна, среда, където то е като другите деца, където трябва да се справя само, където не винаги печели спора. Болезненият опит води до по-силната привързаност към майката и сякаш опитът да станеш отделен човек е бил толкова неуспешен, че мисълта да се повтори става силно заплашителна.


Какво да направим: Опитвайте да оставяте детето да бъде гледано от друг възрастен - баба, дядо, детегледачка. Когато излизате навън на площадката - заиграйте се с децата, за да покажете как да го направи и вашето дете. Когато се заиграе или поиска да отиде да поиграе с децата, не му казвайте колко е опасно и колко може да се нарани, ако случайно падне или някой го удари. Стиснете зъби като падне и му позволете да отиде пак - нека прави свои грешки, да намери деца, с които да играе и на които да се довери.


Това са само част от сигналите, които могат да ни покажат до колко нашата любов към детето е „здравословна" и кога без да искаме прекрачваме границата. Важно е да знаем кога в тази силна любов, вече няма любов, а  страх, притеснение, тревога и ...зависимост. Позволете на мисълта „какво мога да правя, ако детето не е с мен, а с друг" да се прокрадне в съзнанието ви без страх и да започнете да мислите за себе си не само като майка, но и като жена, съпруга и служител някъде. Помислете за това как можете да дадете на брака си онова, което сте давали преди да се роди детето - онова, което ви е накарало да поискате да имате нещо толкова специално ваше - дете. Най-лесният начин да направите детето си и семейството си щастливи - е като направите себе си щастлива, като се погрижите за вашето собствено здраве, усмивка и самооценка.


10 неща, за които да внимаваме, когато обичаме силно детето си:



  1. Бъдете търпеливи и когато се появи силна тревога, че детето може да не се справи - знайте, че това е ваш страх, не негов.

  2. Не очаквайте благодарност от детето си за грижите ви - вие го правите, защото го обичате и защото вие искате да сте грижовна и отговорна майка. Детето не трябва да е благодарно цял живот за вашата любов.

  3. Дайте му сила, когато го е страх да направи нещо ново, колкото и силно да се страхувате и вие.

  4. Показвайте му, че се справя дори и когато не го е направило по най-правилния начин.

  5. Дайте му сигурност - когато кажете НЕ, това да си остане НЕ и от двамата родители, въпреки неговите опити да го промени. Тогава не сте лоши, а давате яснота.

  6. Когато детето плаче, не плачете с него - то има нужда да вижда, че вас не ви е страх от това, че него го боли или го е страх. Така нещата изглеждат решими.

  7. Знайте, че вашите страхове са ваши, не негови и не ги предавайте.

  8. Знайте, че вашите желания са ваши, не негови и отворете пространство да се появят интересите и желанията на вашето дете.

  9. Обичайте мъжа си, защото така детето ще се научи да обича партньора си.

  10. Знайте, че не сте сама без детето - вие имате най-ценното - себе си.


 


Автори: Цветелина Тодорова, психолог


Елена Дражева, психолог, Център "Как да...?" 0898 22 33 18


 


center.kak-da.info
Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук