Анкета

Новини

КРЕПОСТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Брой 82 - Септември - 2013

Мистични разкази за тайна любов и несметни съкровища витаят около крепостите на България. Макар че по дефиниция крепост означава укрепено отбранително военно съоръжение, легендите, свързани с тях, палят въображението на нашето съвремие в други посоки.


Царевец


Най-огнената любовна история, като че ли е свързана с Царевец. Крепостта е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393), когато старопрестолният град е столица на България.


Легендата разказва, че по времето на цар Калоян в една от кулите на Царевец е бил пленен латинският император Балдуин Фландърски, заловен от българите при битката при Одрин. Анна Куманката, съпругата на Калоян, се влюбила в императора. Тя изпратила тайно писмо до Балдуин, предлагайки му свобода срещу това да я вземе със себе си. Латинецът отхвърлил предложението на царицата, което породило у нея силно желание за мъст и тя го набедила в опит за прелъстяване. Заради това Балдуин е наказан със смърт от царя.


Друга легенда пък разказва за скрити подземия с таен вход, които служели на римляните да се крият от варварските нашествия, когато нашите земи са били в рамките на Римската империя. Както гласят разказите, в тези подземия имало подземно езеро и смъртоносни механизми, които да възпрепятстват достъпа на недоброжелатели. Естествено, както във всяка приказка, в историята има намесено и съкровище. Твърди се, че внимателно пазеното подземие било на много нива, като на всяко едно от тях имало скрити богатства. Макар легендата да е увлекателна и да гъделичка интереса и въображението, няма исторически данни, които да я подкрепят.


Има и още един кът на Царевец, известен с мрачната си история. Това е впечатляващият скален нос Лобната скала в най-северния край на крепостта. От него в реката са били хвърляни изменници на държавата. През XVI век на това място е изграден манастир.


Днес посетителите на Царевец могат да се разходят из старинната крепост. Ако денем тя почива тихо на високия хълм, навявайки спомена за миналото, то нощем е моментът, когато оживява. От 1985 година насам се провежда аудиовизуален спектакъл, който представя колоритната история на Втората българска държава, познат под името „Звук и светлина". Това е една приказна смесица от музика и светлина, която няма как да не впечатли посетителите на стария град и да не предизвика интереса на запалените историци.


Свещеният град


В местността, известна като Джин тепеси (Планината на духовете), намираща се на рида Каменник от Източните Родопи, е разположена крепостта Перперикон. Това е една от най-големите родопски крепости. През 2000 година екипът на известния български археолог проф. Николай Овчаров изказва предположението, че тук се е намирал Свещеният град на траките.


Комплексът включва дворец светилище от ІV-V в. пр. Хр., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм прорицалище. Смята се, че в този град е била една от столиците-резиденции на царете Терес. Но най-голямото откритие е именно прочутият кръгъл храм прорицалище, който според римския историк Светоний е нямал покрив. В него Александър Македонски се допитал до жреците, преди да тръгне на поход към Мала Азия. Предполага се, че в района на крепостта се крият несметни богатства. Тя се намира на около 1 километър южно от село Горна крепост, Кърджалийско.


Самуиловата крепост


Намира се на десния бряг на река Струмешница в полите на планината Беласица. Тук през 1014 година се е разиграла една от най-големите трагедии в историята на българската държава. При битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил, и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят. Съобразно християнската доктрина пленените християни трябвало да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това военно правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. През 1982 година с голям митинг-събор е открит Национален парк-музей "Самуилова крепост". Крепостта се намира на 21 километра от град Петрич.


Хисарлък


Хълмът Хисарлъка е североизточна издънка на Осоговската планина, извисяваща се над съвременния град Кюстендил. На него римляните са построили Акропола (градската крепост) на древна Пауталия. Крепостта е строена през ІІІ-V век и е обхващала цялата площ на Хисарлъка. Представлявала е неправилен многоъгълник с дължина 230 и широчина 125 метра. При по-достъпните места и порти е имало триъгълни, четириъгълни и кръгли кули. Крепостта, възобновявана и поправяна, е действала до средните векове. Днес са експонирани значителни останки от нея, като тя е реставрирана и консервирана. Хисарлъка се намира на 30 минути от центъра на град Кюстендил в южна посока. Оттам минава туристическата пътека от Кюстендил за хижите "Трите буки" и "Осогово", намиращи се във вътрешността на Осоговската планина.



Асеневци


Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на планината Родопи. Разположена е на рида Могилата върху усамотена скала, високо над шосето Асеновград-Смолян, виещо се по долината на Чепеларска река. Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна крепост (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 метра и е със запазена височина до 3 метра. Цитаделата е построена на най-високата част от терена и може условно да се разделена на три нива в зависимост от предназначението на разположените на тях обекти. Върху най-високата част е изградена вътрешната кула, т.нар. донжон - висока укрепена жилищна сграда в очертанията на голяма крепост. В мирно време донжонът служи за жилище на управителя, а във военно се използва като наблюдателница и най-добре защитено място. Запазени са стени с височина над 2 метра и дебелина при основата - 3 метра.


Черквата "Св. Богородица Петричка" е най-добре запазената постройка от целия комплекс и обикновено с нея се олицетворява цялата крепост. Строена е през ХІІ в. и е запазена изцяло. Първият етаж е с неизвестно предназначение, а на втория се намира самият храм. Черквата е еднокорабна, с притвор, като над последния се издига четвъртита кула, която очертава силуета на черквата.


Автор: Цветелина Терзиева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук