Всеки мъж може да е баща, но е необходимо нещо повече, за да бъде татко, казва Чърчил. А какво е това нещо повече, се опитват да разберат в „Книга за татковци" Александър Хаджигеоргиев и Албена Раленкова.

Те събират седем различни бащи и им задават еднакви въпроси. Провокиращи, интимни, някои от тях забавни. Като:

Каква беше твоята реакция, когато разбра, че ще ставаш баща?

Какво мислиш за присъствието на бащите по време на раждането?

Как се промени сексуалният ви живот след появата на бебето?

Можеш ли да сменяш памперс?

По колко време дневно прекарваш с детето/децата си?

Смяташ ли, че ролята на „лошото ченге" по право се пада на татковците?

И още много други въпроси, на които, за голяма изненада, татковците отговарят откровено.

Те са на различна възраст и имат различни професии. Ресторантьор, издател на списание за родители, управител на консултантско дружество, сътрудник в международна организация, художник и организатор на семинари. А книгата е твърде необичайна - книга - интервю. Историята на нейното създаване ни разказаха авторите й Александър и Албена.

Как се роди идеята за книга - интервю за татковци?

 Албена: Естествено, от мързел и авторско безсилие - така се пише най-лесно! Шегувам се! Идеята за книга за татковци беше на Олга - издателката на поредицата и собственик на ИК „ТАРА".

Първоначалният проект беше това да е книга, в която неколцина мъже разказват открито какво е да си баща. И, естествено, веднага се сблъскахме с пословичното мъжко нежелание да се споделя... После дойде и другото ограничение - колко са мъжете, които биха седнали пред компютъра, за да опишат собствените си усещания за бащинството, дори когато са готови да ги споделят?

И така, постепенно разбрахме, че ако искаме в книгата да има реални, а не измислени татковци, трябва да намерим подходящата форма, в която те да могат да споделят, без да се чувстват разголени и като на показ, да не е ограничаваща по отношение на техните литературни способности (ако един мъж не е в състояние да напише есе за бащинството, това не означава, че няма какво да каже), да изважда любопитни подробности и детайли и да е интересна за четене - всичко това се събираше във формата на интервюто.

Признайте си! Не я ли написахте всъщност за майките?

Албена: Хванахте ни! Дори нещо повече: книгата е създадена за една конкретна майка - за мен! Аз съм жена и то любопитна и откакто към многобройните ми роли се прибави и тази на майката, не ми дава мира въпросът: „А какво е да си баща?".

Аз знам как детето влезе в моя живот, мога да си представя как влиза в живота на друга жена, но как едно дете влиза в живота на един мъж така и не успявам да видя отвътре, от другата страна. Затова със Сашо направихме цяла книга.

Ако трябва да съм сериозна, това не е книга само за майки или само за татковци. Това е книга за разбирането. Семейството е като Луната - то има две страни, но едната някак винаги остава невидима и затова неразбираема - някаква „абра -кадабра", която сме свикнали да приемаме кога спокойно, кога - не. За мъжа това е женската гледна точка, а за жената - мъжката. Е, тази книга иска да покаже една малка част от невидимата страна, за да разберем по-добре това, което виждаме на видимата.

Как избрахте татковците?

Албена: Трудно!!! Искахме едновременно да са съвременни мъже, да са типажни, но не скучни, да имат различни интереси, ценности, цели и, разбира се, да имат желание да отговорят честно на всички въпроси. А, да, разбира се и да имат деца, по възможност да не са всички бебета.

Имаше ли нещо, което ви изненада в отговорите на бащите?

Александър: Мисля, че не. Надявам се ние да сме ги изненадали с въпросите си.

Албена: Колко са еднакви на моменти...

С какво се различават модерните татковци от татковците от поколението на нашите бащи?

Александър: Инсайт. Знаят значението на тази думичка.

Албена: Поколенията се сменят, динамиката на живота става различна и е съвсем естествено да се сменят и параметрите на семейните роли, зададени от културната, социална и икономическа ситуация. Днешният татко е по-включен в ежедневната грижа по отглеждането на децата, а и няма как, защото повечето майки се връщат на работа няколко месеца след раждането на бебето по ред причини. И оттук можем да изкараме цял списък с неща, по които днешните татковци се различават от поколението на нашите бащи - от воденето на балет до разговорите за порастването, секса, бъдещето... Искам само да вметна - тези различия не правят едните „по-добри", а другите „по-лоши". Те просто са различни.

В книгата, заедно с отговорите на татковците, често тече и ваш коментар. Пропуснахте ли да кажете нещо на татковците?

 Александър: Винаги си пропуснал важни неща. Не стига цял живот, за да ги кажеш. Но не бива. Трябва те да се сетят сами.

Албена: Сигурно. И това е най-хубавото, защото истинските и откровени разговори нямат край, не са наръчници за добри постижения и не дават рецепти. Но ако, докато разгръщате страницата на книгата, поне веднъж си кажете (може и да не е на глас) „Хм, не само при мен е така!" или поне веднъж усетите, че поредната безсънна нощ, омазаната с шоколад презентация и изрисуваните стени не ви карат да се чувствате ощетени, значи разговорът все пак се е получил. Оттам нататък всеки читател ще си намери своите важни послания.

Споделете най-интересния отзив от вашите читатели!

Александър: Браво, казваха някои - не сме я чели тази книга, но идеята е много добра.

Албена: Скоро след като излезе книгата, ми звънна една позната: „Защо не си ми казала, че си издала книга?" - веднага ме атакува тя. И докато аз се опитвах да измисля някаква изключително сериозна причина, заради която не съм я уведомила, тя продължи „Прочетох книгата и веднага се обадих на мъжа ми (бившия - бяха се развели преди повече от две години и разговорите им обикновено продължаваха около 2 минути и не съдържаха повече от 10 думи) и сега отиваме да пием кафе (щях да изпусна телефона). Да знаеш, че ти си виновна за това (поех вината и им пожелах приятно пиене на кафе)". Е, те не се ожениха отново, но си говорят и отвреме навреме пият кафе. И ако аз и Сашо сме виновни за това, прекрасно! Харесва ми да съм виновна по този начин.

Интервюто взе: Юлия Христова