Анкета

Новини

Родителска практика

Как да говорим с детето за осиновяването
Брой 79 - Юни - 2013

I част - във възрастта 3-5 години 


Множество проучвания показват, че семействата, в които осиновяването е отворена тема, се справят с предизвикателствата му по по-позитивен начин. Когато комуникацията е открита, осиновените се чувстват емоционално по-свързани със семействата си. За осиновяването е добре да се говори отрано и периодически  в съответствие с когнитивните възможности на детето на всеки отделен възрастов етап, за да може да получи разбиране за това що е то да си осиновен, както и да живее с усещането за непрекъснатост и значимост на личната му история.


Приказка за осиновяването


Ако детето е осиновено като бебе, не си мислете, че няма нужда да се говори, тъй като то и „без това още не разбира". Напротив, бебетата усещат, улавят, попиват настроения, информация, отношения, които се отпечатват върху емоционалната им памет. На ирационално ниво знаят кога в живота им има табу, чиято сянка се спотайва някъде. Затова осиновяването като факт трябва да се валидизира, да се „нормализира", да се изказва. На разходка в парка с други майки с колички няма нищо по-нормално от това да обясните с усмивка, че съкровището, което в момента галите по главичката, е осиновено. Нека слуша от малко - за да свикне да живее с факта на осиновяването в атмосфера на любов и приемане. Нека свикнат и хората от обкръжението му.


Разбира се, тази тема не трябва да се натрапва и хвърля в пространството „ни в клин, ни в ръкав" - това отново би създало неловкото усещане, че има нещо смущаващо,  което се опитвате да преодолеете.


На тази възраст децата обикновено се гордеят с осиновяването си. Рядко осъзнават, че осиновяването означава раздяла с биологичното семейство. Обичат да слушат епичните истории на своя ранен живот за попадането им във вълшебното семейство на родителите осиновители. Не би било добре да разказвате на трети лица факти, отнасящи се до детето ви, които не сте разказали на него. Ако все пак се налага да се сподели нещо с личния лекар, което на този етап е по-добре да се спести на детето, помолете го изрично за дискретност.


Когато детето пита само


Нека историята за осиновяването на детето да започне с разказа за неговото раждане. Немалко осиновени споделят усещане за прекъсната връзка с този първоначален акт на раждането, сякаш са се появили от нищото в семейството на своите родители. Дори да не се знае много за самото раждане, важно е историята му да започне оттам, за да е ясно, че е като всяко друго дете - родено.


Децата на възраст от 3 до 5 години са изключително любознателни и любопитни. Искат да научат как са се появили на бял свят и откъде идват бебетата. По въпросите им личи колко силно копнеят да принадлежат, да бъдат приети и да растат в сигурност и безопасност. Често ще питат защо не са се появили в коремчето на мама, а в коремчето на друга жена.


Малчуганите от тази възрастова група не задържат дълго вниманието си и бързо сменят темата или ни игнорират, щом задоволят любопитството си. Най-добрият подход на този етап е да се отговаря само на зададени въпроси по възможно най-простия начин.


Спокойният и фактологичен разговор праща на детето посланието, че осиновяването е нещо прието и няма неудобни аспекти на темата.


Преди да отговорите, се уверете, че сте разбрали какво точно ви пита детето - можете да повторите въпроса, да го перифразирате. Перифразирането на собствените му думи ще даде знак на детенцето, че обръщате внимание, че ви интересува, че ви е грижа и сте готови да говорите.


Изразявайте се простичко:



  • Бебетата се правят от мъж и жена и се раждат от коремчето на жената.

  • Понякога мама и татко не могат да се грижат за бебето, което им се е родило, и тогава намират друго семейство, което да го отгледа.

  • Понякога се случва жената да не може да си роди нейно и тогава осиновява бебе, за да се грижи за него и да го обича.


На тази възраст е важно да се говори за осиновяването, понеже децата трябва да:



  • знаят, че са желани и обичани и че нищо, което са направили или не са направили, не е довело до осиновяването им;

  • знаят, че мама и татко винаги ще бъдат до тях, докато се опитват с малките си главички да схванат какво е осиновяване, нека бъдат уверени, че могат да отправят питанията си към тях по всяко време дори когато с порастването чувствата, мислите и въпросите им започнат да стават все по-сложни;

  • знаят, че осиновяването е завинаги - няма да бъдат разсиновени, ако не са послушни;

  • знаят, че имат две семейства - подробностите могат да дойдат на по-късна възраст;

  • чуват, че осиновяването не е нещо срамно или пък тайна - то е просто един от пътищата, по които се създават семейства;

  • приемат осиновяването като един от нормалните начини за създаване на семейство - макар повечето деца да не са осиновени в семействата си, осиновяването съществува още откакто човекът е започнал да се организира в общности - децата възприемат като нормални взаимоотношенията, когато им се представят като такива;

  • усещат уважението и състраданието, което изпитват осиновителите към неговите рождени родители - дори и при наличието на известна притеснителна информация за биологичната майка, посланието, което осиновените деца трябва да получават, е, че тя е направила всичко възможно - децата имат нужда да чувстват, че са били родени от добри и любящи хора;

  • могат да разчитат, че родителите им приемат техните противоречиви чувства или тъга по отношение на осиновяването - защото тъгата не може да застраши близостта, която сте изградили в семейството, напротив, споделянето й ви прави още по-близки;

  • слушат за осиновяването на позитивен език - те не са били „изоставени", „настанени" или „отказани" - напротив, техните биологични родители са съставили план за тяхната грижа. Ако осиновителят чуе негативни концепции за осиновяването, изречени от чужди хора или от самото дете, той може да ги перифразира в позитивни понятия.


А какъв е подходът, когато детето не задава въпроси?


Някои хора смятат, че ако детето не пита, значи не иска да знае подробности за осиновяването си. Всъщност в повечето случаи то просто таи мислите и чувствата в себе си. Едно небрежно подхвърляне на коментар във връзка с осиновяването - например „Знаеш ли, че Катето от съседния вход също е осиновена?" - ще му подскаже, че може спокойно и свободно да дискутира всичко, което го вълнува.


Други стратегии за разговори по темата


Могат да включват съвместно четене на приказки и истории за осиновяване - най-добре в уютната и сигурна прегръдка на мама преди заспиване вечер. На детето може да се предложи също да ви продиктува писмо до майката, която го е родила, да нарисува картина или в игра с кукли да изрази своите чувства и да зададе въпросите си.


 


Да се говори за осиновяването не е лесна задача и за самите осиновители, понеже разбужда в тях чувства на загуба и тъга заради безплодието или липсата на биологична връзка с детето. Подобни преживявания са съвсем нормални и разбираеми. Затова пък родителите могат да се възползват от времето, докато малкото човече е още бебе, да му говорят за осиновяването и така сами с времето да преработят емоциите си и да се почувстват по-спокойни и уверени.


Автор: Милена Вълканова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук