Анкета

Новини

Как да „четем” децата си
Брой 44 - Юли - 2010

Преди години всяко различно и видимо неоправдано поведение от страна на децата се е обяснявало с простичкото „сблъсък на поколенията". Решението на проблема обикновено е било репликата „ще му мине!", а понякога и шамар зад врата, докато се изкорени вредният навик. Днес, за щастие на хлапетата, родителите уважават детето като личност. Да „четеш" мъника, означава да се стремиш към съвършена среда на развитие за него и да отгатваш какво се случва в малката душичка. Зададохме осем изключително важни въпроса на професионалистите от център „Как да...", за да открием разковничето на вредните навици, без това да навреди на израстването и самочувствието на нашите хлапета.


Нужно ли е родителите да се вглеждат в поведението на децата си повече, отколкото да се вслушват в думите им?


Изключително важно е да се наблюдава поведението на децата и след това да се търси значението му заедно с тях, защото едно и също действие има различен смисъл при различните хлапета. Всяко дете си има собствена „азбука" на поведението. Така в едно семейство може да е притеснително, когато детето се страхува от животни, в друго семейство това се смята за норма, която ако липсва - идва притеснението.


Как родителите да „четат" децата си?


Те трябва да се научат да го правят. Когато едно бебе изпитва дискомфорт, то плаче и така показва, че нещо го тревожи, плаши или има някаква нужда, която очаква мама и тати да задоволят. С порастването, работата на родителя е да продължи тази тенденция на детето, като обогатява речника - неговата азбука. Необходимо е да се наблегне на даването на думи, на назоваването на емоциите му, страховете, мислите му, за да може детето да използва тази система за комуникиране открито и осъзнато. Когато обаче родителите - забързани от ежедневието, се изкушат да задоволят просто нуждата на мъника, без да й дадат нужните думи, то спира да слуша и да търси този смисъл в себе си и започва да очаква родителят да разпознае проблема му и да го реши ей така - магически. Но за съжаление детето пропуска да научи важния урок - какво го е тревожело, как може да се справи с това и защо се е появило. Така в един момент родителите се изправят пред непосилната задача да четат текст с много неизвестни.


Съществува ли понятието „вреден навик" при малките деца?


Вреден навик има всеки човек и повечето започват от детските години. Когато имаме работа с поведение, което не ни харесва в нашето дете, първо опитваме да го забраним. Ако подейства, значи всичко е наред. Ако не подейства обаче, вече си имаме работа с по-дълбока структура и е време да спрем със забраните.


Кое е първото „оръжие", което родителят трябва да използва?


Когато забележите вредния навик на вашето дете, първо се опитайте да разберете от къде идва и му дайте заместител, както и пояснения защо това не е хубаво и до какво ще доведе. Когато една малка госпожица си гризе ноктите, покажете й вашите и й кажете, че ако иска да бъдат хубави, когато порасне, не бива да ги яде сега. Ако вашият малчуган още смуче биберон, му кажете, че ще му се изкривят зъбките и би било чудесно ако го подарите на друго бебе, защото вече е голям. Хубаво е дори, когато детето е гладно и много плаче да гледа как се приготвя храната и да му се обясни: „Ти сега си гладно и това те изнервя, храната се приготвя и след малко ще ти стане по-добре". Това дава обяснение на въпроса от къде идва храната и какво е това неприятно усещане в стомахчето му. Някои мъници си бъркат с пръстче в нослето. Обяснете му как да го махне като си поиска салфетка.


Как да „надхитрим" хлапето, когато първоначалните съвети не дават резултат?


Обикновено, ако детето не спре вредния навик, за който сме се скарали, е необходимо да се потърси дали не стои друг проблем зад това поведение. Например борба за власт, силна тревожност, страх, фантазия, таен смисъл, с който не сме наясно. Ще ви разкажем реална ситуация: дете на 3 години правело непривични сцени, когато майка му се опитвала да реже ноктите на ръцете му. Скарала се веднъж, била по-строга втори път, но хлапето започнало да изпада в изблици на истерия. Посъветвахме майката да наблюдава поведението и игрите му. След 2 седмици тя сподели, че детето фантазира, че е дракон и иска големи нокти, за да се бие с лошите животни, които го плашат. Вече открил смисъла на поведението на мъника, родителят може да влезе в историята и да даде друг смисъл на дракона, на лошите животни или просто да замени „оръжието" и да се реши проблемът с ноктите. Повечето вредни навици имат някаква връзка с живота ни, която ако пропуснем да намерим, а се борим само с проявата - е много вероятно да претърпяваме неуспех.


Какво означава, когато детето си яде ноктите или косата, заеква, има тикове и т.н.?


Обикновено зад подобни вредни навици се крие тревога и страх от нещо. Поведението има свойството да замества думите, когато процесът на изследване на усещанията и емоциите не е добре развит и думите липсват. Много често съществува закономерност. Например, че хлапетата правят тези неща, когато нещо ги тревожи -  страхове преди изпити, представяне пред хора и т.н. Общото между тези навици, които са свързани с тревогата, е че те всички представляват някакво повторяемо и еднотипно действие - това е успокояващият механизъм, от който децата се нуждаят в стресови ситуации.


Как да се разчете плачът преди влизане в детска ясла или градина?


Страхът от раздяла е много дълбок и не може да се преодолее директно. Ако родителят се съсредоточи само върху реакцията при раздяла е много вероятно детето да спре да проявява тази реакция и да я замести с друга - агресия, затвореност, истерия, непослушание, тъй като дълбочината на проблема не е засегната. В нашия център имаме опит с реакции на силна тревожност при раздяла, които най-често започват с тръгването на детска градина. Общото разбиране е, че това е нормална реакция, на която ако не се обръща внимание ще спре в даден момент. Да, тя спира и започват поведенческите прояви, изброени по-горе. Ние направихме нещо ново - Адаптационна занималня, която има за цел да помогне на децата да се адаптират в нова среда и да засилят усещането си за самостоятелност, без това да се отразява на душевния им мир.


Кои са „невидимите" белези при наличието на проблем?


Някои деца проявяват несъгласието и протеста си открито - с крясъци, инат, плач, други с пасивност, затвореност и унилост. И в двата случая говорим за едни и същи трудности, но за различен начин на изразяване. Ако някое дете се тревожи от среща с непознати, то може да плаче, може да стои тихо и да си гризе ноктите, може и да остане без реакция на момента и по-късно вечерта да се напишка в леглото. Това, което бихме посъветвали родителите е да говорят на малчуганите за усещанията им и най-вече - да са готови да уважат желанията на децата си. Ако хлапето показва, че не е готово да направи някоя житейска крачка, да се вслушат в това и да му помогнат в преодоляването й вместо да го насилват и да го обвиняват, че е разглезено.


 


Автор: Десислава Христозова
Консултанти: Цветелина Тодорова и Елена Дражева, психолози в център „Как да...", тел. 0898 22 33 18


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук