Създаването и грижата за поколението е основна задача не само на човечеството, но и на всичко, що мърда, щъка, прозява се, спи и расте по Божия свят. И докато животните са винаги на едно мнение за това, как малките сладки същества да станат едри и нетолкова сладки индивиди, то при нас, човеците, по този въпрос отколе се води война. Не че е толкова трудно розовобузестото сладурче с хаотични движения да стане целеустремен възрастен с тен на варено пиле и сериозни възгледи за живота. Не! Просто ние, людете, имаме особена слабост към... спора.

ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ

Споровете за това, кое е най-добре за наследника, започват още по времето на Нероден Петко. Бременната е обсипвана - при това от всички страни - със съвети за това и онова. (Най-често за „онова"). Бъдещата родилка е малко в позицията на кръгова отбрана - тя е принудена да се брани и от свои, и от чужди.

Тук най-чести са скандалите, свързани с това, какво да се яде - и какво да не се яде, за това, тя дали да се движи активно - или изобщо да не се движи, къде и как да ражда, след като задължително се премине през многотомника от народни и бабини суеверия.

Аргументите „за" и „против" „това" и „онова" се надскачат като футболистите на Испания и Холандия на финала на Световното. Само че, за разлика от истинския спорт, тук печеливши никога няма. Предполагам, тази схватка на бъдещата майка с „другите" е първата й подготовка-каляване за тежкото раждане и нелекия период след това. В ожесточените понякога спорове жената придобива психическа устойчивост и увереност в собствените си сили на самостоятелна майка. Или не.

...И СЛЕД ТОВА

След раждането започват истинските предизвикателства на ПРЕДИ и СЕГА. Отборът на „ПРЕДИ" е обикновено устойчива и компетентна маса от баби, лели, стринки и братовчедки, по възможност стари моми. Тук тематиката, емоционалната гама на спора и въобще съставът на играчите са изненадващо необятни. А какво да кажем за отбора „СЕГА"? Това е компактното, но сплотено ядро на младата майка и... останалите й няколко верни приятелки. Те са модерни, напредничави, четат списания за съвременни родители, ползват интернет и най-важното - готови са да участват дори в бой с тигани, за да устояват модерните си възгледи за отглеждането на деца. Тук можем да отбележим, че Валерианът е мил другар и на двата отбора. А също - умереният климат и изобилието на топли минерални извори - град Наречен, познат и в миналото, и днес като балнеокурортът за хора с обтегнати нерви. Но, за съжаление, след раждането на детето, отбор „СЕГА" може да се възползва само от седативите. Курортите се отлагат за неопределено време.

ПАРИ МИ ДАЙ, АКЪЛ НЕ ИСКАМ

...е фразата, която най-добре описва философията и ценностната ориентация на младите - според възрастните им роднини по пряка и непряка линия. А нещата просто стоят така - съвременните родители разполагат с един голям коз - информацията. Те знаят значително повече за всичко, за което възрастните родители могат да се сетят. Просто защото докато отбор „ПРЕДИ" е ангажиран предимно с гледане на сериали, пазаруване на Женския пазар, вилата и Прогнозата за времето по bTV, представителите на "СЕГА" са здраво стъпили с двата крака във всички възможни канали за информация на съвременния свят. Велико предимство... но донейде и гъст - и бодлив - храсталак от невинаги ясни сведения. И тук по-мъдрите представители на младото поколение ще се възползват от най-древния канал за информиране - и оцеляване - бабите. Защото...

...БАБИТЕ ЗНАЯТ КАК

Познанията им за живота не са просто техен личен опит. Те са споделеният опит на няколко поколения, живата история. Покрай всички щури неща, които ще чуете от тези опърничави жени, има и някои неоспорими истини. Истини, които може да са ви много ценни в целия този шипков храсталак от знания, в който сте се оплели. Използвайте бабите, впрегнете и усърдието на дядовците. Те са тук - за вас! Те нямат - и не искат да имат друг живот, освен този, в който сте заедно - едно семейство, един род, една памет. Памет за всичките вуйчовци, лели, деца, баби и майки, които са се раждали, дишали и съчинявали своите мъдрости за живота. Възползвайте се от тази, макар и покрита с прах, но златна родова памет.

Ето и някои основни насоки във възпитанието, от които не бива да се отдалечавате, дори и да не слушате бабите. Защото, в крайна сметка и добрите родители, и най-добрите и напредничави психолози и педагози се съобразяват с една извечна константа - детската природа.

РАЗБИРАЙТЕ детето си - възползвайте се от достиженията на съвременната психология, за да разберете какъв тип е то. Ако е флегматик по природа, вашата припряност и настояване да върши нещата бързо, може да го травмират, затворят в себе си или предизивкат реакции на гняв.

БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ в изискванията си към него. Няма нищо по-демобилизиращо за едно дете от нелогичните и постоянно променящи се претенции на родителите към него. Нека то знае кои са границите на търпимото поведение, докъде може да стигне в белите и какво се очаква от него.

НЕ ИЗЛИВАЙТЕ ЕМОЦИИТЕ СИ КАТО ЛАВИНА - объркващи могат да бъдат както изблиците на гняв, така и тези на прекалена и обсебваща любов. Както казваше един любим анимационен герой: Дръжте се естествено! Не бъдете ексцентрични, нито пък скучни и напълно праволинейни родители. И в двата случая детето може да се затвори към света. В първия - защото се чувства несигурно от вашата чудата представа за нещата, във втория, защото нагласата ви към света с нищо не провокира неговия интерес и любопитство.

БЪДЕТЕ ОПОРА ЗА ДЕТЕТО - но и тук ножът е с две остриета. От една страна, неразумно е като родител да проявявате постоянни изблици на тревога - за здравето на детето, за образованието му, за всички събития от настоящето и бъдещето. Така то буквално губи почва под краката си. За него светът скоро ще се превърне във вселена с безброй въпросителни, вкопчени тревожно в удивителния знак. Това на свой ред ще го направи несигурно. От друга страна, несигурност може да внуши и вашата натраплива грижа - постоянните ви опити да обезпечите съществуването му. И, разбира се, няма по-лесен начин да объркате детето от прекомерната му оставеност „на себе си" - от превръщането му в това, което сме свикнали малко иронично да наричаме „дете на природата".

Винаги и във всичко търсете мярката:

ЗЛАТНАТА СРЕДА

Бъдете гъвкави - но не безпринципни, принципни, но не излишно и без последователност, бъдете загрижени - но не и тревожни, показвайте емоциите си - но не бъдете техни роби: не „вклещвайте" вашето дете в капана на собствените ви проблеми. Бъдете авторитетни - но не доминиращи. Бъдете социални - но не хиперсоциални. Има моменти, които изискват тишина и уединение. Моменти за топъл и приятелски разговор: минутките на Малчо - и Мама... Нека в тези мигове детето се почувства най-важното нещо във вашия живот. Планирайте заедно и... поканете и Тате във вашата стаичка. Е, може и Баба. А защо да не почерпите с вашата специална аламинутна торта и Дядо? Той със сигурност ще каже, че някога тортите не се правеха така: „Баба ти започваше блата още от предната вечер". Баба на свой ред ще се включи с важното допълнение, че днешният прахообразен крем за торти не е никак полезен за детето - и навярно ще бъде права! И докато двете с Мама се гледат под вежди, Тате вече ще се е справил с третото си парче. Очевидно няма време за губене - всички дружно да се хващат за вилиците -

- ЖИВОТ Е ТОВА:

гребеш го с лъжици, бодеш го с вилици, дъвчеш го и предъвкваш. Понякога е сух и жилав като стар спор, но тъй често - сладък - и се топи в устата като карамелов крем - сътворен от прах... и Любов.

Автор: Надя Йончева